Христо Захариев: Имаме шанс да играем на европейско, но ни трябват още победи

Eдин от най-добрите баскетболисти на България – Христо Захариев, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. С него в състава си Левски-Лукойл спечели Купата на България след успех във финала над големия си съперник Балкан (Ботевград). В тима на победителите се открояваше именно Захариев, който днес можеше и да е волейболна звезда. Майка му е волейболистка, но любовта на младока с баскетбола е от пръв поглед и завинаги. Захариев твърди, че наред с невероятни емоции, любимият спорт го е научил на отговорност и дисциплина. Още на 17 години той попада в ръцете на гуруто в европейския баскетбол - Желко Обрадович, който го взима в славния Панатинайкос. И там дори само трите месеца подготовка с гръцкия колос оказват голямо значение за развитието му като играч. Преди Левски-Лукойл, той е играл в Славия, Спартак МВР, Фортитудо Болоня, Чимберио Варезе, Черноморец, Рилски спортист, Лукойл-Академик, Триест и Балкан. Захариев взе участие и в победата на националите ни над Латвия в евроквалификация, играна в началото на седмицата.

- Христо, здравей! Благодаря ти, че прие поканата да участваш в предаването „Код Спорт“! Националният отбор на България, част от който си и ти, спечели важна победа срещу Латвия. Кое се оказа решаващо за успеха в евроквалификацията, играна в Ботевград?

- Това е един от най-лудите мачове, в които съм участвал. Основното бе, че бяхме един отбор и не се предадохме докрай, въпреки че изоставахме. Да, имахме малък спортен шанс, но няма как без него.

- Липсваше ли ви Везенков и какво носи неговата игра на състава ни?

- Липсваше ни, разбира се. Сашо е един от най-добрите играчи. Макар че още е млад, натрупа много опит, играе в най-високото ниво в Европа – Евролигата. Основен състезател, който наистина много ни липсва. Надявам се в следващите „прозорци“ да може да играе. Въпреки, че успяхме да спечелим важния мач с Латвия, ще ни е нужен, защото има още два „прозореца“. Всички много искаме да се класираме и той може много да помогне.

50

 

- Близо ли сме според теб до класиране на европейско първенство?

- Както сме близо, така и не сме, защото има още мачове. Това беше една много важна победа. Мисля, че отборите са изравнени, особено в този момент, в който не могат всички играчи да са в съставите. Имаме шанс, но ни трябват още победи. Надявам се да успеем да ги постигнем.

- Защо загубихме от Гърция?

- Защото не изиграхме последните две минути умно. Прибързахме, направихме някои грешки, докато те го изиграха по-спокойно. Те бяха домакини, имаше някои съдийски отсъждания, но това е напълно нормално. Не може да се оправдаваме с тях. Смятам, че наистина можехме да ги победим. След мача всички бяхме много разочаровани, но пък това може би ни даде още повече хъс за мача с Латвия.

- Замислял ли си се в какво отстъпваме на водещите сили в баскетбола в Европа?

- Най-вече по самочувствие. Трябва да имаме повече самочувствие и да показваме нашите качества.

- Продължаваме с клубния ти тим. На завършилия в началото на месец февруари турнир за Купата на България беше избран за най-добър състезател, а Левски спечели трофея. Какво означава за теб това признание?

- Искам да споделя тази награда с целия отбор.

26

 

- Каква е следващата ти цел със „сините“?

- Следващата цел, разбира се, е шампионатът. За жалост, миналата година не успяхме да го спечелим. Наистина много искам тази година да успеем да станем и шампиони, не само носители на Купата.

- Защо напусна Балкан, където без съмнение бе водеща фигура в тима и прие офертата на Тити Папазов?

- Поради няколко причини. Не че е толкова далеч Ботевград, но исках да съм в София, по-близо до семейството ми.

- Има ли достатъчно конкуренция в родния шампионат?

- Има конкуренция. Първите четири отбора са може би една идея по-добри от останалите, но със сигурност ни очакват доста интригуващи плейофи и завършек на сезона. Ще има интрига докрай.

- Според теб отново ли титлата ще се решава между Левски-Лукойл и Балкан (Ботевград)?

- Възможно е, съдейки, че до момента ние и Балкан сме на първите две места в класирането. Но в никакъв случай не подценявам и другите отбори. Ще видим как ще се развият нещата, ще са доста трудни плейофи. Там са Берое, Рилски спортист, нищо не се знае.

39

 

- Как те приема публиката в Ботевград?

- Със смесени чувства.

- Обидени ли са ти?

- Да, може би са ми малко обидени, тъй като си тръгнах оттам и отидох в Левски. Но това е част от живота на един професионален спортист. Много уважавам публиката на Балкан. Наистина беше една страхотна година в Ботевград. Подкрепяха ме много, за което им благодаря. Съжалявам, че така се развиха нещата, но такъв е животът на професионалния спортист.

- Върна ли се интересът към „спорта с оранжевата топка“ у нас?

- Мисля, че в последно време залите се пълнят. Особено в София на наши мачове много хора почнаха да идват. За Купата залата беше пълна.

- Четирикратен шампион си на България с Левски и Лукойл- Академик – коя титла беше най-трудна и с коя се гордееш най-много?

- Първата титла с Левски беше много трудна. Защото ми беше първа, беше и много сладка. Тогава победихме Лукойл с 3:2 победи. Може би най-много се гордея с втората, защото тогава имах по-голяма роля в отбора. В Левски имахме много американци, бях повече допълващ играч. Но вторият път бях основен играч с голям принос. Тогава отново ме избраха за MVP на плейофите. Така че първата е много сладка, но най-много се гордея с втората.

- Ти си един от любимците на Тити Папазов и това не е тайна. Лесно ли се работи с него, имал ли си проблеми, конфликти?

- Не, с него винаги сме били в много добри отношения, още от малък. Работи се много добре с него. Винаги знае какво да каже на един играч, как да го мотивира. Със сигурност е един от най-добрите треньори и се работи много лесно с него.

- Къде би желал да продължиш кариерата си и кое е първенството, което ти допада най-много и защо?

- Винаги съм мечтал да играя в Евролига в ЦСКА (Москва) примерно. Испанското първенство много ми допада като стил на игра. Мечтата ми е да играя на едно от двете места.

- Имаш двама братя – близнаците Милен и Тодор, които са по-малки от теб. Защо и те се насочиха към баскетбола? Повлия ли им ти?

- Като по-голям батко може би съм им повлиял с това, че тренирам. Може би и те са искали да вървят по моите стъпки.

26

 

- Какво обичаш да правиш, когато не си в залата?

- Когато не съм в залата, обичам да прекарвам време със семейството, с приятели, с приятелката ми. Обичам нормалните неща – да ходим на кино, да се разхождаме.

- Мислиш ли за сватба?

- Мислим за сватба, даже вече сме организирали. Най-вероятно това лято ще я вдигнем. (Смее се)

- Къде предпочиташ да почиваш, когато сезонът приключи?

- Най-много обичам да почивам на морето. Харесва ми да ходя и на нашето море, и в чужбина. Там най-добре успявам да си почина. Водата, пясъкът и слънцето най-много ме зареждат. Много обичам да е хубаво времето, не съм много по студа.

- Какво си пожелаваш?

- Здраве, защото това е най-важното. Пожелавам си да ми се сбъднат мечтите, в скоро време да имам и деца, тъй като вече ми е време. Да са живи и здрави семейството ми. Дай боже, в края на сезона да спечелим титлата!

26

КОНСТАНТИН ПАПАЗОВ ЗА ХРИСТО ЗАХАРИЕВ: Един много добър баскетболист, един от синовете на „великата мечка“, изключителен професионалист. Със сигурност, ако за нещо трябва да съжаляваме е, че според мен е играч с по-голям потенциал от това, което се случва с неговата кариера. Но в живота човек трябва да има и късмет. Той е един от българските баскетболисти, който има потенциал да играе в Европа, защото има и физика, и характер, и професионализъм. Не трябва да съжалява, че му е български паспорта, но това е сериозен аргумент. Най-високо оценявам неговия професионализъм и отношението му към играта, пълна отдаденост в работата си. Като коефициент на играч нападател – защитник е с най-добрите показатели. Обикновено в нашия спорт или са само добри защитници, или само добри нападатели. Той е добър и в двете. Това различава него и Чавдар Костов от другите български баскетболисти. Бих приел раздяла с Христо само, ако е в посока към Европа. Не смятам, че в България може да получи по-добри условия. Не говорим за финансовата страна. Спечели ме още като беше на 16 години. Когато отиде в Балкан, се видяхме и на него му беше тежко. Но сега от позицията на времето беше много добър ход в неговата кариера. Той също се чувстваше некомфортно, беше му тежко, но самият факт, че успя да го преодолее, го качи на друго ниво. Защото човек трябва да преживява трудни мигове. Не по-малко дискомфортно се чувстваше, когато си тръгваше от Балкан, защото хората наистина го обичаха, но не трябва да му се сърдят. Христо е професионалист. В края на краищата могат да се сърдят само на човек, който е роден в Ботевград, че си е тръгнал от града. В кризата на КТБ Сашо Везенков го тормозеше ежеминутно да отиде в Лукойл, но Христо остана още един месец в Левски без пари да помогне за евентуалното спасяване. На Коледа вече замина, защото нямаше накъде. Аз нямах право да го задържам. Въобще стойностен човек. Той има ген – баща му е баскетболист, братята му са баскетболисти, ежедневието му е баскетбол. Но за мен човешките качества са фундаментът, над които баскетболните вече изпъкват.