УСПЕХИ

Шампион на Италия: (18) 1901, 1906, 1907, 1950/51, 1954/55, 1956/57, 1958/59, 1961/62, 1967/68, 1978/79, 1987/88, 1991/92, 1992/93, 1993/94, 1995/96, 1998/99, 2003/04, 2010/11

Носител на Купата на Италия: (5) 1966/67, 1971/72, 1972/73, 1976/77, 2002/03

Носител на Суперкупата на Италия: (7) 1988, 1992, 1993, 1994, 2004, 2011, 2016

Носител на КЕШ: (7) 1962/63, 1968/69, 1988/89, 1989/90, 1993/94, 2002/03, 2006/07

Носител на КНК: (2) 1967/68, 1972/73

Носител на Европейската Суперкупа: (5) 1989, 1990, 1994, 2003, 2007

Носител на Интерконтиненталната купа: (3) 1969, 1989, 1990

Носител на Световното клубно първенство: (1) 2007

Носител на Купа Митропа: (1) 1981/82

Носител на Латинската Купа: (2) 1951, 1956

ИСТОРИЯ

Милан е основан като отбор по футбол и крикет на 16 декември 1899 г. от англичанина Алфред Едуард, който също така е и първият президент на Милан. След като се регистрират в Италианската футболна федерация, първият им мач е изигран на 11 Март 1900 г. срещу друг милански отбор - Медиалано, в който Милан постига победа с 3-0. Първият официален мач на Милан е срещу отбора на Торино на 15 април 1900, но губи с 3:0.

Успехите съвсем скоро идват и "росонерите" завоюват първата си титла на Италия през 1901 г., побеждавайки Дженоа с 1-0. Следват трофеи през 1906 г. и 1907 г. с победи срещу Ювентус, Торино и Андреа Дория. Първият мач между кръвните врагове на Милано е изигран на 15 октомври 1908 г. и завършва с победа за Милан с 2-1. Звездата на "росонерите" за този период е Ренцо Де Веки.

От 1916 г. до 1919 г. първенствата в Италия, а и в другите големи европейски страни са спрени поради настъпилата Първа световна война. Така през 1915 г. и 1916 г. първенството е заменено от турнир на име "Федерална купа", спечелена отново от грандиозния Милан.
През 1929 г. президентът Пиетро Пирели открива новия стадион на отбора - "Сан Сиро". В периода между двете световни войни Милан не изживява най-бляскавите си години и постига две трети места през 1938 г. и 1941 г. Тогава Милан сменя името си за трети път и вече е с останалото и до днес име AC MILAN.

50-те години
След войната започват много реформи в Италианската федерация, като една от основните е разрешаването на най-много 5 чужденци в отбор. Така ръководството на Милан предприема хитър ход привлича в редиците си Шведското трио: Гунар Грен, Гунар Нордал и Нилс Лидхолм. Te се явяват като спасителите за Милан. Нордал става най-резултатният нападател на червено-черните със своите 210 гола в 257 мача. Грен и Лидхолм могат да бъдат гордо обявени за господари в средната линия на клуба. Шведското трио безспорно изиграва важна роля за спечелването на Скудетото през 1951, 1955, 1957, 1959. Също така Милан достигат до финала на Шампионската лига през 1958 г., но го губят от Реал Мадрид в допълнителното време. В края на 50-те още три големи звезди се присъединяват към редиците на Милан. Това са Алтафини, Шифиано и Джани Ривера, които били закупени за рекордните за времето си $ 200 000.

60-те и Нерио Роко
60-те се оказват златната ера за "росонерите". Спечелвайки през 1962 г. Скудетото, Милан се подготвят за спечелването на първата им Титла на Европейските шампиони, която идва през 1963 г., когато надиграват отбора на Еузебио - Бенфика. "Орлите" повеждат в резултата с гол именно на Еузебио, но благодарение на два гола на Алтафини, Милан успява да завоюва първата си европейска купа, която всъщност се оказва и първата спечелена от Италиански отбор. Треньорът Нерио Роко може да се похвали и с много други звезди в редиците си като: Чезаре Малдини, Греци и Трапатони. През 1968 "росонерите" правят дубъл в Италия. На следващата 1969 година идва и така жадуваната втора купа на Европейските шампиони и то не срещу кой да е, а срещу младият отбор на Кройф - Аякс. Предвождани от Прати, който вкарва хеттрик и Джани Ривера, Милан пируват насред Сантяго Бернабеу. Също така трябва да се отдаде нужното на другите звезди на Милан като Шнелингер и Сормани. Джани Ривера бе награден със златната топка, ставайки първият италианец с такова отличие. Милан побеждават и Естудиантес с 4-2 след продължения в мача за Междуконтиненталната купа.

70-те години
70-те години не започват много успешно за Милан, като финишира на втора позиция в серия А три години подред. "Росонерите" обаче успяват да завоюват втората си КНК побеждавайки Лийдс с 1-0. на финала през 1979.  През 1979 Милан печели 10-тата си шампионска титла на Италия и така през последната година от престоя на Ривера в Милан, "росонерите" имат честта да носят на фланелките си звездата, която слага всеки отбор при спечелване на 10 шампионски титли.

Една легенда се отказва, а друга прави своя дебют за Милан - Франко Барези. Това се случва в период, когато представянето на Милан в Европа е много слабо, а именно - загуби от Бетис, Манчестър Сити и Порто.

След скандал с уредени мачове и корупция през 1980 година Милан е принуден да играе за първи път в историята си в Серия Б, но се връщат на следващата година.

Ерата Берлускони
През 1986 г. Силвио Белускони купува Милан и спасява отбора от фалит. Влага много пари в детско-юношеската школа и в тренировъчната база - Миланело, Милан отново става световно известен отбор с привлеченото холандското трио Ван Бастен, Гулит и Рийкард, а също и италианците Анчелоти, Донадони, Масаро, Гали. Треньор става Ариго Саки, заменяйки легендата Лидхолм. Така Белускони изгражда „дрийм тийма" на Милан от края на осемдесетте години. С атакуващ футбол и много добра тактика в защита, "росонерите" се превръщат в истинско страшилище за съперниците си.

През 1988 г. Милан побеждава отбора на великия Марадона (Наполи) с 3:2 и завоюват 11-та си титла в калчото. През 1989 година Милан стига до финала на КЕШ и с два гола на Ван Бастен и Гулит разбива с 4:0 Стяуа Букурещ на „Камп Ноу". След това идва и спечелването на европейската суперкупа срещу Барселона с 2-1, след което и победа в мача за Междуконтиненталната купа с 1-0 над.

На следващата година Милан дублира своята титла в КЕШ след победа с 1:0 над Бенфика с гол на Рийкард. От тогава няма друг отбор след Милан дублирал титлата си в най-силният европейски турнир. През същата година "росонерите" печелят Суперкупата на страната срещу Сампдория и Междуконтиненталната купа срещу Олимпия с 3-0.

През сезон 1991-92 Милан вече има нов треньор, след като Саки става треньор на националния отбор. Неговото място заема Фабио Капело, който става шампион на Италия без да загуби нито един мач още в първия си сезон. Отборът постига историческа серия без загуби, която продължава цели 58 мача. Така Милан завоюва три шампионски титли в Италия и три Суперкупи на страната. Този период се свързва с нови имена в редиците на клуба: Бобан, Савичевич, Десаи, Панучи, Папен, Роси и Еранио,. През 1993, Франк Рийкард напуска отбора от Милан и се връща в Аякс. Но в тези години Милан доказва своите европейски амбиции след като достига до три поредни финала в Шампионската лига 1993, 1994, 1995, но успява да спечели само един - 1994, а през 1993 и 1995 година губи на финала съответно от Олимпик Марсилия и Аякс.

1994-та година е много успешна за Милан, които печелят 14-то си Скудето и 5-та Купа на Европейските Шампиони разбивайки Барселона с 4-0 на Христо Стоичков и Ромарио. Финала е в Атина, а Барселона, а Милан е упрекван, че играе защитен футбол. Същата година печели и европейската суперкупа побеждавайки Арсенал с 2-0. Водени от носителя на златната топка от 95 година - Джордж Уеа, Милан взима 15-та си титла на Италия. Но за съжаление другите две холандски звезди напускат клуба.

През своята кариера в Милан Марко Ван Бастен печели три златни топки през 88, 89, 92 г. Преди него през 1987 г. Гулит завоюва това отличие. Ван Бастен се отказва от футбола поради постоянна контузия, а Гулит преминава в Сампдория. Капело напуска клуба и заминава за Мадрид, където води Реал. Милан е към края си след отказването на Барези и Тасоти. В този период отново се закупуват "големи звезди" с надежда за успехи, но Берлускони и феновете остават по-разочаровани от всякога.

1999 година се оказва успешна за "росонерите" заедно с Алберто Дзакерони и Оливер Бирхов, и една невероятна серия от 10 поредни победи в края на сезона Милан успява да стигне и изпревари Лацио за да спечели 16-та си титла на Италия. Така Алберто Дзакерони се присъединява към Нерео Роко, Ариго Саки и Фабио Капело спечелвайки титлата на страната още в първата си година начело на клуба. За съжаление представянето на клуба на европейската сцена е прекалено разочароващо и Дзакерони е сменен през 2001 от Чезаре Малдини и Мауро Тасоти.

За сезон 2001/02 начело на клуба застава турският спец Фатих Терим, но само след няколко месеца той е уволнен и на неговия пост застава Чезаре Малдини. На 11.05.2001 г. Милан разгромява "кръвния враг" Интер с 0-6. Следва назначаването на Карло Анчелоти, но с многото контузени футболисти старта на Анчелоти е много труден.

Сезон 2002/03 започва с много значими трансфери. На Сан Сиро пристигат Алесандро Неста, Ривалдо и Кларънс Зеедорф. Милан доминират в Калчото и в Шампионската лига, където отстраняват Интер на полуфинала след две ремита 0:0 и 1:1, а на финала побеждават Ювентус с дузпи. Освен това "росонерите" завоюват още една купа на Италия, след като побеждават Рома на финала с 4-1 в първия мач. На реванша пред 80 000 зрители Паоло Малдини вдига купата на Италия и така ознаменува невероятен дубъл.

Сезон 2003/04 започва със спечелването на още една европейска суперкупа след победа с 1-0 над Порто. Талантът на Шевченко не остана незабелязан и той печели златната топка през 2004 г. Революционна стъпка е привличането на младата бразилска звезда Кака. Бразилецът е брилянтен и оказва изключително важна роля в спечелването на 17-то Скудето за клуба. Депортиво детронира Европейския клубен шампион и така Анчелоти не успя да защити титлата, която завоюва.

Следващият сезон на 25.05.2005 г. Милан се изправя на отново на финала на Шампионската лига, но този път в Турция на стадион "Ататюрк" срещу Английския гранд Ливърпул в борба за 7-ма титла на европейските шампиони. „Росонерите" повеждат с 3:0 първото полувреме, но следва един от най-зрелищните обрати в Шампионската лига. Второто полувреме Ливърпул изравнява само за 6 минути и се стига до изпълнение на дузпи, където Шевченко пропуска и Милан губи.

Следващият сезон Милан за втора поредна година остават без титла. В Шампионската лига се представят доста добре. Почти никой не ги слага в сметките имайки предвид средната възраст в състава, но "росонерите" достигат до полуфинала срещу бъдещия Европейски Шампион Барселона. Милан отново остава на второ място спечелвайки 88 точки.

През лятото на 2006-та, когато отборът на Милан е забъркан в грандиозен скандал с уговаряне на мачове. От цялата тази история най-ощетени остават шампионите Ювентус. Те са изпратени в Серия "Б", и са им отнети последните две титли. На Милан са отнети точки, които автоматично отредиха на отбора трето място и така за шампион за изминалия сезон бе обявен Интер. Доста солидна глоба и наказание да започне с минус осем точки бяха отсъдени за отбора на Силвио Берлускони. Също така "росонерите" трябваше да започнат борбата в лигата от третия предварителен кръг.

В Калчото Милан се подвизаваше в долната половина на класирането и през зимният трансферен прозорец на "Сан Сиро" пристигна бразилеца Роналдо. В първенството Милан съумява да достигне до четвъртото място даващо право на участие в лигата. Добрите игри се пренасят и в Европа, където Милан печели за 7-и път Европейската купа. На финала „росонерите" си връщат на Ливърпул за изгубения финал преди две години и побеждават с 2:1.

Сезон 2007/08 Милан започва със спечелването на поредната европейска Суперкупа, след победа над Севиля. Но в Серия А „росонерите" се представят повече от неубедително, като не могат да запишат победа на „Сан Сиро" до края на 2007 година. След това дебют за Милан прави новото дете-чудо Алешандре Пато с победа над Наполи с 5:2.

В Шампионската лига шампиона не успява да прескочи осминафиналите, където младият тим на Арсенал елиминира италианците.

В Серия А Милан записва много слаб сезон като цяло и завършва на пето място, което означава, че тима пропуска сезон 2008/09 в Шампионската лига. През лятото на 2008 година "росонерите" правят няколко трансфера в търсене на промяна. Закупени са звездите Роналдиньо, Дзамброта и Фламини. Марко Бориело се завръща в тима след като бе под наем в Дженоа.

Левски | Литекс | "А" Група | "Б" Групи | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Класиране

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал