Нарекоха ги "Дрийм тийм"

Книгата "Дрийм тийм" излиза на българския пазар до броени дни

ПИСАТЕЛЯТ, ШУТЪТ И ХРИСТИЯНСКИЯТ ВОЙНИК

"…„Дрийм тийм“ кацна в Ница около полунощ, като бе приветстван от обичайната тълпа от фенове, след което се пренесе в хотел Loews. По време на съвещанието на охраната преди отборът да пристигне Анри Лоренци, легендарният мениджър на хотела, вече се бе оплакал от огромния брой и агресивния подход на охраната, осигурена от НБА, която вече щъкаше из неговия хотел.

„Знаете ли кой залага в моето казино в този момент?“ – Лоренци попитал Ким Боуни от НБА. Той започнал да изброява имената на политици, филмови звезди и дори безсмъртната тенис звезда Бьорн Борг. „На никого няма да му пука толкова за вашия отбор“ – отсякъл той.

„Добре, ще видим“– отговорила му Боуни.

В момента, в който автобусът на отбора пристигна, отпред имаше такава тълпа от хора, които искаха да се докоснат до играчите, че някои от тях дори преминаха през витрините на входните врати.

„Разбирам какво имате предвид“ – казал в този момент Лоренци…

…Подобно на всички останали, Рение искаше да се срещне с „Дрийм тийм“ и така бе организирана вечеря в частна зала на Loews за 20 юли, което също така бе и 62-рият рожден ден на Чък Дейли. Дейли, който също бе принц на суверенния щат на Песимистите, вече бе доста нервен относно дългото време и дразнещия протокол, които обвързваха подготовката на подобни събития.

„Не можете да седнете, преди принцът да седне“ – каза им протоколчикът, като това важеше за цялата делегация на отбора, включваща Дейли, Джордан, Бърд и Меджик.

„Какво ще стане, ако ми се наложи да отида до тоалетната? – попитал Чък. – Все пак вече съм на възраст.“ Беше им обяснено също така, че не могат да вземат вилицата и да започнат да ядат, докато принцът не е готов да го направи.

Когато играчите на „Дрийм тийм“ се събрали заедно, били накарани да чакат известно време, нещо, на което те определено не бяха свикнали. „С Пистънс не ни се наложи да чакаме толкова много време в Белия дом – прошепнал Чък, – а все пак бяхме спечелили титлата.“

Все пак принцът, придружен от сина си принц Албер, баскетболен фен, най-накрая се появил и се позиционирал между Меджик и Джордан. (Баркли сподели по-късно: „Държаха ме далеч от кралските особи“.) Вечерята премина добре, а Меджик очаквано говори от името на отбора. „Винаги съм смятал, че ще бъда най-близо до кралска особа, играейки с Майкъл Джордан – казал той, – но това надмина очакванията ми.“ Типично в стила на Меджик. Жената на Чък, Тери Дейли, бе уредила накрая на вечерята да докарат торта за рождения му ден и всички пяха „Честит рожден ден“ на Чък. След това играчите се прибрали у дома – или обратно в казиното – щастливи…

…Казиното на Loews се намираше в центъра на хотела и следователно служеше за нещо като приемна на членовете на „Дрийм тийм“. Най-вече за Джордан, Меджик, Баркли, Пипън и Юинг, същата група, която играеше карти и организира игра на тонк в Сан Диего и щеше да я играе до последната вечер в Барселона. Бърд слезе един път, но след като чу каква е цената на бирата, която бе 7 долара извън казиното и 18 долара вътре, почти не се появи повече там. (Баркли докладва, че пивото в „Джими Зи“ струва 40 долара.) В един случай Баркли, чувствайки се като най-големия късметлия на блекджек в света, поиска допълнителна карта при 19 на масата, като щеше да е прекрасно да завърша историята, ако бе получил двойка, но вместо това премина границата от 21.

Въпреки че играчите от „Дрийм тийм“ бяха основната тема за разговори, не всеки служител в казиното можеше да ги различи. Когато Меджик отишъл да си вземе чипове една вечер, служителят го объркал с мосю Джордан и го помолил да плати сума около 50 хиляди долара, пари, които Въздушния бил изиграл!

Често стоях в казиното, като обикалях из масите за блекджек и тези за зарове, но честно казано, не ми допадаше особено идеята да следя спортистите и да записвам какво залагат и какво правят в свободното си време, защото трябваше все пак да отделям новината от личното пространство. Аз не бях толкова нервен, колкото членовете на НБА. Макар Стърн да бе човекът, който бе завел целия този цирк в Монако, залаганията от страна на членовете на „Дрийм тийм“ бяха някак странни за йерархията на НБА, особено след като бяха минали само няколко месеца от срамния момент, в който бе замесен най-значимият им играч.

Въпросите относно пристрастеността на Джордан към хазарта бяха изникнали на повърхността, когато три негови чека на стойност 108 хиляди долара бяха намерени в куфарче на убития в Северна Каролина лихвар Еди Доу. Да сме наясно, така и не бе установена връзка между Джордан и Доу, както и убиецът на Доу. По-късно адвокатът на Доу обяви, че поне част от тези 108 хиляди долара са платени от Джордан заради дълг от игри на голф и карти, а Джордан призна, че е направил плащане за 57 хиляди долара на Джеймс Булър Тънкия от Северна Каролина. Булър от своя страна е излежавал присъда за продажба на кокаин, след което бе осъден на 6 месеца за пране на пари и участва в създаването на роман на Елмор Леонард. Той бе познат не само на Джордан, но и на други баскетболисти от НБА. По онова време Джордан обяви, че е дал парите като заем на Булър, за да му помогне да изгради тренировъчно игрище за голф. Адвокат от Шарлът заяви, че парите също така са отишли и за погасяване на дългове от залагания.

От НБА разследваха казуса в продължение на две седмици, след което излязоха с официално съобщение, в основата на което бе: „Няма причина от НБА да предприемем каквито и да е действия срещу Майкъл“. Да кажеш, че няма да предприемеш действия, и да твърдиш, че вярваш в невинността му, са две напълно различни неща, а и честно казано, Стърн и останалите ръководители бяха притеснени относно случващото се и евентуалното пристрастяване на Джордан към хазарта.

Въпреки всичко Джордан е в Монте Карло, залага цяла вечер, придружаван постоянно от Хорас Балмър, отговорник по охраната на НБА. (Играчите наричаха Балмър „Бам“ заради израза, който той винаги отправяше, когато сваляше картите си на масата; това бе, преди да се появи Емерил Лагас.) От време на време Джордан имаше дори запазена маса за себе си за блекджек и играеше с всички пет свободни места. Не забравяйте, че Джордан не нарушаваше никакви закони, макар че управата на казиното изпитваше известни притеснения, когато мистериозен мъж заставаше зад гърба му по време на игра. „Личният брояч на карти на Майкъл“, описваха го членовете на „Дрийм тийм“.

Всеки следобед след тренировката и обяда група от играчите се събираха, приготвени със специалните си облекла за голф и стикове, за да се отправят към „Монте Карло Голф Клуб“, който бе на 25 минути разстояние извън града. Теренът не бе най-изчистеният, защото бе планински, като откриваше прекрасни гледки към морето и Френската и Италианската Ривиера. Определено имаше далеч по-неприятни места на земята, на които да изкарате следобеда си.

Йерархията сред голфърите бе следната: Джордан, Дейли, Род Торн, Пи Джей Карлисимо заедно с всеки професионалист, който бе наоколо. Баркли успяваше да се причисли понякога към тази групичка, но определено не бе от тяхното ниво, а Джордан, макар да обичаше да разбива Чарлз, все пак предпочиташе компанията на по-добри играчи. Меджик, който от своя страна можеше да нахлуе във всяка една групичка само с думите, че така му се иска, просто не обичаше да играе голф. Той бе решил много отдавна, че предвид състезателния си характер е по-добре да не започва изобщо. „Щеше да се превърне в мания за мен точно както бе станало с Майкъл – разказа ми Ървин – и щеше да ме разсейва от останалите неща, които исках да правя.“ Това наистина е човек, който иска да е на върха във всяко едно нещо, с което се захване…”

…Връщахме се към хотела, аз карах колата под наем, Дрекслер бе до мен, а Баркли и Хъбард се возеха отзад. Чувствах се някак принуден, карайки през тези планини, да натисна педала на газта, защото те ме предизвикваха да го направя, сякаш бях крадец, който бяга от местопрестъплението, защото това все пак бе Ривиерата… По-късно установихме, че именно на този път през 1982 година принцеса Грейс е получила удар, който е довел и до катастрофата й с нейния „Роувър Р6“. Тя почина от травмите си на следващия ден в болницата на Монако.

„На върха на планината четиримата спорихме/говорихме, но в промеждутъка на това да ни образова и поправя на всяка тема, Баркли забеляза, че ти караш доста бързо, а завоите ставаха все по-остри“, спомни си Хъбард.

„По дяволите, Джак, намали! – извика Баркли. – Ще ни убиеш. На никого няма да му пука за теб, но в НБА определено ще са бесни на това!“

Според спомените на Хъбард аз съм продължил да карам със същото темпо, което е изнервило Дрекслер и той дори е повишил тон, карайки ме да намаля. Той обаче така и не е бил чут от никого, защото Баркли продължавал да крещи и да ме заплашва с физическо насилие. „Чарлз, човекът зад мен е по петите ми – казах аз. – Не мога да намаля. Той ще ни удари.“

Наближавайки подножието на планината, започнахме да си говорим какви биха били заглавията, които ще излязат при една такава фатална катастрофа.

„Баркли, Дрекслер и още двама загинаха в Монте Карло!“, предположи Хъбард.

„Сигурно ще го направят „Двама членове на „Дрийм тийм“ загинаха в катастрофа“ и няма да споменат изобщо за нас“, добавих аз.

„По дяволите, на тях няма да им пука дори и за Клайд – предположи Баркли. – Чарлз Баркли е мъртъв!“ Точно това ще напишат.“

„Това е безчувствено, Чарлз“, каза Дрекслер.

По-късно в Барселона Робинсън и Баркли отвориха тема за християнската вяра, сякаш Аполон беше седнал до Дионис. Говорили си, докато вдигали тежести – „Е, по-скоро аз вдигах, докато Чарлз просто си седеше до мен“ – разказва Робинсън, а Баркли му казал: „Дейвид, трябва да казваш това, което ти е на сърце. Трябва да си по-честен с хората.“ Робинсън му отвърнал по следния начин: „Това, което имаш предвид, е не по-честен. Имаш предвид да съм по-склонен да споря с хората. Това са две различни неща“.

След което Робинсън се открил пред него.

„Чарлз, харесвам в теб това, че не те е страх да кажеш всичко, което искаш, дори и ако се забъркаш в неприятности. Това би било още по-хубаво, ако отдадеш сърцето и душата си на Господ. Трябва да разбереш обаче, че хората невинаги ще искат да слушат думите, които казваш. Просто понякога трябва да се обръщаш към Бог вместо към останалите.“

След като Робинсън ми разказа тази история, аз му отговорих, че макар Чарлз все още да не е отворил сърцето си за Господ, то Господ също така не е готов да го накаже за греховете му. Всъщност Господ може би искрено се забавлява заедно с всички останали на поведението на Баркли по телевизия TNT. „Как си обясняваш това?“, попитах го.

Робинсън се засмя. „Продължавам да се моля за него. Обичам Чарлз. Продължавам да харесвам нашите разговори, но не е моя работа да го карам да прави каквото и да е. Единствено мога да посея семето“, отговори ми Дейвид.

В съзнанието си аз продължавам да виждам как Робинсън си тръгна от игрището за голф в онзи ден. Не казвам, че непременно искам да бъда като него, но знаех, че е нужно много лично обвързване, вътрешна сила и вяра, за да направи това. Повечето връзки между спортисти са изградени върху ироничния хумор, грубите забележки, обидите и мръснишките вицове, като всичко това е обвито в много тестостерон. Да застанеш редом до отбора си и в същото време да имаш куража понякога да си сам срещу тях… ето затова трябва да си различен от всички…."