Жейнов: Досега няма канидат за БФС с идеи, а само се говори кой от кого търси подкрепа

Водещият роден футболен агент Николай Жейнов сподели вижданията си за развитието на родния футбол и разказа за бизнеса покрай пандемията от COVID-19. Мениджърът е на мнение, че до момента никой от евентуалните кандидати за нов президент на БФС не е представил визия за развитието на футбола, а само вървят слухове кой от кого е потърсил подкрепа за поста.

Здравейте, господин Жейнов! Изминава една доста странна година във всяка сфера на живота, включително и във футболната. Пандемичната обстановка даде своето отражение като че ли и върху летния трансферен прозорец, в който редица грандове не предприеха сериозни харчове за трансфери. Как се отразиха тези икономически процеси върху Вас и Вашата агенция?
Определено, ситуацията с COVID-19 оказа своето влияние при нас, какво във всеки друг бизнес. Има голям спад на парите, които клубовете даваха за трансфери, не само в Европа, но и в света. Влиянието на пандемията беше много лошо. На някои пазари щетите бяха много сериозни, в други – като Англия, бизнесът и футболът не бяха до такава степен засегнати.

В нашата агенция също има чувствителен спад на приходите спрямо предишни години, но аз компенсирам с големия пазар, който съм събрал през последните години. Търсения за футболисти не липсват, но повечето клубове са предпазливи при продажбата на футболисти, защото не знаят какви футболисти ще могат да купят и дали те ще се съгласят. В някои клубове и държави, например Аталанта в Италия и в цяла Испания, футболистите отказваха да отидат, тъй като се чувстваха застрашени", каза Жейнов пред Silentbet.

Кои пазари, по Ваши наблюдения, свиха най-много своите разходи през лятото?
Испания, Франция и Италия. Това са страните, които бяха най-ощетени от ситуацията. Спадът на приходите на клубовете там е в рамките на 40-50%. Да не забравяме, че за пръв път от 40 години Реал Мадрид, може би най-богатият клуб в света, не направи входящ трансфер. Барселона завърши годината с дефицит от 250 милиона в касата, Валенсия също беше един от много тежко засегнатите отбори.

В Англия и Германия за момента положението е по-нормално. Зрителите в Англия на практика не бяха изгубени, защото сега парите просто минават през телевизионните компании, но клубовете отново печелят добре. Клубовете все пак имат аудитория от по 150-200 хиляди зрители, минимум.

Имаше ли съществена промяна на българския пазар? Все пак грандове като Лудогорец и ЦСКА привлякоха доста нови имена…
Лудогорец и ЦСКА се концентрираха върху свободни трансфери, което е нормално. Мисля, че Лудогорец единствено доплати сума от порядъка на 300-400 хиляди евро за Сантана, защото това беше разменна сделка с Рафаел Форстър. С оглед на ситуацията е оправдано да се търсят свободни играчи, но това не намалява качеството. Всичко е въпрос на оценка на хората, които оценяват играчите.

Какви очаквания имате към зимния прозорец – нормализация или продължаване на тенденцията за по-ограничени разходи?
Трансферният период беше дълъг през лятото, но повечето клубове не свършиха това, което искаха. Шампионатите и евротурнирите започнаха почти без пауза. С оглед на новините около появата на ваксина, която се очаква да е около май или юни месец догодина, мисля, че следващият трансферен период отново ще е необичаен. Всичко ще трябва да се направи бързо, тъй като клубовете няма да имат възможност да гледат внимателно футболистите. Самите играчи също вече преценяват много внимателно къде да отидат. Тези неща се следят от състезателите, техните агенти и главно техните семейства.

Това допълнително ли усложнява сключването на една сделка, като се прибави към обичайните трудности с оглед желанията на семейството на съответния футболист?
Определено и то много. Имах футболист, който отказа да премине в Италия от Англия, точно поради тази усложнена обстановка. Вече и с това трябва да се съобразяваме. Ако помните, миналата година пропаднаха много трансфери в Китай, когато започваше цялата тема с коронавируса.

Къде е най-големият проблем на родните таланти при прехода от юношески към мъжки футбол? Виждаме колко плавно и успешно се извършва този процес в съседни страни като Сърбия и Хърватия, където младите играчи се продават за солидни суми на Запад.
Мисля, че на този въпрос може да отговорят методистите от футболния съюз. Моето лично мнение, с което не ангажирам никого е, че до около 16 години не отстъпваме особено на големите футболни страни. Отдавам проблемите след тази възраст на липсата на възможност за футболисти след 18-годишна възраст да играят професионален футбол.

При нас липсват добре изградените механизми за осъществяването на прехода от юношески футбол към мъжки, защото много момчета не могат да си намерят отбори, след като напуснат школата на съответен отбор. Належащо е за мен да се направи една група до 23 години, която да играе или във Втора, или в Трета Лига, откъдето вече да заиграеш за професионалните отбори. Много е голяма разликата между мъжкия футбол при нас и юношеския, затова твърде малко момчета успяват да правят прехода. Виждаме, че Лудогорец за 10 години извади само един футболист от школата, в лицето на Доминик Янков, който не е и продукт на тяхната школа в истинския смисъл. Всички големи клубове в България инвестират в школите си, но те след това няма как да дадат необходимото време на младите. Там, според мен, се къса нишката.

Много хора обвиняват агентите заради акостирането на твърде много чужденци, но това става с желанието на ръководителите и треньорското ръководство. Това е една много погрешна представа за работата на агентите. Отделно, винаги се коментира, че много чужденци пречат на националния отбор да постига успехи. Въпросът ми тогава е защо нямаме успехи при юношите, след като там чужденци няма? Чужденците идват, защото треньорите бързо се отказват от българските играчи и търсят по-добри алтернативи.

Трябва да се разбият всички тези стереотипи и да се говори само истината. В една календарна година ние нямаме победа като национален отбор, което е парадоксално. Как да продаваме играчи с това ниво? Хърватия и Сърбия продават, защото успехите там са видни. Имаме твърде малко играчи, които да са на нужното ниво за европейските стандарти.

Националният ни тим завърши година без победа в официален мач, изпадайки от втората дивизия в Лигата на нациите. Отговаря ли това на нашите възможности?
Според мен резултатите са закономерни, няма как да оспорваме фактите, а по-скоро е нужен един дълбок анализ на цялото представяне на националния отбор, за да се види къде са грешките. Трябва да се потърси отговорност на хората, които са участвали в целия процес. Немислимо е да излизат различни фигури и да казват, че са предложили футболисти и треньори и после нещата да продължават по същия начин. Хората в българския футбол трябва да се научат да носят отговорност не само за действията си, но и за това, което говорят.

Отново се тиражират нови имена за селекционери на представителния тим, докато футболната общественост масово приема, че проблемът е по-дълбок от просто избора на наставник. Къде, според Вас, е проблемът?
Хората са казали, че рибата се вмирисва откъм главата. Факт е, че трябва да има генерални промени във футболния съюз, да се назначат правилните хора на правилните позиции, които да са експерти, които имат опит и могат да носят отговорност за действията си. Чак тогава ние ще имаме възможност да излезем от блатото. В момента всеки лобира за някого, но накрая никой не сяда и не поема отговорност за действията си.

В БФС има треньорски съвет, който трябва да разглежда треньорските кандидатури и да определи точния човек за поста, който да може да изпълни целите. Отмина времето, в което един човек казва кой да е треньор, виждаме и резултата. Имаше доста спорни повиквателни за националния отбор, но нека хората, които са взели решенията, да поемат отговорността.

Министърът на спорта, Красен Кралев сподели любопитно мнение, че в селекцията на треньора Георги Дерменджиев са се месили мениджърски интереси. Това е въпрос, който е станал част от българския футболен фолклор от години, но Вие чували ли сте за подобни случаи наистина?
Възможно е в миналото да е имало, не мога да коментирам без доказателства. Тук обаче всеки един трябва да отговаря за думите си. Щом министърът е коментирал темата и подхвърлил тази теза, нека да спомене кого има предвид. Нека каже открито, а не да хвърля всичко върху агентите със станалото вече като коментаторско клише „мениджърски интереси“. От такива подмятания ние нямаме нужда, защото не трябва по такъв начин да се замита проблемът под килима. Ако е имало такова нещо, то трябва треньорът на националния отбор да го каже кой е виновен. На мен ми се струва обаче, че прозират не мениджърски интереси, а клубни такива.

Непрозрачността ли е най-големият проблем на българския футбол?
Да, това смятам, че е сред главните проблеми, както и безотговорността. До момента не съм видял ръководител, който да е поел отговорност и да си е тръгнал, след като се е провалил в решенията си. По тази причина големите клубове обичат да жонглират с феновете си, защото самите ръководители не са убедени в своите решения и в крайния резултат от тях. По тази причина искат да имат подкрепата от феновете, за да не бъдат обвинени, ако се провалят. Ако един човек обаче е убеден в експертността и знанията си, то той ще отстоява позицията си до край. Това е моментът, в който всички ръководители, които са неуверени във възможностите си, търсят подкрепа във феновете, за да може накрая всички да са окаляни.

Това не се случва само по отношение на феновете обаче. Редица собственици си нямат на идея какво наистина се случва в клуба им. До тях достига само избирателна информация и в един момент се казват само неща, които да се харесат на собственика, а през това време всичко в клуба е едно блато.

В това изказване на министъра отново, може би, усещаме цялостната настройка на българската спортна общественост към футболните агенти в България. Смятате ли, че с напредването на времето все пак клубовете възприеха агентите като неразделна част от трансферния процес?
На един Конгрес на ФИФА в Аржентина Сеп Блатер беше казал, че агентите са едно „необходимо зло“, без което не може. Истината е, че много от агентите през годините са си изградили един подчертано лош имидж, за което самите те са си виновни.

Ролята на един агент е да намери добро място за развитие на неговия футболист. Има толкова много агенции за продажба на автомобили или недвижими имоти, в които човек има възможност да направи своя избор. Механизмът е същият и при футболните агенти. Много трансфери се случват по поръчка на клубовете.

Истината е, че през последните години, във връзка с промените при режима на вписване на агентите – от лицензионен към регистрационен, да станеш агент вече е много лесно. Образно казано, до вчера може да си бил шофьор на такси, а днес вече си агент. Има такъв тип странстващи агенти, които завъртат главите на младите футболисти с големи обещания, но след като подпишат договор тези агенти напълно изчезват.

Това беше решено в нидерландската футболна федерация, която гарантира за прозрачността и уменията на около 10 от по-старите агенти, които са полагали изпит по стария режим. За останалите, новодошли агенти, федерацията не дава такива гаранции. В момента няма изпит за агент, за всичко в живота ти искат повече документи. От тази гледна точка клубовете трябва сами да решат с кого да работят, като в чужбина често всеки клуб си има няколко агенти, на които най-често възлага поръчки.

В интервю преди няколко месеца Вие споменахте, че бихте имали интерес да се кандидатирате за президентския пост в БФС. Остава ли това като цел пред Вас?
Не съм заявявал, че бих се кандидатирал за президент, но по-скоро бих влязал като член на Изпълкома в зависимост от това кой е президент и ако видя, че има добри идеи, които съвпадат с моите виждани. За мен не е фикс идея обаче да участвам в управлението на футбола в България, то трябва да дойде от само себе си. Трябва хората и президентът да те изберат. Ако всички сме на една вълна, имаме обща цел и общи виждания, то тогава се виждам в подобна функция. Ако всичко обаче отново ще е на лобита, то категорично бих се отдръпнал. До момента не съм видял един кандидат за президент на БФС да излезе с програмата и името си, всичко беше само някакви подмятания.

Основният дебат беше кой има подкрепата на кого, кой с кого е говорил и съюзил и т.н. Ако така ще се става президент на БФС, то нищо добро не ни чака. Няма кандидатури, няма идеи, няма ясен екип, а сега вече няма и дата за провеждането на Конгреса. Ако бе останал конгресът за декември, щеше да има не повече от три седмици до него, а досега не чухме нито една платформа или някаква друга визия какво да се предприеме от тук нататък.

Кои са най-съществените промени, които бихте направили в българския футбол понастоящем?
Трябва да отпаднат зависимостите, независимо дали към футболни президенти или други президенти. Това е първостепенно. След това трябва да видим правилните хора да заемат правилните позиции. Хора, които имат умения и могат да ги приложат. За тази цел е нужен правилен подбор. Не на последно място е задължителна честността и откровеността към цялата футболна система като цяло.

През години най-големият проблем е бил желанието да се угоди на всички, което е и тема в момента около изборите на националния селекционер. Когато имаш ясна цел, знаеш как да я постигнеш и си убеден в качествата си, то ти нямаш нужда да се обясняваш на всеки. В противен случай провалът е гарантиран. В момента в БФС наистина има специалисти, които могат да помогнат на системата, но зависимостите им към определени хора парират този шанс.

И за финал, господин Жейнов – какво си пожелавате в следващите месеци, в личен и професионален план, а и за българския футбол като цяло?
В личен план си пожелавам само здраве, за мен, семейството ми и моите познати. В професионален план нямам конкретно пожелание, след като вече работя 20 години като агент и смятам, че се справям добре.

За българския футбол пожелавам едно ново начало. Шаблонът гласи, че нашият футбол има нужда от рестарт, но това е фраза, която се употребява от българските футболни пенкилери, които само пият кафета по цял ден, но не вършат нищо съществено. Ако си рестартирате телефона, нов ли ще имате изведнъж? Имаме нужда от пълна промяна, не от рестарт. Как ще стане тази промяна е съвсем друг въпрос. Трябва обаче да се помисли в тази насока, защото управлението в последните години катастрофира много сериозно.