40 години от олимпийския връх на женския ни волейбол

40 години от олимпийския връх на женския ни волейбол

В Москва през 1980 г. се разбираме с унгарките - ние им пускаме в групата, те трябва да паднат от нас за третото място. 

За да бъде както трябва, феърплеят е задължителен не само на спортния терен, а във всичко около спорта. И тъй като това не е теорема, а аксиома, тя не се нуждае от доказване. Но ни задължава към коректност, когато си припомняме единственото, и то триумфално олимпийско участие на женския ни отбор - в Москва. От него в сряда, 29 юли, се навършват четиридесет години. А за нуждата от коректност има две причини, които ще станат ясни понататък, след малко.

Това участие наистина бе триумфално, защото стигнахме до медалите и излязохме през парадния вход. Веднага след първия ни медал от голямо състезание - европейския бронз в Лион през 1979 г., капитанът на отбора, Таня Гогова, вече 30-годишна, поиска да спре с националния тим.

А това бе само началото на най-славната, най-ползотворната петилетка в цялата история на женския ни волейбол (1979 - 1984 г.).

През зимата на същата 1979 г. основата в националния отбор, съставът на ЦСКА “Септемврийско знаме”, спечели първата си (и втора българска за жени, след Левски през 1964 г.) купа на европейските шампиони, сега Шампионската лига. Националният треньор, спортистът интелектуалец Васил Симов (италиански филолог и художник), бе успял да създаде почти идеалната възможна сплав между тогавашните ни лидери ЦСКА и “Левски-Спартак”.

Тя очевидно показа огромния си потенциал и започна да прилича на добре работеща волейболна машина. Просто трябваше възможност да продължи и да си даде максимума. За което бе необходимо капитанът, лидерът, обединителното звено Таня Гогова да остане. И както фино изглади острите ръбове във волейболния конфликт ЦСКА - Левски, така фино треньорът успя да убеди Таня и тя остана. Тъй като имаше и можеше още много да дава на България. И даде. Много пъти по много! Защото за женския ни волейбол Таня Гогова е това, което Борис Гюдеров е за мъжкия.

Последваха олимпийските бронзови медали в Москва през 1980 г. и европейското злато на следващата година в София. А ЦСКА Септемврийско знаме спечели още две европейски купи: КНК (Купа на носителите на национални купи, сега Купа на Европейската конфедерация) през 1983 г. и втората си КЕШ година по-късно.

В началото стана дума, че с медалите излязохме от олимпийския турнир в Москва през парадния вход, но влязохме в него през “страничния”. В което няма нищо обидно. На последния предолимпийски квалификационен турнир в Пазарджик през януари 1980 г. от участващите 6 отбора първите три - Румъния, България и Бразилия, завършиха с равни точки, по 9. И само по-доброто геймово съотношение на Румъния (13:5, срещу 13:7 за нас) даде олимпийската виза на румънките. И то след като и в директния им мач нашите ги победиха с 3:1.

Но домакинският ни шанс бе изпуснат. Последва обаче инициираният от САЩ бойкот на игрите в Москва заради съветската инвазия в Афганистан от самия край на предишната 1979 г. За волейболния турнир при жените това означаваше отсъствието на три от класиралите се осем отбора: САЩ, Китай и Япония. На тяхно място Международната федерация по волейбол даде олимпийски визи на България, Бразилия и Унгария.

Това е първата причина за коректността тук.

В Москва жребият за предварителните групи събра българките отново с отборите от квалификацията в Пазарджик на Бразилия, Румъния и Унгария, а в другата бяха СССР, ГДР, Куба и Перу. Нашите започнаха с две победи - 3:1 срещу Румъния и 3:0 с Бразилия, което им осигури участие във финалната четворка. Оставаше само мачът със силните унгарки, за който капитанът на националките ни Таня Гогова си спомня една подробност. Освен че е интересна, възможно е тя да предизвика и разнопосочни оценки, макар и след 40-годишна давност… (Аз вече съм писал за нея през 2006 г., в очерка за Таня Гогова от книгата ми “Легенди на българския спорт”. Сега само я повтарям.) Но фактът си е факт и той е втората причина за коректността в припомнянето за този наш олимпийски бронз. Ето го с думите на Гогова.

“Ден преди мача при нашето ръководство дойде ръководството на цялата спортна делегация на Унгария. Ни повече, ни по-малко, искат да ги “пуснем”, за да се класират и те заедно с нас за последната фаза. А ако там се срещнем отново, унгарките щели да ни върнат “жеста”. Малко преди разговора на водача на нашата делегация Трендафил Мартински, председател на ЦС на БСФС (тогавашният ръководен орган на спорта у нас), с неговия унгарски колега треньорът ни Васил Симов извика мен и Румяна Каишева. Мнението на Руми бе категорично против уговорката, а аз попитах има ли гаранции за “връщането” на жеста. Симов каза, че гаранциите били сигурни”.

Така на другия ден маджарките спечелиха с 3:1, с което България и Унгария се класираха за полуфиналите, а от другата група - СССР и ГДР. По всеобщото признание, в нашия полуфинал, на 27 юли, неделя, ГДР – България 3:2 (10, -12, 9, -7, 6) стана мачът с най-високата спортнотехническа стойност от целия турнир.

Тогава отново ярко пролича, че Таня Гогова е една от малкото универсални личности в нашия волейбол, изобщо, а най-голямата сила е в нападението. В атаката ни бяха още топовните изстрели на Цветана Божурина, мълниеносните и резки китки на Мая Стоева и Росица Михайлова, научно (едва ли не) изчисленото нападение на инж.-химик Румяна Каишева, интелигентното и красиво, отгоре на всичко, забиване на Галина Станчева и Анка Узунова, както и полезната игра на Силва Петрунова, Таня Димитрова, Валя Харалампиева и Маргарита Миткова, ръководени от електронния мозък на отбора, брилянтната ни разпределителка Верка Стоянова.

В другия полуфинал за фаворита - отбора на СССР, не бе никакъв проблем да постигне 3:0 срещу Унгария. Така се стигна до повторението на мача България - Унгария, в малкия финал, за третото място и бронзовите медали, във вторник, 29.07. И до “гаранциите” за “връщането” на жеста… Но това “връщане” така ужасно се закучи, че не се виждаше изобщо да се задава… Заради “гаранциите” треньорката на унгарките, д-р Атилане Кочиш, бе извадила основните си състезателки. А резервите, очевидно “непосветени” за “жестовете”, като всички резерви в спорта по света, се разиграха като бесни, за да се доказват, че могат да са и титулярки. Хвърлиха се с такава страст в мача, че “връщането” на жеста започна много, и то крайно опасно да се бави. Те дори поведоха с 2:1 гейма!? Очевидно бе и че “сигурните гаранции за връщането на жеста” бяха извършили зловредното си влияние върху мотивацията в нашия отбор и играта му не вървеше.

Все пак поне индивидуалното превъзходство на Таня, Руми, Мая, Цеца, Галя, Анка, Роси, Верка си каза думата и след равенството 2:2 (5, -13, -6, 4) дойде тревожно чаканото 15:8. Така, гейм, мач и олимпийското, бронзовото трето място е българско! След СССР и ГДР.

А славната петилетка в женския ни волейбол щеше да става и златна, защото имаше още да продължава.

Автор: Асен Минчев

"24 часа"

Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти