Плуването търси брод през мътните води на допинг скандала

Всички плувни хора у нас знаят публичните факти и какво се случи на повърхността на българското плуване от 23 март до 4 февруари. Шокираща десетдневка, която започна с обявяването от медиите на трите положителни проби на перспективни национали, уловени с пещерния анаболен стероид станозолол. И завърши с пожелателна декларация на УС на БФПС. Твърде спокойна развръзка за драматичните събития.

Какво е станало в недрата на мътните води, където волю-неволю нагази целокупното българско плуване, не е широко известно. Още по-точно - знаят го малцина. А защо и какво точно е предизвикало въртопа, в който попаднахме абсолютно всички, които безмерно обичаме този спорт - направил ни хора, възпитал ни на труд и дисциплина и дал ни най-верните приятели, тепърва ще се изяснява. Но по-вероятно никога няма да го разберем в детайли.

Към този момент няма достатъчно сериозни основания да се надяваме, че слабата светлина на истината ще стигне до дъното на калната история. От която страдат младите спортисти (неслучайно не споменавам имената им), които вероятно ще бъдат тежко наказани. Страдат всички национали и всички състезатели по плуване – настоящи и бивши. Страдат треньорите – национални, лични и клубни. Страдат и тези, които ръководят българското плуване. Страда целият български спорт. Не могат да се предвидят дългосрочните поражения, които водовъртежът ще извади на показ като мръсна пяна. Страдат, апропо, и стотиците хиляди, които обичат плувния спорт и са му посветили не само най-хубавите си години, а и целия си живот.

В името на всички тях трябва да бъдат зададени следните въпроси, които засега нямат ясен отговор. Най-вече от гледна точка на огромния обществен интерес към бъдещето на българското плуване. Защото това не само е спортът, резонно очертаващ се засега като най-бързо прогресиращия у нас в предмостието от години и месеци преди олимпийските игри в Токио. Плуването е и спортът, който е най-здравословният, най-желаният от родителите за техните деца и най-социалният. С други думи – плуването е нещо много повече от физически занимания в несвойнствена среда, каквато е водната. Плуването е част от общата култура на всеки човек в нормалните и проспериращи държави.

Затова в обществен план плуването се нуждае от добри практики и правилни примери за подражание. Не че ги няма у нас, но в момента те са стъпкани от всичко, с което се свързва българското плуване в последните 10 дни в нашето общество.

Кой и защо извади на показ имената на уличените с първа проба плувци?

Би Ти Ви първоначално съобщи само новината, без да назовава имена. Светкавично, само около половин час по-късно, Нова осветли за кои точно състезатели става дума. Оказа се, че и Антидопинговият център е написал на сайта си кои плувци са им спрени временно правата и защо. Може би от Нова са взели информацията от сайта. Но таймингът на двете събития – обявяването в ефира на имената и публикуването им на сайта, не е изяснен точно. Кристално ясно е, че когато журналистите имат новина – те я съобщават.

Кой обаче пусна в обръщение имената на спортистите? След като по императивните изисквания на Световния антидопингов кодекс, отразени и в родната наредба, временното спиране на правата на уличените става след официалното им уведомяване за положителната проба. Плувците обаче са получили официалните си писма два дни, след като имената им вече бяха огласени...

Другият изключително важен момент тук е, че осветляването на тримата освен, че им наруши драстично правата (невинен до доказване на противното – в случая втората проба), веднага ги превърна от вероятно виновни в абсолютни жертви. Започнаха да се оправдават (съвсем очаквано) и да контраатакуват по медиите. Последва и мощна реакция на подкрепа от широка палитра от авторитетни имена в българското плуване (Екатерина Аврамова, Нина Рангелова, Денислав Калчев, Диана Петкова, Красимир Енчев, Антъни Иванов...). Не е необходимо да навлизаме в детайли, но тук-там имаше и „пресолване на манджата“.

Ако не бяха излезли на светло имената обществената реакция в защита на тримата щеше да е по-слаба, случаят щеше да се размине поне в началото си по-спокойно. Което не топли тримата, но със сигурност е повод за голямо съжаление от страна на федерацията, откъдето е абсурдно да се мисли, че са изтекли имената.

Каква точно е и каква ще бъде подкрепата от страна на федерацията към уличените състезатели?

Председателят Георги Аврамчев първо заяви, че „не може да отговаря за пълнолетни състезатели”, което после обяви като своя грешка. После бе записан от скрита камера да казва, че щял да скрие плувците от допинг проверката, ако им е бил дал допинг. Тази широко коментирана и по-принцип осъдителна фраза обаче е по-близо до типа на необмислените заявления, които звучат декларативно, отколкото като реално намерение.

От декларацията на УС на БФПС разбираме, че ще „продължи подкрепата“ за тримата. На думи звучи добре, но липсва конкретика – как точно ще бъдат подкрепени момчетата.

Например – заплащането от БФПС на солените им втори проби (над 1000 евро на човек). Осигуряване на компетентни (и скъпи) адвокатски услуги. И също така – твърди изявления, че те още са част от национални отбор. До изясняване на истината. И дай Боже, отново да бъдат! Точно в подобни моменти излиза на показ силата на един Управителен съвет. Не само с декларации, а и с действия. Дори и със спешно осигуряване на извънбюджетни средства за провеждане на набелязаните стратегии. Това сега въобще не стана за сметка на усещането, че председателят Георги Аврамчев трагично беше оставен почти сам на амбразурата. Помагаше му често в защитните действия главният мениджър на националния отбор Кристиян Минковски, срещу когото атаките бяха много по-силни. Т.е. – Управителният съвет десет дни го нямаше, най-малкото като мнения на членовете му. За да разберем накрая, че подкрепя всичко направено от Аврамчев. Съвсем друг е въпросът доколко шефът на федерацията е бил наясно с всичко важно, което се случва в националния отбор. Но със сигурност не е негова работа да контролира възстановителните препарати и дали се взимат в пластмасови чашки.

Как ще стане така, че да се предотвратят възможностите гадната история да не се повтори?

Набелязаните мерки, препотвърдени от декларацията на УС – всеобща проверка на националите, продължаване на подготовката, преследване на основните спортни цели – в случая европейското и олимпийските игри, са резонни и задължителни. Сред тях неясно защо е набутан и отказът от интервюта и изявления пред медиите по отношение на допинга. Това обаче  касае бъдещето, а не последните 10 дни. Защото имаше достатъчно изявления на Аврамчев и Минковски в десетдневката, която разтърси българското плуване. И ако затварянето на вратата пред журналистите и медийното капсулиране по горещата допинг тема донякъде има основание в деликатната ситуация, то във федерацията генерално най-накрая трябва да опитат и да намерят баланс при общуването си с репортерите.

А общественият интерес към българското плуване като спорт с три квоти за Токио е напълно обясним, а оттам и медийната нагласа за отразяване на всичко около най-добрите ни плувци. Това всъщност е прецедент в най-новата история на българското плуване, стояло почти винаги в кюшето на медийната сергия – най-вече заради липса на интерес от страна на огромна част от репортерите към синия спорт. И това беше ситуация, която устройваше ръководството.

От декларацията не става ясно как може са бъде избегнат втори пик и евентуално повторение на неприятната ситуация, което вече ще е катастрофа. Надеждата, че ще има бързо изясняване на причините, поради които станозололът е в пробите на тримата спортисти, едва мъждука. В момента имаме патова ситуация на дума срещу дума. Състезателите твърдят, че не за взимали нищо самостоятелно, главният мениджър и лекарят са сигурни, че не са давали нищо различно и извън набелязаната програма за възстановяване, която включвала само препарати от реномирани фирми, при които е изключено замърсяването с непозволени съставки, а какво остава с остарелия и вреден станозолол.

Затова докато приключи разследването на Антидопинговия център, което вероятно ще продължи 4-5 месеца, ни остава само да се надяваме, че няма да се намери нов „външен враг“, който да ни сервира поредната порция крайно неприятни изненади. Иначе версията за чужда вредителска намеса винаги лесно може да бъде изваждана на преден план. Но е и най-трудно доказуемата.

Ще има ли промени в подхода и работата на непромененото ръководство на националния отбор?

Няма спор, че Кристиян Минковски е добър треньор. Резултатите на най-добрите ни плувци, които бяха и ще продължат да са на централизирана подготовка, го доказват. Минковски обаче получи от няколко страни доста тежки и разнопосочни обвинения, които не касаят тренировъчните му методи. И дори да приемем, че допингът у тримата не е резултат на грешка на екипа, а на външна причина (злоумишлено деяние или замърсен препарат), сякаш нямаше достатъчно желание и мотивация както у Аврамчев, така после и в Управителния съвет, да бъде проявена по-голяма твърдост и подобаващо внимание на външните критики срещу главния мениджър. Или ако това се е случило – си остава само зад кулисите на заседанието на управата.

В крайна сметка в гласуваната монолитно декларация (има само писмено становище на Мария Бинева, което се различава от мнението на мнозинството в УС) липсва и намек дори за обръщане на внимание към главния мениджър. Което ще е като погалване с перце за това, че казано доста меко, на моменти се е държал не така, както го изисква поста му. Или е искал 30 процента за себе си и за щаба (сякаш за това не се получават заплати?) от премиите на състезателите в чата на националния отбор (без значение дали това се е случило или не). И квалификацията за подобно публично запитване до плувците е твърде слабо да бъде определена като неприемлива. Именно липсата на дори и най-малка публична критичност от страна на УС към отговорника за подготовката на националния отбор, подкопава из основи цялата декларация.

Разбира се, че заради чисто спортните си цели, които са най-важни в момента – доброто представяне на европейското и на олимпийските игри, УС е бил принуден да пипа с кадифени ръкавици с сложната ситуация. Но това съвсем не означава, че ръководството на федерацията трябва да се прави, че не вижда и не чува какво мислят много от най-добрите плувци на България, сега и преди, за постъпки и методи извън басейна на Минковски. Защото спортът освен спортни има и възпитателни цели.

Факт е, че главният мениджър на националите бе подложен на тежки удари, каквито никой досега в българското плуване не е понасял. Не се наемам да влизам в ролята на съдник кое от обвиненията има основания и кое може би е изсмукано от пръстите. Познавам Минковски първо като отличен делфинист и после като амбициозен и можещ треньор. Но народът го е казал - няма дим без огън.

Силно се надявам главният мениджър да съумее поне донякъде да излезе с чест от тежката ситуация – и в личен план, и като специалист. Защото от неговите здрави нерви, такт и умения най-вече зависи близкото бъдеще на елитното българско плуване. И това е огромна отговорност в настоящата ситуация – поета първо от Георги Аврамчев, после от Управителния съвет на БФПС и накрая от самия главен мениджър. Това вероятно ще означава и твърдо, но и деликатно пренастройване на работата с отбора в личностен план и най-вече в отношенията вътре с плувците в месеците до Токио. С повече кооперативност, подкрепа от помощниците му и по-активно участие на личните треньори. Без търсене на реваншизъм и без разследване кой къде какво е казал и откъде го е знаел. Тръгне ли се по тази плоскост се навлиза в спиралата на личните отношения и отборът отива на кино.

И в крайна сметка - резултатите на плувците на европейското и на олимпийските игри ще покажат как се е справил и Минковски, а заедно с него и състезателите. Ако изневиделица друга изненада не торпилира подготовката.

Всички, които обичат българското плуване, им се иска Йосиф Миладинов, Калоян Левтеров и Антъни Иванов (той тренира в САЩ) да реализират наистина огромните си възможности на най-важните състезания. И дано в българския плувен поход към Токио се включат поне още двама души – най-близо са Любомир Епитропов и Габриела Георгиева.

Какво ще направи Красен Кралев?

В четвъртък спортният министър най-после коментира пред Би Ти Ви ситуацията след едно-едничко становище на министерството през десетдневката. То обясняваше, че процентно положителните проби са били много малко в сравнение с броя на извършените проверки в плуването. Да..., но уличените са национали.

За да може да изрази твърдо становище, министърът поиска време, през което да получи повече факти. Най-вече от предстоящото тестване на целия национален отбор. Което може да хвърли сериозна светлина върху случая. Сигурно е, че Кралев по ред причини няма да прави компромиси в казусите с допинга. И евентуално негативно развитие в случая със сигурност ще доведе до санкции на федерацията. Има как това да бъде направено без да се нарушава подготовката на олимпийците.

За добро или за лошо българското плуване от десет дни търси брод през мътилката на допинг скандала. Шансът му да доплува до бистри и бързи води е да държи курс към Токио, избягвайки подводните рифове. Пътят към Япония обаче е само спирка по пътя на българското плуване. И правилната му посока не зависи толкова от успешното олимпийско участие, а от принципите, на които се опира и с които се ръководи.

Автор: Николай Кръстев, BGswim.com