Повече не можеше

Повече не можеше

Лукойл Академик помаха за сбогом на Европа след неуспешен опит да намери място в Топ 16 на УЛЕБ Къп. Сега за студентите настъпва скуката – да се борят, за да спечелят на всяка цена титлата и купата у нас. Да се опитат да не заспят по време на някой от всичките мачове, в които бият съперника като тъпан. Но и да съхранят мотивацията си да тренират и да играят на 100 процента тогава, когато знаят, че и 50 са достатъчни, за да се наречеш гордо "Шампион на България". С колко точки разлика Академик ще стъпи на върха обаче не интересува никого. В интерес на истината хегемонията тук взе да писва дори на ръководството. Там все по-трудно изкривяват лица в гримаса, имитираща усмивка, когато дойде ред за снимка с поредния трофей за вътрешна консумация. Хората прозряха, че, за да има смисъл от цялото потене трябва оценката да дойде отвън.

Можеше ли Лукойл да стигне по-далеч в УЛЕБ? Отговорът е, не, не можеше. Не и при този жребий, не и при този съперник. Съотношението между студентите и Динамо е горе-долу същото, като да правиш паралел между Академик и Сливен например. Битка между Давид и Голиат. Да, звучи ви изтъркано. Надбягване на кон с кокошка. И това сте го чували. Така, както сте слушали до втръсване, че у нас първенството е трагедия, а последната зала преди да доживеем откриването на тази в Самоков бе построена много преди конгреса на КПСС през 1985 г. За закон на спорта не питайте, рискувате Народното събрание да бъде затворено под карантина. Там спортът е символ на простащина, а думичката закон звучи кирливо дори от изрядно поддържана откъм хигиена уста.

Можеше ли Лукойл да бие Динамо? На теория, да. На практика, в някой филм с научна фантастика. В най-добрия случай студентите щяха да паднат с по-малка разлика в "Универсиада". Всичко останало не би могло дори да се нарече мечта. Защото мечтите се раждат, за да бъдат покорявани. Иначе граничат с глупостта.

Да хокаме единствения си представител в баскетболния еквивалент на купата на УЕФА би било жестоко. Академик стигна далеч по-напред от имена като АЛБА Берлин и Фортитудо Болоня, които свиха знамената още в групите. Студентите прескочиха първия кръг на плейофите, за разлика от пет пъти по-богатия от тях украински шампион Азовмаш, за разлика от носителя на УЛЕБ за 2004 г. Апоел Йерусалим. И още Бенетон, Вильорбан, Будучност, Тюрк Телеком, Паниониос.

Никой от тях не прави трагедии, че си е заминал без време. Никъде не събарят изграденото до тук. Приемат реалността спокойни и правят планове за бъдеще. Най-нормално би било към тях да се присъединят и студентите. Дойде време да броят къде сгрешиха и къде успяха. И дай Боже накрая като теглят чертата да бъдат доволни, че изминалите 6 месеца не са били напразни.

Влади ЛАЗАРОВА, "Тема:Спорт"

 

Последвайте каналите ни в:

Още от Баскетбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти