Владислав Радимов: "В Левски пиех като смок, бях като отровен..."

Владислав Радимов - бившият футболист на Левски (София) и на сборния отбор на Русия, а сега играч на шампиона "Зенит", даде обширно интервю в днешния брой на вестник "Спорт Експрес".

В интервюто Радимов говори и за престоя си в България (пролетта на 2001-ва година с 3 мача за Левски и 1 гол срещу Черно море при победата с 6:0 - бел. на пр.), който е озаглавен "Веселата България".

- Направих още една грешка, разказва Владислав Радимов. Прекъсвайки договора си със Сарагоса, отидох в Левски. Начинът на живот, който водех, беше . . . Не излизах от нощните клубове,  страшно пиех.

- "Страшно", това какво означава?

- В България прекарах 120 дни. Почти всичките бях като отровен. Сутринта си бил на тренировка, а вечер   препускаш по дискотеките. В дискотеката още на входа вкарваш два джин-тоника, момичета, а аз съм ерген . . . Представяте си какъв съм бил на тренировките. Честно казано: мислех да прекратя кариерата си. Добре, че се намериха хора, които ме измъкнаха от блатото.

- Помним, че българските вестници писаха за вас и за Константин Головской.

- От една страна, те много преувеличаваха, а от друга . . . Дадоха ни с Головской служебни коли. Връщаме се ние от някакво пътуване, автобусът ни е докарал до стадиона. Сядаме в колите си, бързаме за казиното. А вече сме успели да дръпнем по едно още в автобуса. И веднага ни спира полиция. Ровим се по джобовете, намираме десет германски марки.

- Преговаряхте ли с полицаите?

- Да. Напразно - те веднага усетиха, че лъхаме на алкохол. Казваме им: Ние сме от "Левски". "А, освен това сте и пили? Сега  ще ви арестуваме. . . ". Ние даже не вадим ключовете от колите, излитаме и под изумените погледи на зяпачите хващаме такси и продължаваме. Полицаите обаче се опомнят и с включена сирена тръгват след нещастния таксиджия. Полицаите притискат отстрани таксито и ни обясняват: "Дайте поне десет марки и продължавайте с колите си". Което и направихме. И така се развличахме почти
всеки ден.

- Рекордна загуба в българските казина?

- 16 000 долара . . . А знаете ли защо ме изгониха от Левски?

- Защо?

- Бяхме на подготовка в Швейцария. Третият треньор имаше рожден ден, изпихме по една глътка шампанско - за всичките имаше само една бутилка. След това се качихме в хотелската стая,
гледахме видео, стана ни скучно. Мислим си: защо просто така седим. И решихме да слезем да си купим нещо и да се заредим. А долу на пост седи някаква мутра: "Връщайте се в стаята си, не
трябва да излизате". Какво би направил на наше място всеки един руски мъж?

- Сбихте си?

- Аха. Головской хвана едно кресло и го хвърли върху мутрата. Аз също не си губех времето. Охранителят хукна да бяга, извика помощ от гаража. Гонехме се по целия хотел. А на следващия ден старши треньорът научил за всичко.

- Изгони ви?

- Разбира се. Тъй като имах договор до края на годината, разтрогнаха го. А Костя имаше тригодишен договор и над него се смилиха. Аз съм ерген, а Головской живееше с едно българско
момиче. И тя прочела в софийските вестници, че в нашата стая е имало четири проститутки.

- Нямаше?

- В швейцарски хотел в планините да намериш четири проститутки е трудно даже теоретически... Историята получи продължение: сутринта ни дадоха билети, летим в София. С прекачване. А в такава ситуация какво прави руският мъж?

- Купува си бутилка.

- Точно така! А на летището ни чакаше тълпа журналисти, като че ли Юрий Гагарин се е върнал от космоса. Костя още щеше да играе в "Левски" и се дръпна настрани. Аз вече знаех, че съм скъсал завинаги с българския футбол, и ми беше все едно. И събрах цялата тази тълпа около себе си. Истинска пресконференция, само телевизионните оператори бяха тридесет. Засипват ме с въпроси: "Вярно ли е, че с вас е имало четири проститутки?" Вярно е, отговарям. Нима аз не приличам на човек, който може да бъде едновременно с четири момичета. И започвам да се гавря с тях . . .