Двама исполини на българския хандбал навършват 80 години

На 02 май заслужителите майстори на спорта братята Александър и Георги Ангелови гордо и както винаги заедно, стъпват в 9-тата декада на живота си. Родени са в земите на Петричката котловина – село Хърсово, дало на България редица революционери и просветни дейци. След завършване на средното си образование в Петрич, братя Ангелови през 1961 г. постъпват във ВИФ „Г.Димитров” (НСА „В.Левски”) със специалност „Хандбал”. Още в началото на студентските си години, двамата се открояват с непримиримия си дух и хъс за победа и достойно представяне, присъщ  за техните земляци. Бързо заемат титулярни места в представителния отбор на ВИФ, който е и републикански шампион за мъже и още през сезона 1963-64 г. са включени и в първия национален отбор за мъже. Международния си път националният отбор стартира официално и престижно, като още през 1964 г. в „Дунавската купа” заема 4-то място, а малко по-късно, вече през 1968 г. на Световния младежки фестивал – 6-то място.

След завършване на висшето си образование Александър (Сашо) играе последователно още в отборите на „Локомотив” (София), „Спортист” (Кремиковци), „Левски-Спартак” и „Академик” (София), с които е общо 6 пъти шампион и 2 пъти носител на националната купа. Георги (Гошо) играе в същите тези отбори, но е шампион 8 пъти и 3 пъти носител на Купата. С „Локомотив”, освен 3 шампионски титли (1972-74 г.), 2 пъти печели и Европейското първенство на УСИК (1974 и 1977 г.), а през 1973 г. достига до полуфинал за Купата на европейските шампиони.

Своеобразен връх в състезателната им кариера е участието с националния отбор за мъже във финалите на Световното първенство през 1974 г. (11-то място – не надминато и досега постижение), където Гошо е капитан и играещ помощник на старши треньора Симеон Пишманов. Следващата година заедно с вратаря на националния отбор Славчо Георгиев са удостоени със званието „Заслужил майстор на спорта”. Неизменно тримата „заслужили” са на първите места във всички анкети за най-добри хандбалисти на България за всички времена.

Много е трудно, почти невъзможно, да се прави някаква разграничителна линия между Александър и Георги Ангелови, но Сашо малко по-рано прекратява активната си състезателната дейност и навлиза в академичните среди. Става преподавател във ВИИ „Карл Маркс” (УНСС) и хоноруван преподавател във ВИФ (НСА). Гошо не му остава „длъжен” и през 1975 г. вече е преподавател във  ВМГИ (МГУ „Св.Иван Рилски”). Скоро водените от тях университетски отбори се открояват и влизат в елита на Националната студентска група по хандбал (мъже и жени).

Знанията и опита си прилагат  като старши треньори на различни поколения юношески национални отбори в съответните възрастови групи и първенства. Висока оценка на техните качества като хандбални специалисти получават с треньорската си работа в Кувейт, където ръководят различни отбори в периода 1978-99 г. (с малки прекъсвания). Треньорската си дейност спират след 2004 г., когато Сашо като старши треньор на юношеския национален отбор (19 г.) го изведе на финалите на Европейското първенство, а Гошо беше … негов консултант, макар и председател на Дисциплинарната комисия на БФХ!

Бяха и си остават сред най-големите в българския хандбал!