Волейболният архитект

Предлагат спортна зала да носи името на Тодор Симов

Погледът на възрастния човек с побеляла коса и очила не се отделя от полето. Следи топката и разположението на волейболистите по-зорко от самите играчи. Изглежда като обикновен зрител, но всъщност не е. Вглъбен в малките тайни, които правят разликата.
Поклонението на Тодор Симов е в сряда
Близо половин век по-рано същият този човек дава указания на един от най-великите български тимове. Звезди като Димитър Златанов, Брунко Илиев и Димитър Каров изпълняват перфектно задачите в полуфинален мач от олимпиадата в Мюнхен‘72. Националите водят на Япония с 2:0, но след паметен обрат губят с 2:3 след маратонска битка, продължила 3 часа и 40 минути.

Магическите ръце на разпределителя водят България към успех след успех. Двата бронзови медала от световни първенства през 1949-а (първото в историята отличие от подобен форум) и 1952-а до ден днешен са сред най-големите успехи на родния волейбол. Целият свят е впечатлен от уменията на таланта, който е определен за най-добър на своя пост не веднъж, а два пъти на световни шампионати.

През 2015-а в съавторство с Асен Минчев издадоха волейболния алманах „За най-добрите – само факти и цифри“.

Спортният талант на Тодор Симов избуява на детските площадки в Перник. Баскетбол, водна топка, лека атлетика, ски и плуване. Всичките спортове се отдават на бъдещата суперзвезда. Тошара дори печели медал от републиканското първенство по лека атлетика в скока на височина. С цената на тежко наказание, защото по същото време се провежда тренировка на националния отбор по волейбол…

„Ювелирното изкуство на големия разпределител беше сплав от физически качества, природна интелигентност и граовски хъс – пише за него хроникьорът на българския волейбол Асен Минчев. - За физиката доказателството е, че бе и отличен лекоатлет в скока на височина, което го правеше и неочакван нападател. Интелигентността се виждаше от ювелирния му пас, който прецизно извеждаше съотборниците му да атакуват без или само с единична блокада на съперника. Защото Тошара успяваше така хитро да я “разкъса”, че тя “увисваше” безпомощно и то в другия край на мрежата... А за граовския му хъс може да се каже /в най-позитивния смисъл на думата, естествено/, “…Куче. Като захапе – не пуска!”.“

Библиотеката от спортни знания в главата на Тодор Симов се проявява и като треньор. Той водеше националните отбори на Куба и Испания при жените и клубни тимове в Италия.

Проблеми с властта

Талантът и успехите не могат да спасят Тодор Симов от черния печат, който комунистическата власт удря на неговите родители заради тяхното препитание – търговци и собственици на магазини. На няколко пъти е наказван и ваден от националния отбор. През 1955-а дори е изгонен по време на европейското първенство в Букурещ. Причината е оплакване на румънския отбор за използване на псувни.