В окото на бурята: премеждия и умора по пътя към финала на мисия Neverest

Стефан Иванов и 17-годишният му син Максим са една стъпка по-близо до финала на опита си да прекосят Атлантическия океан с лодка.

Разчитайки единствено на собствените си сили, новата крайна точка на мисия "Неверест" е Барбадос или Гренада заради режима на изолация, в който са поставени много южноамерикански страни. Досега те са изминали над 6850 км и им предстои да гребат поне още 1500 км до финала.

"Дневник" представя една от последните части от кратките разкази на двамата българи, публикувани до момента от тях във "Фейсбук".

 

Ден 86

Втори ден на морска котва заради ветрове от 10 до 20+ възела, идващи от запад и югозапад, причинени от тропическата буря, която преминава на няколкостотин морски мили северно от нас. Очакваме да прекараме поне още два дни преди да подновим гребането. Това е като déjà vue, тъй като през последния месец сме били в това положение два пъти вече. Нищо чудно, че нито една океанска гребна лодка не е преминала Атлантическия океан от Европа до Южна Америка по време на сезона на ураганите (юли до октомври).

Прикрепихме 2 морски котви към носа на "Неверест", за да сведем до минимум завличането на изток, но въпреки това лодката скача във вълните като див кон, който отказва да бъде опитомен. Напоследък ми се случва да заспивам, докато греба (събират ни се по 5 часа сън между почивките), така че ще е добре да наваксаме с тази дейност сега.

Редовно делфини ни придружават с часове през деня или нощта. Вълнуващо е да гледаш как два, три или понякога повече от дузина от тях изплуват и се потапят в перфектен синхрон и да чуваш как издишат над водата като хора. Не можах да устоя на изкушението и веднъж скочих да плувам с тях, но те се гмурнаха и изчезнаха в дълбокото синьо. Вероятно миризмата на океански гребец не беше по вкуса им..

Ден 92

Третата тропическа буря, която премина на север от нас, ни принуди да останем на морска котва и ни отблъсна 36 мили назад.

Отне ни 3 дни гребане с неимоверни усилия срещу вятъра и вълните, за да компенсираме разстоянието.
Ще направим всичко възможно да се отдалечим от поредната буря, идваща другата седмица и ще използваме благоприятните ветрове утре, за да се придвижим на югозапад.

Ден 94

15-и септември: Прекосяването на Атлантика с гребна лодка по време на по-активен от нормата сезон на ураганите най-накрая ни срещна лице в лице с тропическа буря! Въпреки че бяхме потърсени от службата за морско спасение, охраняващи района, решихме да не напуснем лодката, имайки вяра в устойчивостта на "Неверест", която сами построихме, както и на съветите на нашите морски вълци.

Тропическата буря ТEDDY (интересно съвпадение как това е прякорът на Стефан сред близки и приятели) е прогнозирана от Националната служба за урагани в Маями да стане ураган на 16 септември.

Предвид ветровете от 25-35+ възела и средни вълни от 3+ метра около нас, ние се чувстваме в безопасност, заключени в капсулката, но усещането е, че великани играят футбол с нея, докато ние се опитваме да наваксаме със съня, потънали в басейни от пот.

Ден 95

Ураганът TEDDY се премести на северозапад, затова отново подхванахме греблата! През първите 8 часа, докато ни удрят по-големите вълни гребем без рул, тъй като рулят и резервата са малко крехки (счупиха се 5 пъти от началото досега).

 

Ден 100

Изминахме 3700 морски мили (6850 км), а остават още поне 800 nm (1500 км). Повечето държави около нас са в режим на изолация покрай наложените мерки против COVID-19, без действащи самолетни услуги. Това ни принуди да преосмислим крайната дестинация отново и да я променим за Барбадос или Гренада. Пристигайки в една от тези островни държави, ще можем веднага да се качим на полет обратно към Европа. Този избор идва с неприятната условност да гребем право по пътя на ураганите през последната отсечка.

Движението на мисия "Неверест" може да следите тук.