"Странно е усещането за необратимост, когато напускаш своя град завинаги. Минаваш за последен път по познатите улици и знаеш, че не просто ще тъгуваш по най-близките си хора, но и по човека, който си тук и сега. Никога повече няма да си същият".
28-годишният Абдула Кожа извървява много улици от деня през далечната 2010 г., когато напуска обречения на разруха роден Алепо, преди да намери новото си огнище, и себе си, в Пловдив. Младият сириец, който получава бежански статут в България през 2014 г., днес е стоматолог с диплома от Медицинския университет на Пловдив и създател на благотворителната организация "Да помогнем на хората в нужда". Мечтите му обаче го водят още по-надалеч, към Токио, където догодина се надява да стане първият спортист от България, който се включва в Отбора на бежанците на Летните олимпийски игри.
"Дойде преди половин година и каза, че иска да тренира и да се състезава на Олимпиада", спомня си Теди Наимова, треньор по лека атлетика в клуб Ботев Пловдив, където днес се състезава Кожа. "Амбицията му е толкова голяма, че някак естествено увлича хората около него и на всеки му се иска да помогне".
Към победите го отвежда голямата звезда на сирийския воден спорт – Хишам ал Масри, участник в два олимпийски форума (1992, 1996), досегашен национален рекордьор на Сирия на 400, 800 и 1500 метра свободен стил и личен приятел на баща му.
"Тренирах в местния клуб "Джалаа" и там минаваше целият ми живот. Започнах на по-къси разстояния бруст, по-късно бътерфлай, явявах се на училищни и градски състезания, за да стигна и до национално първенство в Дамаск, когато бях на 13 г. Бях изпълнен с мечти", спомня си Кожа.
Амбициите му тогава се сблъскват с тези на семейството: баща му е твърд противник на спортно бъдеще за сина си. "Баща ми искаше само да следвам и да уча". Днес – родителите на Кожа са вече в Германия, но отношението им към спортните копнежи на Кожа не се е променило.
"Когато завърших училище през 2010 г., напрежението в Сирия вече се усещаше. Баща ми се тревожеше за мен. Затова взехме решение да замина и да търся сигурност навън. Аз не исках да тръгвам, бях истински тъжен, когато потеглях и се успокоявах от мисълта, че ще е за три-четири месеца. Вместо това вече десета година съм далеч и скоро това няма да се промени", споделя Кожа.
Именно в Истанбул Кожа постепенно намира своето ново "аз". Започва да продава шалове и лукум в известната Капълъчаршъ. Спечелва малко пари и отива директно в университета "Медипол", където се записва да учи дентална медицина за радост на баща си. Битката за препитание обаче оставя професионалния спорт на заден план.
Така през 2014 г. Кожа отново е принуден да потегли на път и пресича нелегално българската граница. "Ако бежанците можеха да получат визи, нямаше да трябва да разчитат на трафиканти и да нарушават закони. Когато си обикновен човек, да минеш нелегално граница, и да те задържи полиция, е огромен стрес", споделя Кожа. Той подава молба за международна закрила в Държавната агенция за бежанците и е настанен в приемателния център в софийския квартал "Овча Купел".
"В София се чувствах ужасно. Между четири стени в лагера, без да говоря езика, без дори телефон. Когато чух за Пловдив и за Медицинския университет там, веднага тръгнах. За търсещите закрила е почти невъзможно да следват висше образование заради многото административни изисквания, на които не могат да отговорят. Но хората в университета ми помогна страшно много. След това и българската държава ми даде статут на бежанец. За кратко получих шанс и кредит на доверие, на които дори не смеех да се надявам. Така и реших да остана в тази страна", разказва Кожа.
Младежът започва да работи каквото му попадне, за да се издържа като студент в Пловдив: във фитнес, в заведения с наргилета, дори като агент на недвижими имоти.
"През деня учех и работех, през нощта тъгувах. Уморен бях от новите хора, от новите порядки. Чувствах се безкрайно самотен. Но вече беше дошъл моментът, в който исках да успея, да се изправя срещу живота и да ме води амбицията. И си стъпих на краката".
Истинското доказателство за откритата отново надежда става завръщането към спорта. Дългите години на несигурност оставят плуването в историята. За Кожа се оказва трудно и скъпо да намери подходяща база за тренировки в басейн и затова започва да тича в парковете, на гребната база и по улиците, заедно със своя верен приятел – кучето му Ромео. "Отначало по малко, после по 10 км всяка сутрин. След това започнах и с бокс", казва.
Така един ден той чува за олимпийския отбор на бежанците. Още на Игрите в Рио 2016 г. Международният олимпийски комитет за първи път в историята допуска участието на отбор от 10 бежанци (от Етиопия, Южен Судан, Сирия и ДР Конго), които да се борят за медали, наравно със спортите от други държави.
През лятото на 2019 г. Международният олимпийски комитет обявява имената на първите 38 спортисти-бежанци, спечелили специална олимпийска стипендия, с която да бъдат подкрепени в тренировките за Токио. Именно сред тези стипендианти ще са и десетината най-изявени, които ще получат право да участват на Олимпиадата. За Кожа започва надпревара с времето.
Още през пролетта той става част от лекоатлетическия отбор на Ботев Пловдив, където започва усилени тренировки. През юли вече участва в първото си голямо състезание и завършва 1500 м. гладко бягане за 4:50 м. С помощта на своя клуб стига до Българската федерация по лека атлетика, която – според правилата на МОК, писмено уведомява Българския олимпийски комитет за резултатите на Кожа. От своя страна, БОК изпраща получената от федерацията кандидатура до МОК и Кожа се оказва на крачка от стипендиите. Отговорът от Лозана обаче е категоричен: "Кожа трябва да свали времето си до 4:00 мин., ако иска да попадне сред стипендиантите".
"Без съмнение съм много разочарован. От една страна, съм благодарен: както федерацията по лека атлетика, така и БОК направиха всичко по силите си, за да ми помогнат и аз съм трогнат от това. Моята треньорка работи с мен без да иска нищо в замяна. Но аз виждам и в какви условия тренират българските спортисти и знам, че ще е много трудно без подкрепа да сваля толкова много от времето си", разсъждава Кожа.
Засега обаче той е решен да продължи битката. Има време да спечели стипендията до юни 2020 г., когато ще бъдат определени 10-имата участници в Токио.
"Позволявам си още малко да мечтая, пък каквото стане. Да тренираш по два пъти на ден, да се откажеш от вредните храни и да си лягаш навреме, е нещо, за което много бежанци по света дори не могат да си помислят. Аз съм горд, че го правя, и ще се боря с всички сили, за да стигна там, накъдето съм тръгнал".
Където и да го отведат часовете усилен труд, обаче, Кожа вече има нов дом, професия и цел, която да го вдъхновява. И това го прави победител.
Заглавието е взаимствано от документален филм от 2018 г., посветен на живота на бежанците в лагерите в Гърция.
Ива Парцалева, BGsprint.com