Преслав Боруков пред Sportal.bg: Предстои ми най-важната крачка

Преслав Боруков е една от младите надежди на българския футбол. Вече 4 години юношата на Левски носи екипа на Шефилд Уензди, където се утвърди като водеща фигура в състава до 23 години. В интервю за Sportal.bg нападателят сподели впечатленията си от футбола в Англия и разкри, че съвсем скоро му предстои да вземе важно решение.  

- Преславе, играеш силно напоследък, феновете те харесват и много от тях искат да станеш част от първия отбор. Кога можем да очакваме да дебютираш в Чемпиъншип?

- Това е голямата ми цел. Надявам се още до края на сезона да запиша няколко мача за мъжете и догодина да съм част от тима. 

- Обясни разликата между отбор до 23 години, дублиращ отбор и младежка формация.

- Отборът до 23 години е най-близо до мъжкия състав. Всички имаме професионални договори и можем да играем за основния състав, ако ни повикат. Първенството ни е разделено на 4 категории според нивото на базите и условията, които предлагат. Ние сме във втората категория, в която има северна и южна дивизия. Срещу някои отбори сме домакини по два пъти, срещу други - по веднъж. Няма изпадащи и не се държи толкова много на точките и класирането. Важното е младите футболистите да трупат опит и да развиват качествата си. Шефилд е в Централна Англия, така че не се случва да пътуваме повече от два часа за мач, независимо кой е съперникът.

- Какво е нивото на футбола в първенството, в което играеш?

- Смея да твърдя, че се получават много здрави мачове. В почти всеки тим има по трима или четирима от мъжете. Някои набират форма след контузия, а други просто играят рядко в основния състав и имат нужда да поддържат ритъм. Ако трябва да направя сравнение, част от отборите не са на по-ниско ниво от това в българската Първа лига. А такива като Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Ливърпул са значително по-добри. 

- Кога изтича твоят договор?

- Договорът ми е за две години и изтича на 1 юли 2020-а. Още не сме преговаряли с клуба за нов, но има време, аз не бързам. Това са неща, с които се занимава агентът ми. С него ще се срещна след няколко дни в София и ще говорим по темата. Естествено, че имам желание да остана в Шефилд Уензди, но всичко зависи от това какви условия ще ми предложат. За мен най-важното е да направя крачката към мъжкия футбол. Аз и сега няколко пъти седмично тренирам с първия отбор, но целта ми е да съм постоянна част от него. Следващите 4 месеца до края на сезона ще са много важни. 

- Завръщане в България вариант ли е за теб?

- Човек никога не трябва да отхвърля нито една възможност. В момента играя в страна, в която футболът е на огромна почит, и е нормално да искам да продължа развитието си тук. Тренирам здраво и не се притеснявам за бъдещето си. Нямам и комплекс да играя в България - независимо дали сега, или на по-късен етап в кариерата си. Не можеш да си сигурен от кой отбор ще се изстреляш към големия футбол. В това отношение Джейми Варди е уникален пример.

- Ще те върна 4 години назад. Как се стигна до заминаването ти за Англия?

- Първоначално имах оферта от друг клуб от Чемпиъншип, но нещата не се получиха. После дойдоха да ме гледат от Шефилд Уензди, агентът ми беше направил връзката. Помня, че ме набюдаваха в един мач срещу Славия. Не съм бил напрегнат, просто се опитах да покажа какво мога. Харесаха ме, договориха се с Левски за компенсация и всичко стана много бързо.

- Помня, че в началото не беше сам.

- Така е, бяхме заедно с моя добър приятел Стефан Гаврилов. Той направи много силен втори сезон, имаше оферти и от други клубове, но после се контузи, и то тежко - скъсана предна кръстна връзка. Сега играе в Септември (София). По-късно бях съотборник и с Ияд Хамуд, който беше нареден сред топ 100 на талантите в световния футбол в една класация. За съжаление Ияд не подписа професионален договор, въпреки че е много техничен и рязък футболист. Може би в клуба прецениха, че е по-крехък физически и ще му е трудно да се наложи при мъжете. Знам, че в момента играе в първа дивизия в Ливан. С него също сме близки и поддържаме връзка чрез модерните технологии. 

- Трудно ли ви беше в първите месеци в Шефилд?

- Това, че бяхме двамата, доста ни помогна. В началото ни настаниха в приемно семейство. Клубът плащаше на хората за храна и консумативи, а те ни ги осигуряваха. Но до голяма степен бяхме самостоятелни. Живеехме на първия етаж в къщата, имахме отделни стаи. След като подписах професионален договор, си наех жилище близо до базата на клуба. Често срещам семейството, при което прекарах две години, защото сме почти съседи. Станахме приятели и съм им много благодарен за всичко.

- Английският език проблем ли беше?

- Не, аз го владеех добре и преди да замина, бях учил доста години. Може би единствено през първата година не разбирах абсолютно всичко, но бързо свикнах с местния акцент и комуникацията стана лесна. По-трудно беше да се приспособя към начина на живот, почти всичко е различно. Нямам предвид само обратното движение, но и елементарни неща от бита. 

- Сега как минава един твой ден?

- Сутрин отивам в базата в 09:00 или 10:00 часа, зависи от деня. Закусваме, после тренираме и се подготвяме във фитнеса. Следва душ, обяд и се прибираме по домовете. Това обикновено се случва около 13:00 часа. Ако в конкретния ден тренираме двуразово, оставам на базата до 15:00 часа. Но двуразовите тренировки са само веднъж седмично. 

- Какво представлява базата на Шефилд Уензди?

- Имаме два тревни терена, един малък с изкуствена настилка, един балон и фитнес зала. Ако вали, тренираме на изкуствения терен. 

- Разкажи по-подробно за самите тренировки.

- Има два дни - вторник и четвъртък, в които се разделяме на групи според постовете. Съответно ние, нападателите, бием удари и подобряваме индивидуалните си умения. В мъжкия отбор правят същото. Който има желание, може да остава и допълнително. Важното е да се доказваш всеки ден, независимо какво си направил преди това. 

- Спазваш ли специален режим?

- Не, не ми се налага, но все пак внимавам с какво се храня. В момента съм в перфектна форма - при ръст от 189 см тежа 92 кг и имам само 10% мазнини. 

- Как прекарваш свободното си време?

- Не излизам много из града. Предпочитам да прекарвам повече време на базата и вкъщи. Имам българска телевизия, но рядко гледам мачове, по-често се случва, когато съм в България. Редовно се чувам с приятели по телефона. Вечер обикновено си приготвям сам нещо по-леко за хапване и си почивам преди тренировката на следващия ден.  

- Кои са най-силните страни в играта ти, според теб самия?

- Най-вече физиката. За ръста си съм достатъчно бърз и експлозивен, а в същото време рядко ме надскачат. Освен това съм много добър в играта с глава и особено в завършващия удар. Десният крак ми е по-силен, но и с левия се справям добре. Това, върху което трябва да работя, е техниката.

- Насочвам те към темата "национален отбор". Гледа ли някой от мачовете на младежите?

- Успях да видя само репортаж от победата над Полша, преди това мисля, че не им достигна късмет срещу Сърбия. 

- Готов ли си за повиквателна от селекционера Александър Димитров?

- Разбира се. За мен винаги е голяма чест да играя за България. Аз бях с тима на турнира в Украйна през май и съм с много добри впечатления от г-н Димитров. Надявам се с играта си да заслужа място в тима. Миналата година с националите до 19 години отпаднахме от квалификациите за ЕП, след като загубихме от Гърция в Сливен. Преди това победихме Гибралтар с 5:0

(Боруков отбеляза хеттрик за 10 минути - б.а.)

и завършихме наравно с Румъния. Жалко, защото под ръководството на г-н Ангел Стойков бяхме много добър отбор. В продължение на година в контролите имахме само победи и едно-единствено равенство.

- Със сигурност си гледал и евроквалификацията България - Англия. Какво мислиш за скандала с расизма?

- Неприятна случка, но смятам, че всичко беше изопачено, най-вече от английските медии. На следващия ден след мача имаше малко закачки в съблекалнята от страна на съотборниците ми, но нищо повече. От 4 години съм в Англия и никога не съм се сблъсквал с проблеми заради това, че съм българин. Расизъм има на много места, но в Англия федерацията се бори много сериозно с това явление.

- Разкажи някоя интересна случка извън терена.

- Имам такава. Преди известно време се засякох в асансьор на базата със собственика на клуба г-н Чансири. Първоначално не го познах защото той обикновено носи очила, но тогава не беше с тях. Разбрах, че е той едва когато слезе и на рецепцията се обърнаха към него със "Здравейте, шефе".