Александър Везенков: Завистта в родния баскетбол трябва да спре

Българският национал Александър Везенков говори пред Nova за различни теми. Крилото на Олимпиакос сподели мнението си за пандемията, ролята си в Олимпиакос, националния отбор, Бруклин и НБА, проблемите в родната федерация и още.

За помощта и престоя си в Ботевград 

"Аз живея тук, родом съм от тук. Исках да помогна с каквото мога. Помощта не е само пари, а с каквото и да е. Виждаме колко медицински сестри и колко хора в болниците помагаха за нас. Ние просто трябваше да си останем вкъщи.

Не съм седял толкова дълго в Ботевград. Първият месец-месец и половина беше добър, защото прекарах време с баща ми, с който не сме били толкова време заедно. Започнах да гледам повече филми, да чета книги и си събирах мислите за себе си за това какво мога да подобря, за да стана по-добър човек. Мисля, че от карантината извадих най-позитивните неща и вече като преминем в нормалния начин на живот всичко ще е малко по-различно, но се надявам да сме малко по-добри.

За Олимпиакос

Чувствах се добре със смяната на треньора. Аз бях работил с него и в Барселона. Познаваме се, той знае какво мога да дам, аз знам какво иска и мисля, че това допринесе за това аз да се чувствам малко по-освободен, да играя малко повече като време и всичко се получаваше добре през последните 3 месеца. Жалко, че пандемията спря всичко и за мен, и за отбора ми, с който бяхме в подем, но здравето над всичко. Винаги трябва да си готов и да работиш, за да ти се даде този шанс, но той трябва да има някакви условия, от които ти да можеш да се възползваш. Не съм спирал да работя, чакам си този шанс и мисля, че вече си го взех и оттук нататък гледам много по-спокойно към нещата.

За отборът, който го избра в НБА - Бруклин Нетс

Помощник-генералния мениджър на Бруклин беше идвал на два-три мача. Говорим си, разменяме идеи, но друго е конкретно да ти кажат "ела", съвсем различно е само така да си говорим. Вече се чувствам по-сигурен в себе си и след всеки изминат сезон, вече 6 години близо съм в Евролигата и това е много голям опит да играеш срещу най-добрите в Европа. Виждаме колко европейци вече играят в НБА и колко пробиват и отиват там. Мисля, че това винаги ще си ми седи като мечта и се надявам все някога да се осъществи.

За съветите от баща си - Сашо Везенков

Да не се променям, да съм искрен към хората, да мога да ги погледна в очите. Да се радвам на играта, да работя всеки ден и винаги да си слагам високи цели и мечти. Да не ми е хубаво, че съм постигнал нещо и просто да забравям бързо за доброто и за лошото и да продължавам да си гоня моята цел.

За България и националния отбор

На моите родители България им е дала всичко. Те тръгнаха оттук, затова не трябва да забравям всичко. Колкото и далеч да стигнеш, не трябва да забравяш и да помниш откъде си тръгнал. Макар и да съм живял малко тук, аз знам, че България е дала много на моите родители, на моите баби, дядовци. Затова е чест да играеш за националния отбор. Много се радвам, като ми се даде възможност да играя и да съм тук, макар и за малко. 

И 10 месеца да играеш за един отбор, който ти плаща, и който се свързваш с него и го обичаш, ти играеш за държавата, тогава всеки се обединява. Мисля, че това е една чест за всеки професионален спортист да играе за своята държава.

За проблемите в родния баскетбол

Нещата в българския баскетбол са малко объркани. Не е това, което трябва да бъде. Не знам точно къде е грешката, но трябва да се премисли много добре, защото отборите ни не играят в много силни европейски турнири. Играчите трудно отиват да пробият някъде в Европа. Вместо да има интриги, да има проблеми и скандали кой ще стане шампион и защо, просто всеки да се замисли защо не произвеждаме играчи и защо сме толкова назад вече. Дали е грешка на треньорите, дали е грешка на играчите, дали е на федерацията... Просто трябва да се види ситуацията с децата и школите, и вече завистта е време да спре, защото вече изоставаме драстично.

За характера

Не мога да кажа, че съм по-различен. Всеки си знае неговия път, всеки си знае неговите проблеми. Аз съм свикнал отговорността да е моя от малка възраст, дали на терена или извън. По-добре ти да си лидер, отколкото ти да следваш нещо. Моята мечта не е да приключа на 23 или 24, аз гледам към бъдещето и гледам как да ставам по-добър баскетболист. Харесвам играта, направих я професия, тя ми даде спокойствие. Виждаме, че при големите договори е неизбежно. Но ако имаш мярка и знаеш, че правиш всичко разумно, то няма да избяга. За да си голям спортист, трябва да има лишения. Ако се лишиш от нещо, то ще ти даде нещо друго.