Заедно в живота, съперници на полето

Млади, ентусиазирани и изпълнени с желание за развитие в треньорската професия. Това са двама от най-новите волейболни треньори при подрастващите у нас, които само преди няколко месеца поемат по трудния път в това поприще. Представяме ви: треньорката на на 15-годишните волейболистки на ЦСКА – Стела Орлова и треньорът на 15-годишните волейболистки на Звезди 94 Кристиян Илиев.  

Стела Орлова е на 23 години от Чирпан, бивша волейболистка от школата на Левски. Има едно участие като състезателка на „сините“ в турнира Иван Николов през 2014 година с девойки под 20 години. През настоящата година завърши НСА, в момента е магистър. Започва работа като треньор във ВК ЦСКА от септември.

Кристиян Илиев е на 22 години от София. Бивш волейболист от школата на ЦСКА. Предстои му завършване след няколко месеца в Национална спортна академия. Започва работа като треньор във ВК Звезди 94 от август.

Заедно в живота, съперници на полето

Фактът, че в клубовете си двамата водят състезателки от една и съща възраст, ги противопоставя от началото на сезона на волейболното игрище и те са съперници на полето. В същото време Стела и Кристиан са заедно в живота, живеят под един и същи покрив и са годеници. Скоро планират и сватба.

Само преди дни двамата отбелязаха дебют в утвърдения и единствен по рода си в девическото направление Коледен турнир за Купа Иван Николов, който се проведе в София. В XXIII издание на надпреварата, съставът на  Звезди 94 завърши с бронзовите медали, а състезателките на ЦСКА оформиха финалната четворката. И двата тима сътвориха едни от най-вълнуващите мачове в турнира, като направиха две петгеймови битки помежду си, включително и за бронзовите отличия. Два пъти победители излязоха волейболистките на Кристиан. В същото време обаче тимът на Стела има победа по между им в първия полусезон от софийското градско първенство, като резултата в противопоставянето между двамата е 2:1. Волейболистките на ЦСКА са и водачи във временното класиране на първенството, докато Звезди 94 са трети. Напрегнати моменти, вълнуващ двубой от двете страни на мрежата, много емоции и разбори в къщи….

Смяна на клубната принадлежност на треньорското поприще

Стела Орлова е кадър на Левски, но започва да работи във вечния конкурент ЦСКА. Обяснява, че такава възможност й се е отдала и тя е решила да я грабне за да започна работа веднага. „Малко ми беше странно от началото, но вече свиквам. Най-странното бе за моя баща, който е заклет левскар и леко е против мен на мачове (смее се). Но вече, когато чуе отвън някой да вика „бий чорбата по главата“ откача.

Кристиан Илиев е кадър на ЦСКА, но също не работи в родния си клуб, а отива във ВК Звезди 94. „Помагах от няколко месеца в школата на Владо Николов и едновременно учех в НСА. Шефът на Звезди 94 Владимир Паскалев се свърза с мен през лятото и ми предложи да поема девойките. Много се зарадвах, не бях очаквал, че мога да получа реален шанс за работа, още преди да съм завършил. Веднага се съгласих и ето ме сега треньор в Звезди“, обяснява Кристиян.

Заедно са вече от три години, задава се сватба

Запознават се в Национална спортна академия, където учат. „Тя беше втори курс, аз току що започвах. Видях я в коридора и веднага ми направи впечатление, после успяхме да се запознаем“, казва Кристиан. „Поиска ми покана във Фейсбук и веднага ми писа. И така вече три години, а през юни, след Държавния ми изпит се сгодихме“, смее се Стела. Задава се и сватба на хоризонта, като е планирана за месец юли. Тогава ще бъдат приключили първенствата и те ще могат да бъдат свободни за радостното събитие. Не им остава много време да планират нещата, но Стела разкрива, че едно от най-важните неща – роклята на булката е готова. Планират церемонията да се проведе в Шато близо до родния град на Стела – Чирпан, а всички роднини и приятели очакват с нетърпение щастливото събитие.

Волейболът - централна тема в къщи 

„Говорим си вечер основно за волейбол, обсъждаме нещата. Сядаме да ядем – говорим за волейбол, правим нещо друго, пак стигаме до тази тема. Говорим за момичетата в тази възраст. Стягаме сватба през лято, но вече никой не говори за приготовленията, а темите са ни тренировките, упражненията по време на тренировъчния процес, предстоящите мачовете и така.“, обясняват ежедневието си двамата.

„Понякога се поскарваме, но като виждаме на къде отиват нещата спираме. След това започваме да си говорим за нещо друго. Първият мач помежду ни бе на 27 ноември. Аз го победих с 3:1. След това бях болна три седмици, така ми се отрази тази първа среща на полето. Кристиан го прие по-спокойно, от колкото аз. Сега той ме победи два пъти на турнира. В мен бушуваха различни емоции, не бях на себе си, като черен облак бях, но всичко минава. Следващият път за първенството аз ще го победя. Води ме с 2:1 победи, но аз ще му го върна и ще станем квит“, заканва се Стела.

Трудно ли се работи с жени?

„За мен не. Но смятам, че женският волейбол е много по-различен от мъжкия. И на емоционално ниво, и на ниво техника. Стараем се да учим момичетата на правилен волейбол, такъв какъвто се играе в света. Не е важно победата на този етап, а правилното изпълнение на всички елементи. Има клубове, които се стремят само към победата и наблягат само на един елемент, например сервис. Да побеждават, но след това тези момичета никъде не продължават да играят. Важно за мен е, моите състезателки като станат на 18-19 години да са равни по изпълнение на елементите на състезателките от водещите държави“, казва Кристиян.

15-годишната възраст е една от най-трудните, като пубертетът „тресе“ в пълна степен момичетата. Затова двамата се стараят максимално да помагат на състезателките да преминат през този период , да им помагат със съвети и да ги мотивират за тренировъчния процес. Споделят, че най-големият проблем е разсеяността и мисленето за всякакви други неща извън тренировките.

„В този период момичетата вече имат гаджета и мислят за тях, както и за излизане по срещи. Стават по-рязки в своите отношения. Уча ги на колектив. Да се държат нормално една с друга. На нас това ни е най-трудното да станем единен колектив“, казва Стела.

Какво е да си млад треньор в България?

„Много е трудно да вземеш това решение. Много хора се отказват. Завършват НСА и след това не продължават като треньори. Не продължават, защото нямат реализация и възможност за добра работа в България. Но все пак, ако искаш, ще станеш, както аз направих“, коментира Кристиян.

„Ние двамата го искахме и го постигнахме. Намерението ни бе още като завършим НСА да се занимаваме с треньорска дейност. Не е точно това, което си представях. Не знаех, че ще бъде толкова тежко. Особено на такива мачове по пет гейма, където се потиш, нерви от всякъде. Но като биеш накрая си заслужава. Особено като видиш усмивките на тези деца.. И всеки ден с тях, те се превръщат в част от твоето ежедневие. Стават като част от семейството“, усмихва се Стела. А младите волейболистки на ЦСКА и засвидетелстват своята обич, като след последната сеща от турнира Иван Николов изненадаха треньорката си с цветя и подаръци, като й пожелаха много щастие и весели празници.

Отдаденост на професията

И двамата млади специалисти са решили, че треньорството е професията на техния живот. Или поне да този етап от живота им. Смятат се за късметлии, защото са получили възможност от съдбата веднага да започнат работа по специалността си. За тях това е избрания път. Дават всичко от себе си. Дотолкова са изпълнени с ентусиазъм и желание за работа, както и преживяват емоционално и всеки един мач, че това с отразява видимо, като и двамата отслабнали от началото на работата си.

„Свалих може би 7-8 килограма от септември до сега“, разкрива Кристиян, който обаче продължава със същото упорство. „За нас това беше първо изпитание и първи такъв голям турнир. Още не знаем къде сме. Чувстваме се като зайци“, смее се Стела, която също казва, че е отслабнала. И двамата заявяват, че напрежението е голямо, особено когато работиш с такава възраст, но вече започват да свикват и да трупат известен опит. 

Реакциите на околните са различни за техния старт в треньорската професия. Според Кристиян някои се радват ти им пожелават успех, а други не могат да повярват, че са се хванали с тази дейност и са станали треньори. Роднините на Стела пък не могат да повярват, че е заменила Левски с ЦСКА. „Хора, казвам - така се случи, така стана. Баща ми, пак повтарям е голям левскар. Преди 10 години ме искаха от ЦСКА, но той отсече – не, отиваш да играеш в Левски. Сега неговите приятели се шегуват с него, че съдбата си знаела работата“, разказва Стела.

И двамата обобщават, че няма значение в кой клуб работиш. Важното е да го правиш с желание и отдаденост. Да си треньор – това за тях е призвание. 

Прекадетките – най-равностойната възраст през този сезон в девическия волейбол

 

Прекадеткте, състезателки родени 2005/2006 година, по всеобщо мнение на специалистте е най-равностойната възраст в девическото направление на волейбола у нас. Това мнение споделят и двамата треньори.

„Толкова равностойно първенство не съм виждал отдавна. Ето и на турнира Иван Николов, двата мача за медалите завършиха с петгеймови битки, което е показателно за изравнеността на силите. Това е хубаво и за децата, и за треньорите, защото поражда много голяма конкуренция и съперничество. А това изгражда и характери. Според тях има перспективни състезателки в женското направление и с правилни занимания може да излязат много добри волейболистки в бъдеще. 

Коледните празници Стела и Кристиан празнуваха в Чирпан, в семейна обстановка. Предстоят малко почивни дни, които са единствените а тях. След това от началото на януари започват наново, с пълно темпо с тренировки и подготовка на младите волейболистки.

BGvolleyball.com