Петър Лесов - Паганини на ринга

Петър Лесов е най-младият олимпийски шампион на България. На игрите Москва 80 именитият боксьор покорява Олимп в кат. 51 кг едва на 19 години и 326 дни, а преди дни отбеляза двоен юбилей - 40 г. от титлата в руската столица и своята 60-годишнина. Във витрината си Лесов има и два златни медала от европейски първенства, става три пъти носител и на купа “Странджа”. С името му е свързана също последната световна титла за България в този спорт, но вече като треньор. През 2009-а той извежда до триумфа Детелин Далаклиев на първенството в Милано.

Олимпийската титла е най-сладката, но и най-трудната - признава Петър Лесов.

В Москва 80 тогавашният младеж стига до четвъртфиналите, въпреки че е с травма на ръката. Треньорите обаче са доволни - вече си е осигурил медал и то в конкуренцията на 78 състезатели. Но не и боксьорът от Раковски. “Чакай, аз още не съм приключил, една обезболяваща инжекция и ще ме гледате на финал - отвръща той. - А там европейският шампион Виктор Мирошниченко. Руснакът беше с обратен гард, аз пък нямах загуба от състезатели с този стил. Бях сигурен, че ще го бия, а той - целият с аркади от предишни боеве. И като го почнах... Издържа до втория рунд и съдиите прекратиха мача. Така станах олимпийски шампион!

Заради слабото телесложение и дългите пръсти често наричат Лесов “пианиста” или “Паганини”. А за първи път името на именития цигулар използва бившият шеф на МОК Хуан Антония Самаранч по време на олимпиадата. “Той е Паганини на ринга”, казва испанецът на акад. Емил Жечев, вицепрезидент на АИБА.
После идват и двете му европейски титли - от Тампере 81 и Варна 83.

Всъщност състезателната кариера на Лесов не е дълга, изкарва 4-5 силни сезона, а след като преболедува тежък хепатит окачва ръкавиците едва на 24 г.

С бокс пък се захваща покрай братовчедите си. Расте като буйно дете и играе футбол, но треньорът Любен Гаджев вижда в него талант и две години го преследва. “В уличните битки нямах загуба, вероятно затова ме беше харесал”, казва Лесов.

Така най-сетне той го склонява да се качи на ринга, но само след месец тренировки идва и първото разочарование - губи от боксьорче, което редовно наказвал без ръкавици. “Тогава разбрах, че боксът и боят не са едно и също - казва шампионът. - Колебаех се дали да продължа”.

Но амбицията и инатът да се докаже го връщат обратно в залата. Само след 3 месеца месеца той става републикански шампион за юноши дори получава купата за “Най-бойкия състезател”. За него пишат в местната преса така родителите му научават, че тренира бокс.

Силният му характер се проявява още на първото световно първенство за младежи. Участието му на шампионата в Йокохама 79 виси на косъм, тъй като старши треньорът Кирил Мацулов има предпочитания към Емил Чупренски. Но на подготвителния лагер в Куба 17-годишният Лесов се бие с олимпийски и световни шампиони като равен с равен, с което разсейва съмненията на наставника кого да прати. Трябва обаче да свали 7 кг за месец, за да влезе в категорията. И той го прави - с глад и с тренировки, но се връща като №1 в света!
През 1981-а в Тампере пък заедно с легендарния Ивайло Маринов носят първите европейски титли за България след 24 г. пауза. Двамата често си помагат със спаринги преди големи първенства и са най-добри приятели и до днес. “В началото бяхме в една категория, но после за олимпиадата в Москва той свали на 48 кг заради мен - казва Лесов. - Пет пъти сме играли на републиканско и мога да се похваля, че му водя с 3:2 победи.”

Но както си помагат и печелят, така и двамата изкарват тежките моменти заедно.

През 1984-а шампионите се поболяват от хепатит и лежат в болница. А на Лесов все му отреждат легла на починали. “Помислих си, че съм пътник - признава той. - За щастие бързо оздравях.”

Но новината, че соцлагерът бойкотира олимпиадата в Лос Анджелис през 1984-а го демотивира и той прекратява кариера. Веднага обаче започва като треньор в ЦСКА и на националния отбор. А там успехите му също не са един и два. Под негово ръководство Кубрат Пулев става европейски шампион за аматьори, а Мартин Кръстев печели континенталната титла при професиналистите. После Детелин Далаклиев ликува като №1 в света. Сега мечтата на шампиона е да изведе до олимпийския връх и най-голямата ни надежда за отличие - Станимира Петрова, на която е личен треньор.

А иначе Лесов се слави с благия си характер и с дипломация налага волята си. Но не се колебае и да изригне, когато ситуацията го налага. Потърпевш е дори самият Кубрат Пулев, когото гони за неподчинение от националния отбор. Шампионът е сред първите, който публично изразява несъгласие със съдийските безумия в бокса. А реакцията му струва дисквалификация от световното в Индия през 2018-а. Но пък е един от малкото, които фокусират вниманието на Международния олимпийски комитет върху проблемите в този спорт. В момента администрацията на бокса е изцяло в ръцете на МОК. Сега шампионът се надява субективизмът вече да е останал на заден план и от игрите Токио 2020 нашите таланти да се върнат с повече от един медал!

Кръщават спирка на негово име

Автобусна спирка в центъра на Раковски носи името на олимпийския шампион вече повече от година. А преди ден в чест на именития боксьор бе открита и триметрова статуя с неговия лик. Иво, синът на Петър Лесов, тръгва по стъпките му, но за кратко. Отказва се заради травма, а после учи в Швейцария и сега се занимава с хотелиерски бизнес в САЩ. Иначе славният спортист е инвестирал в бизнес с патици, който активно развива негов братовчед. А в свободното си време шампионът не изневерява на любимото си хоби - игра на карти.

Красимира Станква, "Труд"