Светла Оцетова на 70: След Токио ще намаля оборотите
Светла Оцетова на 70: След Токио ще намаля оборотите
24 ное 2020 | 11:42
2900
0
Имах късмета да уча, докато тренирах, и това ми помогна да се реализирам след края на кариерата ми
Едно от големите имена на родния спорт – Светла Оцетова, празнува днес своя 70-и юбилей. В бляскавата си кариера тя печели олимпийска титла на двойка скул заедно със Здравка Йорданова от Игрите в Монреал. Носител на редица медали от световни първенства и Световни купи. Дългогодишен председател на родната федерация по гребане. Завършва висше образование със специалност „Архитектура”, което й позволява вече над 30 години да е сред проектантите на най-големите гребни канали по целия свят. Член е на БОК от 1980-а. Легендата отдели няколко минути за
Г-жо Оцетова, как сте в навечерието на този голям празник?
- Зависи от перспективата (смее се). Както казват някои, половината отмина, да видим в останалата част какво ще правим. За мен това е пореден работен ден. Аз и сега съм на работа, довършвам някои задачи.
Предвид обстановката, ще успеете ли да организирате подобаващ юбилей?
- Мислихме го, но по принцип никога не събирам много хора, винаги сме били в тесен семеен кръг. Сигурно ще отложим за събота – трите деца, с техните половинки и семейства. По-скоро тогава ще се съберем.
Ако трябва да направите равносметка, едва ли има нещо, за което да съжалявате?
- Не искам да се променя нищо, така да си остане всичко (смее се). Важното е, че не се оплаквам и здравословно нямам проблеми. Оттук нататък каквото сами си направим.
Олимпийската титла ли е голямата ви гордост от спортната кариера, или има и нещо друго?
- Разбира се, златото си остава изключително важно в моята кариера като постижение. Но има и много други, вече на друго поприще, това, което правя като проектиране и организиране на световни първенства и олимпиади. В момента правя нещо по Токио, така че не скучая.
Много хора на вашата възраст отдавна са забравили какво е работа. Вас какво продължава да ви бута напред?
- Не мога да си представя да седна да гледам телевизия (смее се). Вървя по същия начин, по който съм го правила и досега. Разбира се, след олимпиадата ще намаля оборотите, поне имам такова намерение, искам да попътувам малко, но не по работа, както досега, а и да си почина. Правихме си планове с дъщерите ми да отидем на екзотични дестинации. Има много интересни места по света, където съм била близо, но не съм успявала да ги видя. В Бразилия бях в Рио, но не успях да обиколя, а има толкова много интересни места, които човек трябва да види. След Токио имам световно първенство в Шанхай през октомври и след като отмине, се надявам да реализирам плановете си.
Слушайки ви, изглежда нямате време за почивка…
- Имам пример – баща ми, който до последно, докато можеше да работи, го правеше. Той беше хирург и правеше по три операции на ден, докато не се разболя, а беше на 67-68 години. Това явно си ми е в гена. Тази сутрин (в неделя) трябваше да направя един план за Саудитска Арабия, които кандидатстват за азиатските игри през 2030. Ново съоръжение се строи в Будапеща, Копенхаген, Монреал, където също изготвям проекти, в Лима също така, където ще има Панамерикански игри. Така че задачите са доста.
Вие сте от малкото примери как един успешен спортист може да е бъде и успешен ръководител и да се реализира и на друго поприще. Как го правите?
- Вярно е, но късметът ми бе, че докато тренирах, аз учех. Завърших специалност, която ми даде възможност да се развия и след края на кариерата си да мога да остана част от спорта. Аз не правя само проекти, технически делегат съм по олимпийските игри, участвам и в комисията на международната федерация, която одобрява избора на домакини на световни първенства и олимпийски игри. Като делегат участвам в цялостната подготовка и даже проектирането на нови съоръжения ми е по-малката част от ангажиментите.
Едва ли може да съпоставите кое ви прави по-щастлива – успешната кариера като състезател или сегашното признание…
- Много е трудно, така е. Не мога да преценя кое ме удовлетворява повече. И едното, и другото иска много труд и всеотдайност, но и двете са ми доставяли винаги удоволствие и съм работила с цялото си сърце и душа.
Няколко думи за България на Токио, оптимист ли сте?
- Много харесвам младите ни спортисти, които в момента се готвят. За съжаление все още нямаме квота, но се надявам, че на квалификационните регати през пролетта ще спечелим поне една. Не е лесно, но това се отнася не само за гребането. Имаме си проблемите, защото гребането е доста скъп спорт. Трудно се поддържа финансово – екипировката, лагерите, всичко е скъпо. А в тези времена всяка сметка се прави по три пъти.
Ако не Токио, то Париж?
- Много зависи какъв приоритет ще се даде на държавно ниво. Времената, когато бяхме по 100 души на лагер, а в националния отбор бяха по 30 места, отминаха. Сега лодките се броят на пръстите на двете ми ръце, може би и по-малко. Румяна (Нейкова) успя, защото тренираше с мъжете, както го правехме и ние. Сега изборът е много по-малък. Живея в Панчарево и ги виждам – преди чакахме ред, за да се доберем до лодка, а сега в езерото са 3-4 лодки само. В успешните държави – Англия, Австралия, Нова Зеландия, гребането е национален спорт, децата го учат като задължителен предмет в училище. Ние не само гребане, нито един спорт нямаме национален, който да е част от учебната програма. А това е от огромно значение за здравето на децата. Надявам се, че това ще се промени. Много ни е хубава държавата, била съм по целия свят, нашата земя е най-хубава, но спирам дотук (смее се).
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)