Матей Казийски: Началото в чужбина винаги е тежко

Какво е да играеш в чужбина? Мнението на звездата Матей Казийски - очаквания, реалности, живот в други държави и култури.

- Какво си спомяш от първият ти престой в чужбина?
- Първата ми година в чужбина заминах за Русия, това беше тежък преход, защото бях доста млад, 20-21 годишен. Заминах за Русия без да имам никаква предварителна подготовка, не бях ходил никога в Русия, не знаех езика, не знаех абсолютно нищо, така, че доста тежка година. Това което си спомям, че ми трябваха около шест месеца да понауча малко езика за да се оправям, и въпреки това не беше лесно и спокойно. Но за сметка на това, руския манталитет и начин на живот е доста близък до нашия и от тази гледна точка беше един от по-добрите варианти за мен да отида в чужбина.

- Къде се чувстваше най- комфортно, ти си играл на различни континенти в разлини първенства?
- Честно казано успявах да намеря комфорт навсякъде, но като че ли най-добре ми пасна в Италия. Защо ли? Защото най-вероятно те имат интересен ритъм и начин на живот, доста по-лежерно се отнасят към нещата, винаги си дават достатъчно време за почивка, не се впрягат до такава степен. Така, че там ми пасна най-добре като стил на живот.

- Имаше ли някаква романтична представа за първото ти излизане в чужбина, и когато отиде вече на място се сблъска с друга действителност. Това, което си представяше, това ли ти се случи?
- Сещам се за моята първа година в Япония. Това беше преди четири години, малко късно в кариерата ми, но все пак е пресен спомен. Понеже бях чел разни книги за самураи, любими мои, за стария начин на живот, и отидох в Япония едва ли не да срещна точно това. Изненадах се от една съвсем друга действителност, корпоративна и много развита технически държава, а не държава на провинциите и самураите, което може би съм си представял от книгите и филмите които съм гледал.

- Значи ако ви предстои пътъване до Япония, не четете "Шогун"...
- Точно така или четете го, но това не ще видите когато отидете там.

- Какво ще споделиш за твоите участия в Катар. Да направиш някакъв паралел между Катар, Япония, Италия. Някакви нюанси от пребиваването ти в тези държави?
- Това е нещо много генерално за пътуването в чужбина, че всяка държава има своите нрави, обичаи, своя начин на живот и за съжаление това, че си бил в някоя държава, не означава, че можеш да се държиш в друга по същия начин, тоест те са коренно различни. Както и тук, в България, сме различни от всички останали, имаме своите порядки и привички, така навсякъде съм се сблъсквал с различна дейстивителност, което от своя страна е забавно, защото виждаш хора, които се оправят с живота по съвсем друг начин. В Катар най-особеното е факта, че за тях пет минути са около пет часа. Ако ти се обадят в днешния ден, значи си имал късмет.

- Кое е най-екзотичното място на което си бил покрай волейбола?
- Най-екзотичното на мен ми се стори посещението в Китай. Не знам точно защо, най-дълъг престой имахме по време на Олимпиадата в Пекин. Честно казано ми се стори изключително интересно, изключително странно. Различни неща могат да се видят, опитат и изживеят.

- През всичките тези години, в които си бил в чужбина, срещал си се хиляди хора, останала ли е някаква трайна случка която да споделиш с нас, за преживяванията си на чужда територия?
- Моето първо излизане в чужбина. Аз бях съвсем млад 16 годишен, отидох да изиграя една Арабска купа, не в Катар, а в Йордания. Това, което си спомням е, че както споделих по-горе в интервюто, техните пет минути могат да стигнат до пет часа, някой път и повече и организацията е доста плаваща. Ние изиграхме турнира, свършихме и трябваше да си ходим, но тъй като отборът, в който аз участавах не беше от тази държава, те трябваше да тръгват, защото техния полет беше много рано. И разбира се, когато става дума за организация, да не си мислите, че бяха подготвили билети и за нас, някой да ни закара до летището. Изведнъж ние се намерихме в ситуация, в която трябваше да намерим някой, който да ни закара до летището, да си купим билети на място. Отидохме много рано с абсолютно случаен човек, който наехме от хотела, не беше дори и такси, този човек имаше микробус, разбрахме се за сума, за която ще ни откара до аерогарата. Престояхме около шест часа докато изчакаме полета, разбира се, ние отидохме по-рано да си запазим билети, без да говорим някакъв език, защото рискувахме да не се приберем вкъщи. В крайна сметка се оправихме, но това беше силно културно изживяване, защото когато отиваш в чужда държава и някой отбор те приема, ти очакваш някакви неща. Този отбор беше организирал всичко по пристигането, но абсолютно нищо по заминаването, така, че трябваше да се спасяваме по единично.

- Много деца, младежи ще прочетат това интервю, знаем, че това е мечта на всеки да играе в чужбина. Какво е да играеш в чужбина и какви са твоите съвети към младежите. Първото, което трябва да знаят, особено за първия път?
- Първото, което трябва да знаят, особено за първият път когато се излезе в чужбина, е абсолютно нормално първите шест месеца да са много тежки, защото трябва да се мине един период на аклиматизация. Трябва да се свикне с маниерите, с начина, по който хората мислят и с начина, по който хората са се организирали на място. Освен това, е много важно колккото се може по-бързо да се научи езика, защото това помага страшно много при комуникацията, и при организирането на абсолютно всичко, от най-дребните неща в ежедневието до всико свързано с отбора.

volleycomment.bg