Енигмата Де Йонг: как да триумфираш на позиция, която не съществува

Когато пристигна, той сякаш премина на парад през бляскаво осветен булевард, заобиколен от всички страни от бурни овации. Днес с всеки свой ход предизвиква съмнения и дебати.

За публиката на Барселона в началото Френки де Йонг представляваше гаранция за нови успехи. Измести Джосеп Гуардиола от мислите на привържениците, беше израснал в люлката на идеологията на „лос кулес“ – Аякс, и през миналия сезон беше показал напълно нетипична за момък на малко над 20 години зрялост с топката.

Всичко това значеше, че като котка ще се приземи на краката си в Барса, готов моментално за висок скок. Въпреки това сега определения като „незначителен“ и „невидим“ го съпътстват при опитите да се опише представянето му в новия му отбор. С него и Антоан Гризман уж бяха заложени основите на проекта, който да помогне на Лионел Меси отново да достигне европейския връх. Днес обаче и двамата са обект на тежки критики и поставят под лупа вложенията от над 200 млн. евро общо за тях.

Стана модерно вече оттеглилите се футболисти да ни осветляват на базата на своя опит и знания от същата тази трибуна, към която се отнасяха с такова пренебрежение, докато бяха на терена. Тази лавина от бивши играчи в медиите, чийто корен е в Англия, днес се е пренесла из целия континент. Великият Рууд Гулит например от страниците на легендарното нидерландско издание „Voetbal International“ разкритикува своя млад сънародник: „Френки е длъжен да играе по-добре. Той е идеално момче, всичко му е супер, но до момента просто не го виждам на терена.“

Фактите поддържат тезата на славния носител на „Златната топка“ от 1987 година. Вярно е, че Де Йонг още не се е отлепил от земята за излитане, а критиката на Гулит е споделяна от мнозинството. Несменяем титуляр и при Ернесто Валверде, и при Кике Сетиен, все още не сме видели онзи сновящ между двете наказателни полета играч, който ни удивяваше в Аякс. Истината е, че той още не е намерил себе си в новата среда, не блести и затъва в анонимност, която започва да дразни. А това Барса да се отъждествява с неговата игра изглежда засега химерична мисъл.

Възможно е Пепе Серер – член тогава на техническия секретариат на клуба и препоръчал халфа – днес да признае, че е сбъркал. Както сам той обясни пред „Ел Паис“, „в клуба вече имаше няколко доклади за Френки, както и за още хиляди момчета, но отидох да гледам Аякс – ПСВ Айндховен и мигом си дадох сметка, че този момък е роден за Барса, защото правеше смислено всичко на терена“.

Това пътуване се оказало решаващо, за да настоява скаутът пред шефа си Роберт Фернандес да се заеме и да завърши проточилия се във времето трансфер. Проточил се, защото Аякс първо отказа да преговаря и Де Йонг отказа да се бунтува, а после халфът прекара три месеца контузен. Затова преговорите се отложиха за 2019 г., когато жаленият от феновете днес Фернандес вече не бе технически секретар. В процеса Барса се затрудни да убеди играча, да уговори крайна цена и да се пребори с близкия си враг Манчестър Сити и страшния Пари Сен Жермен.

Гуардиола искаше не само Родри Ернандес за подсилване на средната си линия, а и Де Йонг, като натисна Чики Бегиристайн да му го доведе. Пеп търсеше импулс в центъра при залеза на Давид Силва, неубедителността на Илкай Гюндоган и нуждата да се даде повече свобода на Кевин Де Бройне. Френки обаче избра Барса. Защо ли? Просто защото президентът Джосеп Бартомеу успя да го убеди със стила на игра и ценностите, заложени от Йохан Кройф. Ценности, споделяни от всяко момче в Нидерландия.

Футболът на Де Йонг – вертикален, елегантен, дързък, красив – е продължение на характера му. Той е взискателен към себе си, перфекционист и изживява професията си с намерението непрестанно да подобрява и най-малките детайли. Обича да преглежда мачовете си, да се подобрява тактически и технически.

Само дето не му потръгна според очакванията. Той самият се оправдава с това, че в Аякс и националния отбор е свикнал да играе с двама опорни халфове, докато в Барса обичайно е с един. „Моята предишна позиция я няма в Барса“, казва и обещава, че няма да има проблем да се приспособи да се движи повече и по-напред в централните зони.

Треньорите в клуба признават, че разумното и хладнокръвно владеене на топката от Де Йонг увеличава пробивността на отбора в атака. При Валверде играта беше по-директна в сравнение с тази при Сетиен, ала нидерландецът не се почувства уютно нито в позицията на Серхио Бускетс, нито като негов партньор. Неориентираността и неувереността с топката го осъждат на анонимност, а честите смени не му помагат.

На почти 23 години не би следвало да е от онези футболисти, които емблемата върху фланелката смачква с тежестта си. Той има още много да даде. Да, търпението е оръжие. То обаче е толкова двуостро и опасно, че може накрая да посече Френки, ако не намери себе си съвсем скоро.

Антонио Санс, „Ел Конфиденсиал“

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe