Мишел Платини - френският диригент

Мишел Франсоа Платини е роден на 21 юни 1955 година в малкото градче в Североизточна Франция - Жьюф. Остава в историята на футбола като един от най-техничните играчи стъпвали някога на световните игрища.

Прави първите си стъпки на футболния терен за местния юношески отбор, докато не е забелязан от гранда Метц, който го кани на проби. На тях обаче му откриват проблем с дишането и от клуба не пожелават да го привлекат. Така през 1972 година Платини започва да тренира с резервите на Нанси. Треньорите бързо забелязват потенциала му и за седем години той се превръща в една от легендите на тима, вкарвайки 98 гола в 181 мача. На два пъти - през 1976 и 1977 година става Футболист на сезона във Франция, а с негова помощ Нанси печели Купата на страната.

През 1979 година Платини прeминава в гранда Сент Етиен и за три години отбелязва 58 гола и печели титлата през 1981 година, но като цяло "зелените" не успяват да достигнат до европейските успехи от предното десетилетие.

През 1982 година Мишел преминава в италианския колос Ювентус и печели титлата на страната през 1984 и 1986 година, КНК през 1984-а, а на следващата година грабва и КЕШ, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа. Французинът става голмайстор на Серия "А" в три последователни сезона. За същите сезони печели и Златната топка" на "Франс Футбола" - 1983, 1984 и 1985 година, с което става първият печелил наградата три пъти поред.

За националния отбор на Франция Платини записва 72 мача и 41 гола. Дълго време държи лидерството за голмайстор №1 на "петлите", но е задминат от Тиери Анри през 2007 година. Част е от тима спечелил Евро'84, където става реализатор №1 на турнира. Участва на три световни първенства (1978, 1982, 1986) и извежда французите до полуфиналите в Испания и Мексико. Заедно с Ален Жирес, Луис Фернандес и Жан Тигана оформят "магическото каре" на френския футбол.

Година след като прекратява кариерата си на терена през 1987 година, става селекционер на Франция и изкарва четири години на поста, поставяйки рекорд от 19 мача без загуба преди Евро'92, което носи на Платини наградата Треньор на годината. На европейския шампионат в Швеция обаче тимът се проваля и отпада още в първата фаза, а Платини напуска завинаги пейката.

През 1998 година участва в организационния комитет за Мондиал'98. След това започва да се изкачва в йерархията на ФИФА и УЕФА и до 2006 г. става член на изпълнителните комисии на двете организации, а през януари следващата година е избран за президент на европейската футболна централа. Задържа се на този висок пост до края на 2015 година, когато е свален със скандал и дори му е забранено да се занимава с футбол.