Елица Василева пред FIVB: Мечтая за медал от Евроволей 2021

Елица Василева е капитан и един от лидерите на женския национален отбор по волейбол. 30-годишната състезателка даде интервю за официалния сайт на международната федерация FIVB.

 От няколко седмици сте на лагер с националния отбор. Как усещате тренировките след толкова дълго прекъсване? Колко ви липсваше волейболът по време на изолацията?

В състава има напълно нови състезателки. Как виждате потенциала на отбора?

Има много млади момичета със сериозен потенциал. Без работа нищо няма да се постигне. Изцяло зависи от тях. И също така като отбор колко усилено ще работим, за да постигнем желаните резултати. Като кадри определено имаме много добри.

Една от целите пред тима е силно представяне на европейското първенство, на което сме един от домакините. Другата е завръщане в Лигата на нациите.

Това са двата турнира, които са приоритет пред нас догодина. За нас е първи шанс да играем на такова ниво у дома, както е с европейското. Ще се стремим към това с огромна амбиция. А за Лигата на нациите трябва да докажем, че нашето място е там. Не само да се върнем, но и да останем следващите години. Това е дълъг процес, свързан с много работа. Трябва да се затвърдим като отбор, който трябва да е част от тази лига.

Измина близо година от олимпийския квалификационен мач срещу САЩ, загубен с 2:3, какво надделява у вас – силната игра, но загуба с 2:3 от много силен съперник, или горчилката от пропуснатия шанс?

Горчилката е на първо място. Добро представяне щеше да е, ако сме победили. Колкото и близо да сме били до победата, щом не сме я постигнали, остава само горчивината. Изиграхме добър мач. Но по-добре да спечелиш грозно, отколкото да загубиш красиво.

Едно от най-големите състезания, в които сте участвала в последните месеци, е световното клубно първенство. Какви са спомените ви?

Много хубави. Турнирът е на изключително високо ниво с клубовете и състезателките, които са се събрали там.

Как преминаха детските ви години, преди да започнете с волейбола?

Израснах в Дупница. Игри по цял ден навън. Прибирахме се възможно най-късно вечер. И също така по цяло лято, когато е ваканция. Родителите ни следяха от балкона. Докато те не си легнеха вечер към полунощ, не се прибирахме. През учебната година след часовете веднага пишехме домашните, за да остане време за игра.

Как се запознахте с волейбола? Как се влюбихте в този спорт, който се превърна във ваша професия?

Играех баскетбол. По-голямата ми сестра – също. Ходихме с родителите ми да я гледаме на мачове в различни зали. Там ме видяха треньори и ме насочиха към волейбола. Аз исках да продължа с баскетбола, но ми препоръчаха, че като структура и фигура съм по-адаптирана към волейбола. Така пробвахме. Родителите ми познаваха хора от ЦСКА, които ме взеха. Така „червените“ са първият ми клуб. След година-две се видя, че се развивам по-добре във волейбола. В баскетбола нямах такъв напредък. Много бързо се случиха нещата.

Талантът ви превърна в световна волейболна звезда, но сте съвсем земна като личност. Промени славата личния ви живот?

Не, не бих казала. Аз съм същият човек, който бях и преди. Опитът и събитията в живота ми със сигурност са ме променили. Но по отношения на близки, роднини и приятели съм си същата. Не се усещам по-различна от преди 10 години.

С кои успехи най-много се гордеете?

Със „скудетото“ в Италия с Фопапедрети (Бергамо). С постиженията в Динамо (Казан). С Вакъфбанк играхме много финали. Във всеки клуб съм оставила добри сезони и впечатления. Сама нищо не съм постигнала. На терена има още петима души.

А с какво се гордеете извън волейбола?

Със семейството и хората около мен. Не съм материалист. Тепърва искам да постигна успехи в бизнес план, на където ще се ориентирам след кариерата си.

За какви успехи във волейбола мечтаете?

За медал от домакинското европейско първенство.