Селтикс срещу Лейкърс на финалите в НБА през 1969-а

Първият сблъсък във финална серия между Лейкърс и Селтикс е през 1959 година когато "Келтите" успяват да победят с 4-0 победи тогавашния Минеаполис Лейкърс. Впоследствие предвождан от старши-треньора Ред Ауербах Селтикс печелят нови седем титли. През 60-те години Селтикс играе 6 пъти на финал с Лейкърс (1962, 1963, 1965, 1966, 1968 и 1969), с което на практика е поставено началото на съперничеството между двата клуба. Не на последно място то е арена, на която се сблъсъкват талнтите на Бил Ръсел и Боб Кузи за Бостън и Елджин Бейлър и Джери Уест от страна на Лейкърс. Три от тези финални серии, съответно през 1962, 1966 и 1969 години, стигат до 7 мача, а Селтикс печелят и в трите случая. Може би най-емблематичният сблъсък от тази ера е завършекът на сезон 1968-1969.

След като губят първите 2 срещи от серията, проведени в Лос Анджелис, никой не смее да си мисли, че Бостън може да излезе от дупката. Въпреки това те печелят мач номер 3 и след кош със сирената на Сам Джоунс изравняват серията до 2-2 успеха. Следват две домакински победи, което изпрати сблъсъка в драматичен седми мач. Още преди началото на двубоя собственикът на "Езерняците" Джак Кент Куук поставя брошури на всяка седалка, на които е написано: "Когато, не ако, Лейкърс спечели титлата, балоните ще полетят към небето, оркестърът на USC ще започне да свири "Happy Days Are Here Again" и коментаторът Чик Хърн ще интервюира Елджин Бейлър, Джери Уест и Уилт Чембърлейн в посочения ред." Играчът на Селтикс и ментор на тима Бил Ръсел отговори на тези думи, като каза на тима си: "Много неща могат да се случат, но Лейкърс не могат да ни победят. Не могат да ни победят. Но ще бъде интересно да гледаме как те си прибират обратно балоните."

Бостън, който така и не успява да спечели среща в тази зала през целия сезон, се представя на високо ниво през първото полувреме и успява да запази равенството на почивката – 60:60. Играчите на Бостън заиграват още по-силно и съумяха да влязат в последната четвърт със стабилен аванс от 18 точки. Двубоят изглежда сякаш вече приключва, когато центърът на Лейкърс Уилт Чембърлейн се контузва и бива заменен от резервата Мел Каунтс. Все пак най-високата средна възраст в Лигата си казва думата и пренатоварените баскетболисти на Селтикс започват да пропускат стрелби. Джери Уест се възползва по най-добрия начин от този факт и връща двубоя до само 1 точка разлика. Въпреки че имат изключително много възможности, Лейкърс така и не успяват да преодолеят нищожната разлика.