Принципите на Абдулманап Нурмагомедов - уважение, дисциплина, отговорност

Никога не отделях сина ми от останалите мои ученици – казваше Абдулманап Нурмагомедов. - На състезание все се получаваше така, че той срещаше някое от другите момчета на финал. В такива случаи махах с ръка и им казвах: Разберете се сами кой е по-добър от вас – дали на тепиха или в клетката. И отивах да гледам срещата от трибуните.

 

Повечето любители на бойните спортове свързват Абдулманап с Хабиб Нурмагомедов, който стана първият представител на Русия с титла в ММА, и то в най-престижната верига UFC. Таткото обаче бе един от най-авторитетните треньори, възпитал 18 световни шампиони по самбо. Името му е записано в руската Книгата на Гинес, като най-успешният наставник в този спорт. А в Дагестан имаше своя школа и стотици ученици.

„През целия си живот се стараех да бъда полезен на хората, с които живея – казваше Абдулманап, който преди дни почина от коронавирус на 57 г. - Затова започнах да се занимавам с деца и тяхното спортно възпитание, независимо колко е сложно и какви препятствия имах пред себе си. А техните успехи ме вдъхновяваха да продължа нататък.“

Абдулманап имаше основни принципите, на които учеше възпитаниците си. А те бяха обикновени - равенство, уважение, дисциплина, отговорност за постъпките.

Всъщност Нурмагомедов продава цялото си стопанство, за да продължи с хобито си. А с парите прави ремонт на порутената зала в родното си село Силди, където събира хлапетата.

Самият той е майстор на спорта по свободна борба, а по време на казармата започва да се занимава и с джудо и самбо.

„Какво е отговорност? Преди всичко, когато детето е постоянно е заето – да помага, а не ти на него - казваше Абдулманап. - И винаги трябва да му внушаваш да бъде отговорен. А това се възпитава, като му се доверяваш. Например, като го оставиш сам вкъщи и му казваш, че сега той е стопанинът на дома. Или му даваш различни задачи, а после го проверяваш какво е направил. Ако пък нищо не е свършил, вината си е изцяло твоя и на никой друг. С израстването детето развива чувство за вина за постъпките си. Самият аз така съм възпитаван - никога не съм чакал помощ от родителите си, напротив – помагал съм им.“

До 15 години Хабиб расте като обикновено момче – ходи на училище и на тренировки като всички. Минава за талантливо дете, но в Дагестан има предостатъчно талантливи младежи. А неговите амбиции и стремежи започват да дават резултат още на 16 г. Оттогава бъдещият шампион няма нито една пропусната тренировка! А през ден ходи на занятия по джудо и борба. Тогава таткото започва по малко да го пуска и на бойно самбо.

„Вече, когато стана трети в Дагестан на смесени бойни изкуства, се видя, че наистина го чака голямо бъдеще – разкрива Абдулманап. - Та аз бях наясно какви бойци беше победил...“

А покрай строгата дисциплина бащата учи сина си да не се страхува от загуби. Постоянно го праща на турнири по абсолютно всички видове борба – джудо, свободна, класическа... И Хабиб винаги губи. Веднъж синът го пита: „Защо го правиш?”. Абдулманап пък му отвръща: „Губиш, защото се уморяваш. Но този опит ще ти е от полза.“

Така и става. След време двамата си спомнят детския разговор и синът признава: „Беше прав, вече не мога да търпя загубите, „наядох“ се с тях в детството ми. Затова и сега постоянно печеля.“

Всъщност всеки баща в Дагестан се старае да възпита сина си като истински защитник на родината и семейството. Така е и с Абдулманап, който възпитава сина си в любов. А тя се изразява във всеотдайност към близките. И въпреки че Хабиб отдавна е самостоятелен и богат човек, винаги до смъртта на баща си, се вслушва в неговото мнение.

„В живота ми моят баща играе много важна роля – неведнъж е казвал шампионът. - Той е всичко за мен – треньор, наставник, надзирател, мотиватор. И на практика всички ключови решения съм взимал, съветвайки се с него.“

Абдулманап учеше сина си и да бъде отговорен за постъпките си. „Не ме оставяше ненаказан – спомня си боецът. - Казваше ми, че ако човек е направил нещо, трябва да чувства отговорност. И смятам, че е правилно.“

Синът си припомня и случай, когато яде пердах от татко си за лъжа.

„Не обърнах внимание на това, че ме е набил – признава Хабиб. - Щом го е направил, значи съм си заслужил. А пък и бях виновен. Но повече ме вълнуваше душевното състояние на баща ми след тази случка. Та аз го разочаровах.“

Но дори и да е имало напрежение между баща и син, отношенията между двамата винаги остават топли. А самият Абдулманап признава, че най-много във възпитанието на Хабиб, му е помагало поощрението. А докато баща му е в болница и се бори за живота си, шампионът всеки ден го навестява, но не спира да тренира.

„Нямаше да му хареса, ако заради него пропусках занимания, убеден съм – споделя шампионът. - Когато влизах в стаята му казвах: „Татко, тренирах и сутрин, и вечер, намирам се в добра форма.“ А на лицето му се появяваше усмивка. На мен самия тренировка ми помага да сваля стреса, да се разсея, да се отпусна. Цял живот тренирам. Както казваше баща ми: За подготвения кон винаги ще се намери терен, където да се изяви!“

trud.bg