Режим на оцеляване, риболов с нож и тропическа буря по пътя на мисия Neverest

Стефан Иванов и 16-годишният му син Максим са в последната част от опита си да прекосят Атлантическия океан. Двамата разчитат единствено на собствените си сили, като им остава да изминат по-малко от една трета от предизвикателството с дължина 6000 км.

 

Заради коронавируса мисия "Неверест" промени крайната си точка от Форталеза, Бразилия на Кайен, Френска Гвиана.

"Дневник" представя следващата част от кратките разкази на двамата българи, публикувани до момента от тях във "Фейсбук".

Ден 49

ВЪПРОС: Говорите много за лодката, времето и т.н., но какво ще кажете за вашето здраве? Как се справят телата ви, особено ръцете ви?
ОТГОВОР: Започнахме като абсолютни начинаещи в гребането преди 18 месеца, така че трябваше да наваксаме много - в крайна сметка се справихме с над 6 000 км (разстоянието на нашето атлантическо преминаване) на гребни машини в салона. Така, ръцете ни получиха достатъчно мехури и мазоли на сушата, че по време на пресичането това не е било проблем.

Каузата изисква жертви

Интересно е, че телата ни са се мобилизирали сами и са преминали в режим оцеляване - потискайки болки и рани, за да увеличим максимално шансовете си да стигнем до другата страна. Така например, когато получим болки в гърба, пукане на колена, подуване на лакът и др., те отминават доста бързо.

Нашите задни части ни причиняват най-много дискомфорт. Не планирахме да публикуваме по този въпрос, но тъй като вие попитахте - нека бъдем откровени - един от гребците получи малък кратер отзад. След прилагането на кремове и спрейове в продължение на няколко дни, раната заздравя. Д-р Кало (главният ни лекар, брат / чичо, травматолог и хирург), ни беше подготвил комплект за първа помощ, който едва се побра в 20-литрова торба и за който вярваме, че ще ни послужи за повечето въобразими ситуации.

ВЪПРОС: Защо избрахте дарението на органи за своя кауза?
ОТГОВОР: Както знаете или не знаете, всеки океански гребец има благотворителна кауза, която той / тя подкрепя. Първоначално обмисляхме да съберем средства за различни благотворителни организации, но след като помислихме за потенциала да спасим човешки животи чрез донорство на органи, решихме, че никоя друга кауза не може да бъде толкова въздействаща с много малко усилие и никаква финансова обремененост за хората.

Законите в България са такива, че най-близките роднини на починалия имат последната дума, така че наистина би помогнало, ако хората вече са подготвени със своето решение. На лице са необходимите специалисти и организация, като основният проблем е липсата на достатъчно донори. Това всъщност е ситуацията в световен мащаб. Колективно можем да помогнем за облекчаване на тази ситуация и реално да спасим животи.

ВЪПРОС: Кой предмет/уред, с вас на борда, ви е най необходим и кой е излишен/непотребен?
ОТГОВОР: Водната помпа (десалинатор) е несъмнено най-полезният предмет, който носим. Тъй като имаме нужда от около 12 литра на ден, липсата на машина за производство на вода (електрическа или ръчна) би направила невъзможно да завършим прекосяването, просто защото не можем да носим толкова много бутилирана вода. От друга страна, предмет, който не сме пипнали откакто сме тръгнали, са нашите бинокли. AIS системата и картографа ни вършат чудесна работа за локализирането на корабите около нас и ни информират за техния курс и местоположение в реално време. На хоризонта се вижда всичко със или без бинокли.

ВЪПРОС: Кой беше най-трудният момент и как премина той?
ОТГОВОР: Най-трудният момент беше, когато рулят и резервният рул се счупиха в рамките на няколко дни един от друг, докато бяхме само на половината път от плаването. Обмисляхме как може да бъдем принудени да подадем SOS сигнал или да се носим по теченията и вятъра в океана в продължение на месеци. Без функциониращ рул би било изключително трудно да насочваме лодката в постоянно променящите се океански условия за останалите 3000 км. И двете алтернативи ни се сториха ужасни. За щастие успяхме да укрепим и двата руля и се надяваме те да издържат до края на нашето пътуване.

ВЪПРОС: Стефан - Как се чувстваш да излагаш сина си на риск?
ОТГОВОР: Чувствам, че не поемаме много по-големи рискове, застрашаващи живота, от тези, ако отидем на екскурзия в планината или предприемем пътуване с кола или самолет.

Факт който ме успокоява е, че в историята на океанското гребане е имало само един случай, когато лодка с двама гребци се е изгубила и това се е случило преди 60 години, когато средствата за навигация и комуникация не са били толкова напреднали, колкото са днес.

ВЪПРОС: Каква е вашата философия за управление на риска?
ОТГОВОР: Това е многостранна философия и практика, върху която работим през последната година и половина:
1) Учим се от най-опитните дизайнери на океански лодки, строители, моряци и гребци в света.
2) Уверени сме, че нашата лодка е по-здрава от необходимото и че познаваме всяка част от нея от горе до долу - затова решихме да я построим сами и затова тя е с няколко стотин килограма по-тежка от необходимото - от всички допълнителни слоеве фибростъкло, вградени плочи от неръждаема стомана, изолации и др.
3) Имаме резервни части за почти всичко на борда (за някои елементи не само 1 или 2, но 5 или повече бройки) и поправяме всичко, което се счупи възможно най-скоро, преди да се влоши времето.
4) Поддържаме дисциплина да сме вързани към лодката постоянно, да държим люковете затворени и винаги да избягваме излишните рискове.
5) Когато метеорологичните условия правят гребането рисково, хвърляме една от морските котви във водата и изчакваме в кабината
6) Разчитаме на страхотен наземен помощен екип - за нас той включва Жени Иванова, Ралф Туйн, Валери Петров и Калин Димитров, които ни оказват безценна подкрепа.

Ден 52

Започваме деня в добро настроение с любимата и най-честа закуска "НЕВЕРЕСТ"
- 130 гр каша или мюсли
- 50 гр ядки
- 50гр сушени плодове
- 50 гр фъстъчено масло
- 20 гр. Растителен протеин

Ден 56

Тези дни ветровете около нас са доста слаби (<10 възела) и вълните съвсем малки, но ветровете непрестанно променят посоката си, често духат срещу нас или странично и свеждат скоростта ни до 1 възел (1.8km/час) или по-малко. Това не е опасно, но ни пречи да държим желания курс и донякъде неутрализира усилията, които полагаме в гребането. Поради това хвърлихме водната котва "Джордан" (серия конусчета завързани около въже, което завършва с верига, предназначена да държи котвата под водата) зад лодката за няколко часа и наваксваме малко с недостига на сън в каютата. Може би, ще ни се налага да го правим отново и отново през следващите дни.

Ден 57

Някои от вас ни питат какви навигационни устройства и функционалности използваме на NEVEREST:
КАРТОГРАФ - устройство, с което можем да:
- да виждаме подробна карта на бреговата ивица, скалите във водата, плитчините, пристанищата, фаровете, фарватерите и т.н., както и къде се намира нашата лодка спрямо тях;
- да виждаме на екрана в реално време къде се намират спрямо нас други плавателни съдове, които разполагат с AIS (Автоматизирана система за идентификация) и в каква посока се движат. Ако траекториите ни движение предполагат сблъсък с някой от тях, AIS алармите на двата морски съда се задействат. На картографа можем да видим името и идентификационните данни на другия морски съд и да се свържем с него по УКВ радиостанциията за да координираме кой ще промени курса си, за да се избегне сблъсъка. Досега ни се обадиха само веднъж от танкер, който имаше проблем с двигателите и се носеше неуправляемо по водата, а ние се обадихме на една риболовна лодка, която застрашително бързо се беше понесла право към нас;
- да планираме желан от нас маршрут, като поставяме отправни точки и следим точно какъв курс трябва да поддържаме, за да достигнем до следващатс отправна точка.

ДИСПЛЕЙ - малкия квадратен екран на снимката до компаса, който е свързан с картографа и е инсталиран пред гребрца. На него следим:
- COG (Курс спрямо земята) истинската посока, в която се движи лодката (например 240 градуса). Това е много полезна информация, тъй като COG-то през повечето време се различава от посоката, в която е насочен носа на лодката, тъй като вятъра и теченията почти постоянно я карат да се движи странично. Няколко пъти ни се случи да мислим, че се движим в правилна посока гледайки компаса, но всъщност се движехме в обратна посока, поради ветрове и/или течения - Heading-а беше 220 градуса, докато COG-го беше 40 градуса.
- SOG (скорост на движение спрямо дъното) - комбинирания резултат от нашите гребни усилия и
въздействията на ветровете, теченията, вълните, налепите на дъното на лодката
и т.н. На моменти тя ни подсеща, че е време да почистим дъното, но най-често просто
ни припомня да гребем по-усърдно.
- DTW - Разстояние до отправна точка
- BTW - Курс към отправна точка - показва ни какъв COG трябва да държим, за да стигнем до следващата отправна точка.

КОМПАСИ
Взели сме няколко магнитни компаса. Нямаме секстант.
ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО
Всеки ден изтегляме от PredictWind върху наш смартфон 3 дневна прогноза за времето чрез IridiumGO хотспота (може да разгледате прогнизите им на www.predictwind.com).
Там виждаме анимирани модели за вятъра, вълните и т.н. Много са полезни при планирането и корекциите на маршрути, които обсъждаме с навигаторите.
На практика, ако силата на вятъра е над 10/12 възела, можем да поддържаме курс само в рамките на 30 или максимум 45 градуса.
За да добиете представа какво означава това - ако вятърът духа от север, можете да отидете само на юг или леко на югоизток или леко на югозапад, но не директно на изток или на запад, камо ли на север.
Ако падне нещо (или някой) от лодката дори при умерен вятър, не можете да се върнете да го вземете! Най-добрият ви залог е незабавно да му хвърлите спасителна линия или морска котва и да се надявате, че човека зад борда е добър плувец.

Ден 58

Вече два дни гребем в насрещни ветрове до 10 възела. Подобно е на това да носиш партньора си на гръб по плажа или да буташ кола, която не иска да запали. Няма как да издържиш дълго време така, трябва да спираш от време на време да събереш сили, за да продължиш. Така че, два пъти на ден хвърляме морска котва и се просваме върху постелките да поспим за по няколко часа. Ако на сушата, продължаваш от мястото на което си спрял, в морето, вятъра те бута назад или в страни дори да си хвърлил морска котва.

Ден 59

Човек дори добре да живее - идва време да се захване с прането.

Ден 60

Когато риболовните ви умения са се развили дотам, че да можете да ловите рибите с нож..без майтап!

Когато ножът замества въдицата

Ден 61

Тропическата буря Жозефин премина на север от нас и нарисува примка с малката ни лодка върху картографа. Последните два дни прекарахме предимно на водна котва - ветровете бяха леки, но ни заобикаляха от всички посоки, затруднявайки гребането.

Ден 63

Дни, седмици и месеци преди началото на нашия преход през Атлантическия океан имаше едно нещо, което ме безпокоеше най-много за предстоящото ни пътешествие: пълната изолация и отдалеченост от цивилизацията. Знаех, че ще дойде момент, в който ще бъдем толкова далеч от сушата, че астронавтите на Международната Космическа станция ще бъдат най-близките хора до нас - нашите де факто съседи. Мисълта за подобна изолация наистина ме тревожеше.

За щастие, след прекараните 53 дни в морето това вече не е проблем. Още от втория ден на пътуването, всичко което виждаме е безкрайният хоризонт и всичко, което чуваме е шумът от плискането на неспокойните вълни, без разлика дали се намираме на 100 или на 1500 км от брега - сегашното ни местоположение в средата на океана.
Тези страхове изчезнаха.
Адаптирах се.
Maкс