Христо Николов: Играта ми даде много

През миналата година легендата на бургаския баскетбол Христо Николов-Гларуса реши да сложи край на своята кариера. Крилото започва в местния „Делфин“, преминал е през редица отбори като ЦСКА, „Левски Лукойл“ (София) „Лукойл Академик“, „Каспър Колидж“ (Уайоминг, САЩ), „Стяуа“ (Букурещ), „Солноки Олай“ (Солнок), „У БТ“ (Клуж-Напока), „Елан Беарнез По-Лак-Ортез“ (По), „Юнион Олимпия“ (Любляна), полския „Стал Остров“, за да се върне отново в Бургас, защитавайки цветовете на „Черноморец“. 34-годишният Николов бе част и от националния ни отбор, като през 2014 година бе избран за капитан на тима. Извън баскетбола 200-сантиметровият бургазлия има собствен бизнес, както и сайт, който отразява всичко случващо се в света на любимата му игра.

- През 2019-а година обяви, че слагаш край на своята кариера. Кое те накара да вземеш това решение и лесно ли ти бе да се разделиш с баскетбола?

- През изминалата година все още не бях взел решение какво да правя и беше по-скоро един адаптиращ период. Комбинацията с това да помагам на „Черноморец“ през годината, беше резултат на колебание дали да играя баскетбол в България или да сложа край на кариерата си и да се занимавам с нещо, което ми е интересно и виждам смисъл. Взех решение да спра окончателно. Доста по-спокоен се чувствам, взех го с мир със себе. Сигурен съм, че това е правилното решение.

- Има ли яснота кога и къде ще се проведе бенефисът ти?

- Яснота за бенефиса ми няма. Единственото, което направих преди 2-3 месеца, е да запитам управителя на зала „Черноморец“ към кой да се обърна, ако реша да правя бенефис. Никога не съм казвал дата, не съм влизал в подробности и това не е било на първо четене. Бенефиса мога да го направя във всеки един момент.

- Може ли да разкриеш някои от имената, които смяташ да поканиш?

- Ще бъдат поканени играчи, с които съм играл в Европа, капитани на национални отбори. Върджил Станеску, Мандаче, това са колеги от Румъния. От Унгария - Мартин Бадър, Оби Тротър и Фодор Мартин. Не са малко хората, които смятам да поканя. Не са световноизвестни, но са играчи, с които съм печелил титли, споделяли сме болка и щастие. Идеята на бенефиса ми ще е да се получи една добра енергия, да се засегне частично кариерата ми. Но основата цел е за децата. А кои играчи ще дойдат – вече е въпрос и на лична преценка. По-скоро си го представям български играчи срещу чуждестранни такива от Европа и САЩ. Надявам се, че ще направим едно приятно изпращащо шоу на моята кариера.

- Сега, когато вече всичко за теб като играч приключи и е време за равносметки - как би описал своята кариера?

- Според мен направих една добра кариера. Да, не играх в Евролига или в НБА, но мисля, че оставих след себе си една добра следа и незабравими спомени. А всичко това, особено в чужбина, е свързано с българския флаг, а не толкова с пари.

- А ти самият кога започна да се занимаваш с баскетбол? Кой те откри за този спорт?

- Веселин Караниколов, създателят на БК „Делфин“, има основна заслуга за това аз да стана баскетболист. На 12-годишна възраст имахме турнир в моето училище „Княз Борис I”. Тогава дойде при мен и ми каза: „Момче, ела в залата, има още какво да се работи с теб“. Спомня си го много добре този момент. Сега като се видим с него се шегувам, че той е моят откривател. Г-н Караниколов ме вкара в баскетболната зала, за което съм му много благодарен и му пожелавам да е жив и здрав още дълги години.

- Преминал си през редица отбори – и български, и чуждестранни. Откъде пазиш най-хубави спомени?

- Може би Унгария, там изкарах един страхотен сезон. От Румъния, Франция и Словения имам също много хубави спомени. Дали в България или в чужбина - ние сме всяка година една група от 12 човека, които се борят за една цел. Естествено, първото нещо, което всеки един играч трябва да направи, е да остави егото си настрани и да помогне отборът да бъде едно цяло и това да го пренесем на терена.

- През всичките тези години като играч би ли откроил по-любопитна случка, която никога няма да забравиш?

- Много са и не мога да откроя някоя. По-скоро никога няма да забравя цялото усещане от играта.

- Двубоят, който никога няма да забравиш?

- Нямам такъв, винаги съм излизал с ясното съзнание за победа. Но не мога да отделя един мач само.

- Не мога да не подмина този клиширан въпрос: какво ти даде баскетболът?

- Дисциплина, борбеност. Баскетболът те поставя в ситуация от рода на всяка година да сменяш отбор. Това пък ти дава страшно много контакти, приятелства, което е доста приятно. Дава ти и щастие с победите и много тъга при пораженията. Даде ми и доста опит. Поне при мен всичко е било комплексно – чисто житейски и спортът двете неща винаги са вървели ръка за ръка. Аз взех много от спорта, но и той ми даде много като личност и развитие.

- Според теб на какво ниво е бургаският баскетбол? Какво трябва да се направи, за да потръгнат нещата в още по-положителна посока?

- Тук тепърва започва да се гради организацията от хората, които стоят зад БК „Черноморец“. Иска се много работа и отделено физическо време. Една организация не се гради за една или две години. Това е процес, който сам по себе си сляга с всеки един изминал сезон. Правилно инвестирано време и правилен мениджмънт, ако гледаме на него като на бизнес. А де факто той е такъв. Трябва да си наясно какъв треньор и играчи ще вземеш, какъв ти е бюджетът, концепцията за развитие, маркетинг, организация, доста неща са. Не искам да засягам играчи или треньори, те са част от мениджмънта, но реално те са хората, които движат целия този процес.

- Известен си на баскетболната общественост с прякора Гларуса. Кой и кога ти го измисли?

- Прякорът ми бе измислен, когато играх за ЦСКА. Бяхме на лагер в Равда, първа предсезонна подготовка с младежите и тогава започнаха да ми викат „птицо бургаска“, „ти какъв гларус си“ и то си остана така и до ден днешен.

- Не са малко спортистите, които са доста суеверни. Ти имаше ли някакви твои суеверия, на които да си разчитал, че ще ти бъдат от помощ?

- Не. Не мисля, че един човек трябва да се влияе дали черна котка ще му мине пътя, или ще си закачи на ръката червен конец против уроки. За мен това са вътрешни страхове, които всеки се бори с тях по един или друг начин и всичко е една психология. Не държа на такива неща, никога не съм им обръщал внимание. Аз много добре съм знаел какво трябва да свърша като изляза на терена и по какъв начин мога да го направя. Не обичам суеверните хора, защото това говори за тях, че са несигурни в себе си.

- Замислял ли си се какъв щеше да станеш, ако не се бе развил като спортист?

- Нямам никаква представа. Аз се влюбих в баскетболната игра и нищо друго не ми беше в главата дълги години. Последните 5-6 години започнах да мисля за бизнес и различни от спорта неща, които да ми дадат някаква визия за моето развитие.

- С какво ще се занимаваш сега, след като вече няма да си професионален баскетболист?

- В момента се занимавам с едра търговия, внос и износ. Работя с украинци и турци, партнираме си и изграждаме отношения, базирани на бизнес. И при бизнеса, и при спорта, някои от нещата доста се засичат. Както съм ставал в 6:00 часа за тренировки и да тренирам повече от другите, за да задобрея, така и тук нещата стоят по същия начин.

- В началото на 2020-та година сме, какво си пожелаваш в личен план?

- Здраве за мен и моето семейство. Това е най-важното, всичко друго е преходно.

Михаил Колев, "Черноморски фар"