Европейски футбол

Ерик Абидал: 6:2 срещу Реал Мадрид беше невероятен резултат

22 ноември 2020 | 15:48
Ерик Абидал: 6:2 срещу Реал Мадрид беше невероятен резултат
  • копирано
  • 3
Интервю с Ерик Абидал бе поредният подарък на Христо Стоичков към зрителите на предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Френският краен и централен защитник бе в Барселона като футболист между2007 и 2013 г. Най-трудният период за него бе през 2011 г., когато бе диагностициран с тумор в черния дроб, а след първата операция се наложи да му бъде присаден нов черен дроб. Негов донор станабратовчед му Жерар, на когото Ерик Абидал благодари по специален начин при раздялата си с клуба от “Камп Ноу”. За всичко това той разказва в разговора си с кавалера на „Златната топка“ за 1994 г.

ЕРИК АБИДАЛ:
Бях дете, което винаги е харесвало спорта. Моят баща ме водеше често в съседния парк и винаги носехме футболна топка. Още тогава реших кой е спортът, който най-много ми харесва и който ще практикувам за в бъдеще. Баща ми беше голям привърженик на Барселона, а освен това наистина много обичаше футбола. По онова време една от най- големите звезди в отбора беше Марадона. Разполагаше с видеа с играта на Марадона и така малко по малко и съвсем естествено, след като станах професионален футболист, голямата ми цел беше да отида в Барселона.

След световното първенство през 2006 г. в Германия поисках да напусна моя клуб Олимпик Лион. Исках да дойда в Барселона, но тогава имах познати футболисти в състава, като Силвиньо и Ван Бронкхорст, които ми казаха, че тази година нямада стане, но има голям шанс това да се случи през следващия сезон. Така че не ми оставаше нищо друго, освен да продължа да се трудя и да преследвам целтаси. И това се случи година по-късно. Трябваше да се науча да живея по испански, да се адаптирам. Тук, примерно, се обядва и вечеря много късно. Ако дойдеш в ресторанта към 12:30 на обяд, той още е затворен. Но нямаше начин, трябваше да свикна. Другото необичайно за мен беше началният час на мачовете. Тук срещите започват в 22 часа, когато по същото време почти приключват във Франция. Така се срещнах с легендите Пуйол, Меси, Шави, Роналдиньо, Иниеста, Анри, Ето‘о, Валдес, Санти Ескеро, Деко, Мота. Невероятен отбор!

Разговарях с Карлес Пуйол. Той ми обясни как функционира клубът, какви са изискванията на привържениците тук. И най-важното - да се работи много, защото тук изискванията са големи и е трудно,особено, когато няма резултати. Вярно е, че онази година не спечелихме трофеи, но пък играхме на полуфиналите в Шампионската лига. Има такива сезони. Когато погледнеш състава на отбора на книга, бе най-добрият в света в онзи момент. Научих много неща от Гуардиола, но също така и от играчите. Най-вече да пазя спокойствие на терена, а също да проявявам интелигентност при пласирането.

Ако се преместиш с пет метра на точното място, със сигурност печелиш десет секунди. Всеки ден по времена тренировките правехме тези игрички за позициониране на малки пространства, бързи докосвания, но също така и работа с мозъка. Имахме много тежки тренировки. Можеше да се изправиш срещу отбор, съставен от Меси, Шави и Иниеста. Те си подават толкова бързо топката, а ти трябва да тичаш след нея. Но лично аз научих много от тях в това отношение. Винаги съм бил весел и съм внасял добро настроение в отбора. По-трудно е това да се случва при загуби, но винаги съм подхождал с този манталитет към останалите.

.„Ел Класико“ винаги е бил един различен мач. Този, специално, беше много успешен за нас. Не само по отношение на резултата, но и заради играта ни. 6:2 на “Бернабеу” беше невероятен резултат в наша полза, но аз си спомням каква беше атмосферата в отбора. Бяхме настроени за битка, като никога досега, а звездите ни направиха разликата на терена. Карлес Пуйол вкара, свали капитанската лента и я целуна. В това може би мнозина виждат любовта към Каталуния, но не е само това. По този начин той внася духа в отбора, учи ни да бъдем непримирими докрай.

Полуфиналът срещу Челси? Бях изгонен - да. Но ако видите записа, ще разберете, че съперникът по-скоро симулира, че е фаулиран. Но случват се такива неща във футбола. И тогава се появи Иниеста, който прати топката във вратата и ние спечелихме. После ме изгониха и срещу Виляреал за купата на краля. Пак гледам записа и се чудя за какво получавам червен картон, но го приемам като нещо от футбола. Пропуснах да играя в още един финал. Но нали затова футболът е колективна игра. Съдбата на професионалния футболист е често да е далеч от дома. Затова често бях в комуникация с жена ми по телефона. Не исках да бъда баща, който лишава семейството си от някои неща, покрай отсъствието си. Опитвах се да създавам баланс между всичко това.

Една от големите ни радости като футболисти беше, че всяка година посещавахме детски градини. Там забавлявахме хлапетата. А аз исках да им предам малко от моята сила, защото, когато човек се разболее като мен, не му остава нищо друго, освен да се бори. Когато това се случи с мен, казах на Шави Ернандес да бъдат спокойни и че ще се опитам да се върна при тях в отбора в края на сезона. В главата ми обаче не протичаха точно същите мисли. Целта ми беше да се излекувам, да мине добре операцията и чак след това да опитам да се върна на терена. Минаха два месеца и половина, които за мен изглеждаха много дълги. Трябваше да имам довериев лекарите, но също така и в треньорите по физическа подготовка. За да дойде и чаканият ден. Преди финала в Шампионската лига при мен дойде Пуйол и  ми каза, че иска аз да нося капитанската лента в този мач. Отвърнах му, че не е редно, но той настоя, като добави, че е разговарял с останалите играчи, с треньора и всички те са на това мнение. А когато после вдигнах трофея в Шампионската лига над главата си, а капитанската лента бе на ръката ми, не мога да си спомня нищо друго от обстановката. Бях толкова концентриран в купата и мислех само за семейството си и най-вече за моите родители.

Но да се върна към най-тежкия момент на заболяването. Аз съм човек, който обича да знае всичко предварително. Бях разпитал докторите и ги помолих да не скрият нищо от мен. Така че, когато дойде моментът за операцията, се чувствах подготвен. Благодаря на Господ, който беше до мен през цялото време. Но също така и на всички хора около мен - жена ми, родителите ми, хората от клуба, привържениците на Барса. Сам нямаше да мога да се справя.Завръщането ми на терена на “Камп Ноу” бе един от най-емоционалните моменти в моята кариера. Бях заобиколен от толкова много хора, които ми помогнаха страшно много през последните две години. Това завръщане беше за тях. Завърнах се в края на сезона, за да вдигнем трофея заедно с Тито. Този трофей беше главно за него, който също се бореше с коварната болест. Аз моя трофей госпечелих на финала в Шампионската лига, но този беше за него. Благодаря на всички, които ми даваха подкрепа през това тежко време. Когато някой ме срещнеше на улицата, първият му въпрос към мен бе как се чувствам.

Не исках да се оттегля от футбола заради някоя контузия или заболяване. Исках да приключа просто заради натрупаната умора, когато вече настъпва този разрив между желанията на мозъка и командите, които е в състояние да изпълнява тялото. Така и се случи. Да, по-рано ме предупреждаваха, че може отново състоянието ми да се влоши, но аз не исках да окача бутонките на пирона поради това заболяване. Жена ми искаше, след като напусна Барса, да оставя всичко и да се наслаждавам на живота. Но тогава тя ме разбра, че искам да се опитам да поиграя още някоя и друга година, преди да се откажа. Опитахме се със създаването на фондацията на мое име да продължим да се борим със заболяването. Да помагаме на децата и техните семейства и сега, когато съм малко по-далеч от Барса, да им разкажа за това, което преживях в клуба.

Най-хубавият ми спомен от Барса бе, когато вдигнахме трофея заедно с Тито Виланова. А също така, бях казал на моя братовчед, че ще го сваля на терена на “Камп Ноу”, защото той го заслужаваше най-много. Той беше основната личност в цялата моя битка с болестта, затова направих всичко възможно да му благодаря с моята фланелка, връчена му в центъра на терена на “Камп Ноу”. Това беше всичко. Надявам се, че успях да ви пресъздам всичко от моя период в Барселона. Благодаря ви и да живее Барса!“.

ДРУГИТЕ ЗА АБИДАЛ:
ШАВИ: Абидал е много силна личност. В тази тежка болест, която го споходи, той изглеждаше на нужната висота. А ние се опитвахме да помогнем на него и на семейството му да преминат заедно през този тежък момент.

Още по темата
  • копирано
  • 3
SPORTAL.BG
Спортни новини
Прочетена 1279

Добави коментар ›› Коментари (2)

е
(Гост)
2
отговор
22 ноември 2020 | 18:12

Това - на този отбор от Каталуния му остана да живее само със помени и минали успехи. Рейтинг: 6 6

Madridas
(Гост)
1
отговор
22 ноември 2020 | 16:27

Puuuuuuta Barca! Рейтинг: 6 4


							
						

›› Live Scores

Календар

calendar_icon
календар затвори

Всички мачове

Сълзите на момчето от Струмица, което се превърна ... 13 ноември 2020
Горан Пандев реализира своята мечта да стане добър футболист, който да играе на най-високо ниво в италианската Серия "А". Именно там мина почти цялата кариера на момчето от Струмица - Анкона, Лацио, Наполи, Дженоа и  ...
Ибрахимович за стила си на игра, завръщането в ... 25 ноември 2020
Нападателят на Милан Златан Ибрахимович даде обширно интервю за “Афтонбладет”, в което обсъди редица теми.За своята страст към футболаВсеки път щом изляза на терена или нося бутонки, си мисля: “Уау! ...

Левски | ЦСКА | Лудогорец | Първа лига | Втора лига | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Волейбол | Тенис | Формула 1 | Баскетбол

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Новини | Настройки за Поверителност Мобилен Портал