От Русия с любов

Българският баскетболен шампион Лукойл Академик сложи край на участието си в Европа, след като вчера отстъпи на Динамо (Москва) в 1/8-финалите на Купа УЛЕБ. Нищо сензационно или неочаквано. През този сезон обаче от ръководството се скъсаха да бият тъпана, че това е най-добрата селекция на клуба и ще се преследват по-високи постижения. Биха тъпана и си го прибраха. Максимата „Москва не вярва на сълзи" се доказа за пореден път. Руснаците овършаха шампиона ни със 103:77, след като в София си бяха осигурили вече достатъчна преднина, за да бетонират присъствието си на 1/4-финалите в турнира.

Многомилионната селекция на московския Динамо и фактът, че отборът е носител на трофея в турнира за 2006 година изглеждат красноречиви доказателства, защо Академик отнесе пасив от общо 40 точки в двете срещи. Руският отбор почти не се напъна пред своя публика, а ако го беше направил тежко им се пишеше на академиците. Хваленият Перо Антич, който бил „барометър" на българския състав, нещо не беше в час. Уили Дийн и Харис Муйезинович се потрудиха все пак нещо да се случи, но се бяха попримирили след загубата в София. Общо взето родният запалянко видя позната картинка. Лукойл Академик затвърди представата, че е отбор за вътрешна консумация, като блести в първенство в което реална интрига отдавна няма. 

Дали звучният шамар в Москва ще има някакво отражение? Твърде съмнително. Веднага се намират готовите оправдания, че Динамо е скъп отбор със силна селекция и неслучайно е спечелил надпреварата миналата година. Да, така е, но какво от това? Трябва да се радваме, че ни отупаха ли? Разбира се, че едва ли някой е очаквал сензация още в София или пък на реванша в Москва при 14 точки пасив от първата среща. Именно пораженческият подход е недопустим. Изправи се като мъж и се бий, докато можеш да дишаш, пък нека те бият и с 30 т разлика. Така и така отпадаш - покажи достойнство, покажи всичко, което можеш, колкото и да е то.

Лукойл стъпи на власт в Академик през 2000 г. Стабилизира отбора и го изведе до нови шампионски титли и участие в Европа. Тазгодишният 1/8-финал за състава, който се подвизава в Правец, е четвърти след участието на тази фаза през 2004, 2005 и 2006 г. Оказа се, че това е най-високото стъпало до което може да се докосне родният ни баскетбол. Баскетболът на Лукойл е всичко друго, но не и български. Капитанът Тодор Стойков, Тенчо Банев и Чавдар Костов - това е българското присъствие. Сръбският спец Желко Лукаич обещаваше да развива български таланти и да работи с наличните в клуба българи. Обещанията са едно, но съвсем друго са действията. Разминаването е очевидно. Парите на руската петролна компания позволяват селекция от чужбина, като през годините доста американци и сърби акостираха при „студентите". Някои си ги биваше, други не съвсем. Мнозина ще кажат, че Лукойл Академик е единственият отбор, който още напомня за България на картата на европейския баскетбол. Донякъде да, но къде изчезна българският елемент в този клуб? В основното ядро остана само Тодор Стойков, само той остана „недосегаем" след всички промени. 

Къде е школата на Академик? Или по-точно къде е продукцията на школата? Какъв е шансът някой да получи изява в представителния отбор и по-точно в европейски мач със стойност. Без да обиждам нито един отбор от А1, но при разлика от 30 точки и да те пуснат какво? Да си направиш снимка, като победител ли? Тези победи идват прекалено лесно. Лукойл Академик няма вина за слабата конкуренция в шампионата, но видимо страда от липсата на поне един равностоен съперник. Потенциал за инвестиции има, но няма заинтересовани. С подходяща реклама, засилен телевизионен интерес и приходи от излъчванията клубовете имат своя шанс. В Самоков намериха пари за нова зала. Щом има желание се намира и решение. Поне това ни показаха от Рилски спортист. Време е ръководствата да пожелаят каквото им се полага. Не им ли омръзна от хегемонията на един отбор?

Българският баскетбол има нужда от промяна. Не козметична, а генерална. Инициативата все трябва да стартира отнякъде. Хвалебствените слова по повод „Арена Самоков" не бива да си остават думи увиснали във въздуха. Въпреки мащабите ни не е невъзможно да се привлекат инвестиции и да се потърси качество. Една Хърватия, която не ни превъзхожда териториално или по численост, се справя отлично в развитието на спорта си като цяло и на баскетбола си в частност. Щом те могат няма причини и ние да не можем. Парите ще дойдат, когато се види, че има смисъл да бъдат дадени. Докато дойде финансовият ресурс нищо не пречи да се наблегне на младежкия спорт и да се работи за развитието на тези, които са бъдещето.

България иска силен национален отбор. България иска отбор в Евролигата, повече от един участник в Купа УЛЕБ. Визирам феновете. Освен че в Москва ни биха, ни показаха и къде ни е мястото. Руският шамар дойде с надпис „От Русия с любов". Не бива да се отрича и направеното, но се зацикли на един етап. Промяната е необходима и струва ми се наложителна. Никоя промяна не се случва сама. Иска се воля, усилие и не на последно място амбиция. В началото на сезона от Лукойл Академик афишириха амбиции. Сами окачествиха селекцията си като най-класната досега. Оказа се, че няма съществена разлика от предходните състави. Само хвалбите май бяха повече. Пробивът остана за догодина или за когато там дойде.

Динамо (Москва) има един генерален спонсор, един официален спонсор, официален партньор, технически спонсор, шест спонсора и шест медийни спонсора. Общо сметката показва - 16 спонсора. За един клуб! Публиката в „Универсиада" скандира Лукойл, а всъщност името на отбора си е Академик. А „студентите" си имат свой запазен рефрен - „Академик - отбор велик". В момента не е, но може и да стане отново. Същото важи и за ЦСКА, Левски, Спартак (Плевен) и Ямбол. Бъдещето е в ръцете на настоящето.

Снимки: www.dynamobasket.com, интернет