Ники Желязков: Бих приел да водя националния отбор (видео)

Николай Желязков гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Името му се спряга като най-вероятния наследник на “Професора” Силвано Пранди в националния ни отбор по волейбол. Желязков е със статут на легенда. Състезава се на поста централен блокировач, а кариерата му стартира шеметно – с три титли и четири купи на България с екипа на ЦСКА. След това играе в Италия, Бразилия и Гърция. В южната ни съседка печели три пъти местния шампионат с Олимпиакос. Вдига и четири пъти купата на страната. Справя се на ниво и на треньорското поприще – извежда юношеския ни национален отбор до второ място на европейското първенство през 2010 г. А пет години по-късно под негово ръководство България завоюва сребърните медали на първите европейски олимпийски игри в Баку. Зад граница работи в Русия, Италия, Македония и Румъния. В момента е начело на шампиона Нефтохимик.

- Ники, здравей! Радваме се, че отново си гост на предаването “Код Спорт”! По-щастливи щяхме да бъдем, ако волейболистите се бяха класирали за олимпийските игри в Токио, а твоето настроение със сигурност щеше да бъде по-приповдигнато, ако отборът на Нефтохимик бе спечелил купата на България. Първо как си?
- Добре, благодаря. Благодаря на поканата.

- Разговаряме ли с новия треньор на националния отбор по волейбол на България или е още рано да коментираме тази тема?
- Не мога кажа. Мисля, че засега въпросът не е към мен, а повече е към федерацията. Смятам, че на този етап е твърде рано да се говори, тъй като през март предстои събрание, на което ще бъде избран новият Управителен съвет, а той от своя страна, ще вземе решение за националния отбор и за всички гарнитури. Дотогава не мога да кажа.

- Би ли приел едно такова предизвикателство?
- Със сигурност бих приел едно такова предизвикателство. Давам си ясната сметка, че отговорностите са големи и ще има известни трудности, но съм убеден, че мога да се справя с това.

- Би ли се явил на конкурс или това касае само тези за красота, както заявиха Любо Ганев и Мартин Стоев?
- Мартин е прав до голяма степен, че в един конкурс е много трудно да бъде определен най-добрият кандидат. Смятам, че точната формула и наименование не е конкурс. Може би всеки от треньорите и федерацията трябва да имат разговори на тема национален отбор, какви са вижданията на всеки един кандидат за този пост. В крайна сметка националният отбор нито е на федерацията, нито е на определения треньор, а на всички. Трябва да има консенсус за развитието на този отбор в един по-дълъг период от едно лято. За мен е важно да има консенсус между федерация и треньор, защото аз също имам някакви виждания за този отбор, но ако те не съвпадат с тези на федерацията, няма как да приема да работя с неща, с които не съм съгласен. За мен процесът трябва да бъде и от двете страни, да има консенсус във вижданията и на треньора, и на федерацията.

- Ти познаваш отлично ситуацията в любимия ти спорт. От какви промени се нуждае, за да може отново да бъдем сред елита?
- Това е много точен, но и много обемен въпрос. Отговорът не може да бъде от едно изречение. Първо, това, което ние не направихме добре в последните години е интеграцията на младите състезатели в първия състав. Преди години имаше една прекрасна идея за „Б“ отбор, която беше прекратена по ред причини, но в годините не се направи една плавна интеграция на млади играчи. Както спряха Виктор и Теди, се получава вакуум. А е съвсем логично това нещо да бъде предвидено и във времето трябваше да бъде погледнато. Но има и много други неща – начин и стил на игра на националния отбор на базата на състезателите, с които разполага в момента и къде бихме могли да стигнем след една, две, три или четири години. За мен ахилесовата ни пета е работата в школите. Там е много сложен въпросът, защото липсват условия и много неща. Макар да е банално, но колкото по-широка е основата на една пирамида, толкова по-висока може да бъде тя. В момента на практика са малко школите, които развиват този спорт. Оттам трябва да се тръгне и да се работи много с младите, за да изкараме една по-широка база състезатели.

- Какво не ни достигна, за да постигнем голямата цел - участие на олимпийските игри?
- За мен не можахме да менажираме добре екипа от състезатели, с който разполагахме това лято. Беше грешен подходът към Лига на нациите и квалификацията във Варна. Беше неправилно отстраняването на една група състезатели, които за мен имаха място в този състав. Ще дам един прост пример – Георги Братоев започва в националния отбор, пътува един турнир в недобра кондиция, с наднормено тегло, след което този човек се обявява за негоден. Мисля, че правилното решение беше след като в момента не е в добро състояние, но знаем, че може да помогне на отбора, да бъде оставен в София, да работи един месец, да се подготви добре физически и технически, след което да се включи в отбора, за да може да помогне на самата квалификация. За мен това беше правилната стъпка. Махнахме една група от опитни състезатели, които смятам, че можеха да помогнат. Всички говорят, че беше въпрос на една точка, но нека да не забравяме, че в такива мачове понякога тази една точка е страшно много. Всъщност тя е цял океан от работа. Това можехме да направим по-добре. На практика
изиграхме един страхотен мач с Бразилия. Трябва да кажем истината, че Бразилия не игра най-добрия волейбол на тази квалификация и там изпуснахме златен шанс.

- Защо не може да изиграем един голям турнир на топ ниво? Да вземем за пример този в Берлин - победи над Франция и Сърбия след страхотна игра и поражение срещу Германия.
- Наистина изиграхме фантастични мачове в Берлин. И в трите срещи момчетата успяха да покажат много силен и постоянен начален удар, който затрудни изключително много противниците. Нито един от тези отбори не можа да организира своята игра с този начален удар. Но реалностите са, че ние наблегнахме до огромна степен на този елемент. Логично и нормално е в един дълъг турнир от мачове този елемент не винаги да се отблагодарява, както се получи срещу Германия. Отделно смятам, че нашето посрещане не беше най-доброто, което може да бъде. И нещата отиват в друга посока – изисква се да можеш да играеш на висока топка, да имаш търпение в определени моменти, да се опиташ да играеш тактически правилно, да търсиш решения. Германците успяха да посрещат феноменално в тази среща, атакуваха много силно. Трябва да се търсят други методи и начини да спечелиш този мач. В такива турнири е важно да имаш и малко по-дълга скамейка. Хора, които да помогнат в определени мачове. Съвсем нормално е някои състезатели да не играят на нивото от първите три срещи.

- Също така важна е и ролята на треньора. В случая как действа “Професора” Силвано Пранди? Според теб носи ли той някаква вина за представянето ни на европейското, където играхме наистина катастрофално?
- Няма да кажа лоша дума за Силвано Пранди, който всички знаем е един доказал се и страхотен треньор. Умишлено не съм ходил на нито една тренировка, на нито един мач на националния отбор, защото съм чувал и знам, че под някаква форма се е коментирало моето име. Никога не съм искал да създавам интриги и т.н. Не мога да кажа какво е правено и какво се е тренирало с този отбор, за да мога да коментирам. Но всички тези неща малко или много в един момент според мен влияят. Текучеството на състезатели в Лигата на нациите беше много голямо. В определени турнири участваха едни състезатели, след това – други. Според мен това е неправилно. Трябва да се търсят резултати във всички мачове. Националният отбор не е място, където да се готвим и да чакаме да се направят някакви резултати примерно след пет години. Трябва да се търсят резултати, отборът да се стикова, да работи от първия до последния ден. Това текучество в крайна сметка се оказа, че не е толкова добро.

- Преди няколко седмици разговарях с Теодор Салпаров, който ми каза, че има девет загубени финала. Кое е това малко, което винаги не ни достига?
- Аз имам загубени два – единият с младежите в Беларус, а другият в Баку. Страшно много съм мислил какво е трябвало да направим по-добре, за да спечелим този финал. Истината е, че много рядко стигаме до такива финали. Отговорността е много голяма във всички и желанието понякога е прекалено голямо. В случая в тези два финала играхме с отбори, които може би бяха една идея по-добри от нас. Преди няколко дни разговарях с момчетата и за да подобрим представянето си, за може всеки един от нас да спечели с половин топка повече, се изискват жертви във всяко едно отношение от абсолютно всички. Правилно хранене, в колко часа се ляга, как се тренира – всяко едно действие трябва да бъде направено по възможно най-добрия начин. Няма друга формула, освен работа, за да се случат нещата.

- В управлението на федерацията се задава промяна. Закъсня ли тя и какво искаш да кажеш на основния кандидат за поста президент - Любо Ганев?
- Дали е закъсняла или не? Със сигурност много неща са могли да бъдат направени по-добре, но не трябва да отречем факта, че в последните години федерацията успя в България да организира всички големи първенства. Бяхме домакини на всичко възможно – олимпийски квалификации, европейско, световно и т.н. Не знам чисто юридически как може да бъде помогнато на клубовете, да им се осигури финансово спокойствие, за да работят по-добре. Смятам, че това до голяма степен е и работа по места. Виждате, че в последните години малките градове по-лесно се справят от столицата. Това е един много сериозен проблем. За мен стълб на българския волейбол в годините са били Левски и ЦСКА. Славия
също до голяма степен. Виждате в какво положение се намират в момента тези два клуба. На Любо Ганев какво мога да му кажа? За 20 години сме се чували два пъти по телефона. Ще се радвам да се чуваме по-често.

- Спомена Левски и ЦСКА – къде са в момента тези два клуба на картата? Не е ли плачевно това, което се случва с двата гранда? Ти самият си израснал в школата на „червените“…
- Тренирахме в залата на ЦСКА преди мача ни с „червените“ и момчетата гледаха снимките в коридора. На практика там е историята на българския волейбол. Коментарите им бяха, че е тъжно всичко това да е така. И наистина е тъжно.

- За мнозина Александър Попов е магьосник и благодарение на неуморимата му работа ЦСКА го има. Какво ще стане, ако и той хвърли кърпата?
- Честно казано, аз на моменти съм си мислил по същия начин. Браво на Сашо, че полага всички тези усилия! Но съм си мислил дали понякога не е по-добре едно заведение да го затвориш напълно, за да се случи нещо и да тръгнат нещата наново. Наистина не знам кое е правилното, защото в момента ситуацията, в която се намира ЦСКА… Може би е некоректно да говоря, но съм израснал в тази зала. Наистина не знам тази мъка дали не е добре в един момент да приключи. В крайна сметка това не е начинът, по който трябва да се развива волейболът.

- Какво е нивото на първенството в България при мъжете? Наблюдава ли се израстване?
- Със сигурност, да. В момента има шест отбора, които са на много по-високо ниво от преди. Много тимове започват да имат апетити за шампионската титла, което е прекрасно. Това е много добър сигнал за първенството. Дано тази тенденция да продължи и занапред.

- Базата, с която разполагат отборите, добра ли е? Нали децата трябва по някакъв начин да се вкарат в залата, за да има следващи поколения във волейбола…
- База няма. Ние в Бургас сме късметлии, че играем в една прекрасна зала – „Младост“. Виждате залата на ЦСКА, тази в Разлог, в Монтана, във Варна, в Добрич в какво състояние са. Това е положението, с това се разполага и в такива зали се играе.

- Как по този начин ще дойдат децата?
- Имал съм възможността да работя и в други държави. Това, че залата е малка, до голяма степен не е толкова фатално. Фатално е, че е много студено, няма топла вода, няма елементарни условия в много от тези зали за протичането на един нормален тренировъчен процес. Тези неща трябва да бъдат направени, защото в крайна сметка ние вече сме европейска държава. Трябва да се целим нависоко във всяко едно отношение, за да искаме да постигнем резултати на високо ниво. Няма как да искаме да се борим с отбори, които притежават перфектни условия, а ние да тренираме и да играем в такива зали. Да, те каляват, дават други неща, но в крайна сметка условията са много важни. А за съжаление ние
нямаме тези перфектни условия.

- Колко далече е български отбор от Шампионска лига?
- През 1990 г. сме играли последен мач във финална четворка с ЦСКА Сашо Попов, аз, Любо Ганев, Любчо Найденов, Грациети, Пламен Христов в Холандия. С този състав сме били.

- Само парите ли са проблем?
- До голяма степен, да. Смятам, че спортът изисква средства, изисква и организация. Не е само пари, но в крайна сметка, за да има организация, трябват и средства. Навремето имаше средства. Всички отбори, без изключение, имаха летни лагери, тренираха и работеха целогодишно. Имаше спортни училища, състезателите работеха непрестанно. Основата на пирамидата беше голяма. В момента общо взето всичкото това нещо го няма и е трудно да се борим с отбори, които имат тези условия.

- На теб кое ти дава стимул за работа?
- Стимул за работа е любовта към играта. Честно казано, наистина на мен волейболът ми е дал всичко. Изпитвам огромно удоволствие да бъда в залата, сред отбора, да работя това, което обичам и виждайки желанието в състезателите да израстват и да постигат резултати. Ние сме една държава, в която волейболът за много от тези момчета е начин да успеят в живота. Имат огромно желание да постигнат резултати. Това ми дава много голяма увереност и ме кара да се чувствам оптимист от факта, че желанието на момчетата да постигнат успехи наистина е много голямо. Това е основната водеща сила за мен.

- Кога трябва да тръгват към чужбина талантливите ни юноши?
- На този въпрос е грешно да се даде рамка във възрастта. Защото ако ние разполагаме с един състезател като Леон примерно, на крехка възраст вече да бъде на световно ниво, то наистина е по-добре да отиде да играе в някое от силните първенства. Но смятам, че много състезатели грешат с това, че заминават прекалено рано за чужбина. Не са готови, повечето от тях стоят резерви в европейските клубове и това в крайна сметка не им позволява да се развиват по начина, по който може да се развият. Така че за мен за всеки един е индивидуално. Но състезателите, които да заминат за чужбина, трябва да са хора, които вече са готови и могат да носят тежест и отговорност в един отбор. Защото в чужбина всички чакат от чужденеца да бъде водеща фигура. Това са реалностите.

- Ники, как да завършим нашия разговор? Има ли светлина в тунела за българския волейбол?
- О, да! Със сигурност! Колкото и да звучи невероятно, има светлина в тунела. Абсолютно съм убеден, че имаме страхотни състезатели и състезателки. Мисля, че в момента и при жените има добър потенциал. Просто е много важно това, което тук, на Балканите малко липсва – търпението, малко повече планираност в работата. Смятам, че ние имаме капацитета съвсем скоро да се върнем на много високо ниво.