Повелители на леда

Нека още в началото да ви призная нещо - от доста години вече не гледам хокей. Ако ви интересува защо, отговорът е, защото предпочитам да го запомня такъв, какъвто беше през 80-те години на миналия век, така както го играеха Крутов, Ларионов и Макаров и останалите от последната генерация велики руски хокеисти. Затова, ако сте ревностен привърженик на Кленовите листа, Тре кронур или Чехия, може би е по-добре да пропуснете следващите редове, защото те са посветени именно на тях.

В западния свят са известни под различни наименования. Винаги изобретателните и красноречиви спортни журналисти ги кръщават "K.L.M.", "Зелената петорка" (заради цвета на пуловерите, които носят по време на тренировки) и разбира се, "Червената машина" , което добре илюстрира техните превъзходство и сработеност, но не и въображението и красотата в играта им. За милионите отрудени съветски граждани Крутов, Ларионов, Макаров, Фетисов и Касатонов се превръщат в истински и неподправени кумири и лъч светлина в сивото ежедневие в продължение на цяло едно десетилетие. Краят на тяхната доминация почти напълно съвпада със залеза на Съветската империя, а след тях руският хокей никога няма да бъде същият.

Началото

Краят на 70-те и началото на 80-те години на миналия век е особен период за съветския хокей. Легендарната тройка Харламов, Петров, Михайлов застарява и за всички е ясно, че трябва някой да поеме щафетата. Поражението с 3:4 на финала на Олимпийските игри в Лейк Плесид срещу младия отбор на САЩ се възприема като национална катастрофа в СССР.



Хокейната общественост и милионите запалянковци се опасяват, че се задава криза и надмощието на Сборная на световния и олимпийски лед е застрашено. Задачата да сглоби нов суперотбор се пада на човека, превърнал се в институция в хокея в СССР – Виктор Василиевич Тихонов. Най-добрият ученик и в същото време най-голям враг на Анатоли Тарасов поема кормилото на Сборная през 1977.

Тихонов вече се е доказал, като сполучлив новатор, въвеждайки системата на игра с четири отделни нападателни тройки,  които се сменят често на леда, маниер, който по-късно е възприет от всички останали водещи отбори. Пред него се разкрива възможност не просто да намери достойни заместници на триото Харламов, Петров Михайлов, а да сформира цяла фантастична петица, която да се превърне в ядро на отбора.

Към 1979, Тихонов вече разполага в ЦСКА (Москва) с Владимир Крутов, Сергей Макаров, Вячеслав Фетисов и Алексей Касатонов и добре познава техните качества. Биографията на четиримата е почти идентична, произхождат от бедни работнически семейства и както всички останали момчета в СССР по онова време лятото играят футбол, а зимата хокей на близката ледена пързалка.

"Всяка една свободна минута бяхме на площадката. Играехме непрекъснато, без да се изморяваме", спомня си Сергей Макаров.



Единственото изключение е Касатонов, който първоначално започва да тренира плуване, а към хокея се насочва в впоследствие. Тихонов обаче се нуждае от централен нападел, петия елемент, последния детайл, който да завърши неговия проект. След близо година на експерименти този играч се появява в лицето на дребничкия и невзрачен като телослужение Игор Ларионов.  

Хокеистът, който по-късно ще стане известен с прозвището "Професора", започва своя път в отбора на Химик от промишленото градче Воскресенск, под ръководството на мъдрия треньор Николай Семьонович  Епщайн. По онова време всички талантливи млади хокеисти, ако са достатъчно добри, рано или късно се озовават в отбора на ЦСКА (Москва).

Първоначално Ларионов не желае да стане собственост на Армията и иска да играе за Спартак, но се доверява на мнението на Епщайн, който му казва, че ако иска да стане наистина велик хокеист трябва да бъде заобиколен от най-добрите. Първото голямо изпитание за новосформираната команда е Купата на Канада през 1981. Тези двубои представляват голямо предизвикателство за всички европейски отбори. Игрищата в Северна Америка са по-тесни, а канадските рефери допускат груба, на моменти даже брутална игра.



Домакините потриват ръце със задоволство, когато научават, че Валери Харламов, който им е причинил ужасни главоболия при предишните гостувания, не е включен в тима. Решението на Тихонов да не повика считания за най-добър нападател в света по онова време се оказва фатално. Няколко дни по-късно Харламов, неговата съпруга и брат и загиват в жестока автомобилна катастрофа. Финалният мач между СССР и Канада, който се играе в Уинипег, започва с минута мълчание в памет на легендарния № 17. Руските хокеисти успяват някак да подтиснат мъката по загубения другар и съотборник и смазват канадците с 8:1.

Така започва един от най-славните и доминантни периоди за съветския хокей. Крутов, Ларионов, Макаров, Фетисов и Касатонов стават новите всенародни любимци и истински кошмар за противниковите вратари. Петорката достига до невероятно ниво на синхрон и ефективност.

Макаров споделя, че е можел да разпознае кой се намира зад него по пързалянето на кънките по леда. Бързият и комбинативен стил на съветските хокеисти контрастира напълно с праволинейния и силов хокей, който се играе отвъд Океана. Руснаците превъзхождат повечето си съперници в трите основни компонента на хокейната игра – пързаляне, боравене с шайбата и визия.

Tочните подавания "на стик" , мълниесносните комбинации и излизане на стрелкова позиция са някои от знаковите елементи в играта им. Стига се дотам в Швеция да бъде създадена специална група, която да анализира и изучава играта на съветските хокеисти и да търси начини за тяхното неутрализиране.



Въпреки това Сборная побеждава с лекота повечето съперници и единствено мачовете срещу Канада и Чехословакия се превръщат в някакъв по-сериозен дразнител. Ако се вгледате в старите кадри, веднага ще ви направи впечатление, че много рядко след отбелязан гол изразяват бурно радостта си. В крайна сметка, да вкараш осма или девета шайба във вратата на съперника не се е считало за особено геройство.

До ден днешен мнозина специалисти и любители на хокея се питат: кой всъщност беше лидерът на митичната петорка? Най вероятният отговор може да ви изненада – нито един от тях, а в зависимост от ситуацията на леда, всеки един от петимата може да стане такъв.

Цената на победите

Въпреки че в родината си са суперзвезди и всеки знае имената им, животът на съветските хокеисти е почти напълно лишен от блясък. Повече от 300 дни годишно прекарват на лагер-сборове, далеч от семействата си, обикновено в тренировъчния център в Новогорск, в покрайнините на Москва. Още от времето на Тарасов и Чернишов, съветските треньори играят ролята на суров, но справедлив диктатор.

Такъв е и Виктор Тихонов. Изключителен специалист и апаратчик от старата школа, той много добре знае, че ако иска да превърне отбора в единен организъм, който да унищожава съперниците на леда, е необходимо да контролира всеки един аспект от тренировъчния процес и даже личния живот на играчите.

Ежедневният работен график е убийствен - три тренировки плюс теоретични занимания. Съветската система е проста, но ефективна – тренировките трябва да бъдат толкова тежки, че самите мачове да бъдат като почивка и разтоварване за хокеистите. В най-добрия случай ги пускат веднъж седмично да се видят със семействата си, колкото да не забравят децата им как изглеждат.  

За разлика от порядките на запад, където винаги ударението пада върху следващия мач, след редките загуби са допълнително малтретирани и наказвани. Също както и поколенията играчи преди тях, така и нашите герои са били собственост и инструмент на държавата.

В СССР хокеят с шайба, или както се е наричал "канадският хокей", навлиза след войната и заменя играта практикувана от руснаците на голям терен с топка и отбори по 11 човека. Партията си поставя за цел да развие този спорт и да започне да побеждава идеологическия враг в неговата собствена игра, с неговите средства.

Мачовете срещу Финландия, Чехословакия, САЩ са нещо много повече от спортни събития. Въпреки огромното напрежение и залог в тези срещи, играчите на Сборная рядко могат да бъдат въвлечени в юмручни схватки на леда. Владимир Крутов си спомня за един от най-ценните съвети, които е получил в своята кариера от идола си Валери Харламов: "Володя, запомни, ако някой те удари, не бързай да отговаряш! Стисни зъби и продължи да играеш. Запомни човека, но продължи да играеш, а най-добре вкарай гол!"

И петимата отлично съзнават, че с уменията, които са придобили, и хокеяt, който играят, в свободния свят могат да бъдат мултимилионери. Вместо това държавата ги използва почти безплатно. Панелна квартира в някой от безбройните микрорайони на Москва и по една Волга са почти всичките материални придобивки на най-добрите играчи в света.

Но дори и към края на 80-те години все още е абсолютно немислимо съветски хокеист да играе в западен клуб. Властта отлично разбира, че ако изпусне един, ще го последват и останалите. Истинската награда за тях е признанието и любовта на милионите запалянковци, които изпълват стадионите и замръзват пред телевизорите на международните мачове. Показателен е случаят със Сергей Макаров, който още като младеж трябвало да претърпи операция в родния Челябинск след една от многобройните контузии.

Целият град затихва, стотици хора обсаждат болницата в очакване на новини, за да въздъхнат с облекчение когато става ясно, че всичко е приключило успешно. Такова е било отношението на обикновените хора към техните любимци. Но времето неумолимо следва своя ход! С приключването на това златно за съветския хокей десетилетие, на хоризонта се задават бурни политически  промени, които няма да пропуснат и спорта.

Овъртайм  (Допълнително време)

Колапсът на СССР довежда и до разпада на "Червената машина". Националната Хокейна Лига на САЩ и Канада жадно поглъща нейните отломки. След шест световни и две олимпийски титли за Крутов, Ларионов, Макаров, Фетисов и Касатонов идва времето, в което да играят за себе си.

Промените ги заварват на по 30-31 год, което в СССР се счита за пенсионна възраст, но се оказва, че в тях има още много хокей. Успехите не идват автоматично, не всеки успява да спечели слава и да се превърне в незаменима част от своя отбор. Езиковата бариера, различната концепция на игра и тренировки пречат на руснаците да разкрият пълния си потенциал. Първоначално се опитват да ги приучват наново, на серверноамериканския стил, което се оказва грешка.

Все пак се намира един човек, който знае как да използва качествата на руските хокеисти. Неговото име е Скот Бауман, треньор на "Червените криле" от Детройт.  През 1981 именно Бауман е начело на отбора на Канада, който е отнесен с 1:8 от Сборная.

Мъдрият специалист осъзнава, че за да се превърнат отново в машина за победи, руските играчи трябва да бъдат вкарани в естествената им среда. Така той се решава да направи немислимото – изцяло руска петорка! Така, по ирония на съдбата, Ларионов и Фетисов отново обличат червените пуловери, този път на Детройт, а към тях се присъединяват Владимир Константинов, Вячеслав Козлов и Сергей Фьодоров.

Преди първия мач, помощник треньора на Бауман го запитал дали наистина знае какво прави. "Просто седни и се наслаждавай на шоуто", бил отговорът на Скоти. Oще през първия сезон руската петорка чупи всички рекорди на клуба за победи и отбелязани голове, а играчите се превръщат в любимци на публиката.

"Червените криле" печелят за пръв път от средновековната 1955 год най-ценния трофей – купата Стенли, при това два пъти. Игор Ларионов, който се превръща в суперзвезда и от двете страни на Океана, сътворява и един от знаковите моменти в историята на НХЛ през 90-те. След провокация на съперников играч, Професора инициира най-масовия бой в историята срещу старите врагове на Детройт – отбора на Колорадо Авеланш. Мнозина считат именно този момент за раждането на новия тим на "Червените криле" чието сърце е руската петорка.

Сергей Макаров не успява да завоюва купата Стенли. Въпреки това прави невероятни мачове за отборите на Калгари и Сан Хосе и печели приза "Новак на годината", въпреки че е на 31! Безпрецедентен случай в историята на НХЛ.  Алексей Касатонов, единственият, който остава верен до края на диктатора Тихонов, намира пристан в Ню Джърси и помага на отбора да се издигне от дъното и да се превърне в първостепенна сила.

Единственият, който не успява да се интегрира в НХЛ, е славният бомбардир Владимир Крутов. Американският начин на живот и порядките на НХЛ се оказват чужди за скромния и интровертен Крутов и след само един сезон във Ванкувър се завръща в Европа. Хокеистът спечелил си прозвището "Танк", завършва кариерата си, играейки в средняшки отбори от Швеция и Швейцария. За съжаление великият хокеист вече не е сред нас. През 2012-а Владимир Крутов напусна този свят само на 52.

Великата петорка се събира за последен път в мач, в който резултатът няма значение през декември  2006-а. Тази среща се играе на Червения площад, а техни партньори са някогашните съперници под формата на сборен отбор на света. Крутов, Ларионов, Макаров, Фетисов и Касатонов обаче печелят най-важния мач, този срещу времето и затова никога няма да бъдат част от миналото, а от вечността на тази игра.