Как ФФП промени футбола за десет години

УЕФА въведе регламент преди десет години, който измени ландшафта в европейския футбол. Неговото име е Финансов феърплей и в следващите редове ще ви покажем четири ключови начина, по които това се случи.

1.КЛУБОВЕТЕ ВЕЧЕ СА НА ПЕЧАЛБА (И ЧУЖДЕСТРАННИТЕ СОБСТВЕНИЦИ СЕ ВЪЗПОЛЗВАХА)

Да си собственик на футболен клуб, жалваше се Алън Шугър по времето си като президент на Тотнъм, е „като да пиеш сливов сок, докато ядеш смокини“. Когато и да дойдат пари, оплакваше се той, на момента излизат в обратната посока към перата с трансферни суми и заплати, оставяйки собствениците с изпразнени джобове.

В първите 17 години на съществуване на Премиър Лийг стойността на телевизионните права скочи от 50 млн. на цели 800 млн. паунда, а при все това е забележително, че 20-те клуба имаха по-малки оперативни печалби през 2008/09 в сравнение с 1996/97. Колкото повече пари получаваха, толкова повече трябваше да харчат, за да задържат позициите си.

Когато доклад на УЕФА  показа, че половината от всички европейски клубове са на загуба, а 20% са направо във финансов риск, централата реши да заеме позиция. През лятото на 2009 г. тя въведе Финансовия феърплей – политика чрез норматив, която да наказва клубовете, ако не съумеят да отчетат печалба.

Ефектът бе дълбок: от колективна печалба на 20-те клуба от ПЛ от 79 млн. паунда през 2008/09 (последната финансова година преди ФФП) през 2017/18 тя скочи до цели 867 млн. според „Делойт“.

Стойността на телевизионните права в английската елитна дивизия постоянно растяха, ала чрез обвързването на харчовете с приходите ФФП намали съотношението между постъпленията на клубовете и разходването им за заплати – от 71% през 2012/13 до 59% днес. Собствениците знаят, че съперниците не могат да харчат отвъд своите възможности, за да ги изпреварят на игрището, а това на свой ред значи, че могат да се порадват повече на допълнителните суми от ръста в стойността на телевизионните права.

„Без регулациите съм сигурен, че все още щяхме да гледаме баснословни харчове“, коментира Роб Уилсън, експерт по футболни финанси от университета Шефийлд Халам.

Цели 19 от 20-те клуба в ПЛ записаха оперативна печалба през 2017/18 в сравнение с едва 11 през 2011/12. С политането към небесата на печалбите обратно пропорционално се сринаха страховете за скока на нивата на дълговете: от 2009 г. насам нетните дългови нива като пропорция от общите приходи на Премиър Лийг са спаднали от 167% на 61% според „Делойт“.

Всичко това обяснява защо клубовете от елита и от Чемпиъншип никога не са били по-привлекателни за собственици, които искат да ги използват за трупане на пари, каквато отдавна е нормата за задокеанските спортове. Всъщност днес три клуба от Голямата шесторка имат собственици от САЩ, които управляват спортни отбори и в родината си и пренасят своята методология оттам към Англия. Ливърпул – притежание на Фенуей Спортс Груп, декларира печалба от 125 млн. паунда преди облагането с данъци за финансовата година 2017/18. За много от чуждестранните собственици се знае, че подкрепят ФФП, тъй като с него е по-лесно да се печели от притежанието на спортен отбор. Дори и пионерът сред чичко-паричковците Роман Абрамович вече се съгласява с това.

Подобна динамика се вижда и в цяла Европа. Клубовете от първите дивизии на 54-те членки на УЕФА записаха комбинирани загуби от 1,7 млрд. евро през 2011 г. според данни на централата. През 2017-а обаче същите направиха колективна нетна печалба от 615 млн. евро. Стабилизирането на финансите в европейския футбол може да се смята за голямото постижение на ФФП.

2. СЪСТЕЗАТЕЛНИЯТ БАЛАНС БЕ ЗАЛИЧЕН

За най-големите клубове гениалното у Финансовия феърплей е заложено в самото му име: та кой все пак би се противопоставил на подобна благородна идея?

Тук „феърплей“ обаче значеше още по-свита конкуренция в полза на най-богатите. Обвързвайки харчовете на даден клуб с неговите приходи, ФФП стана инструмент за отделянето на елита от масите. Като се пречи на въстаналите срещу статуквото да хвърлят парите на своите собственици, а не изкарани от самите клубове, най-маститите отбори могат устойчиво да надвиват конкурентите си.

Това е така, защото парите са най-голямата детерминанта за това кой побеждава на футболния терен. Както разкрива книгата „Сокърномика“, в 10-годишен период даваните заплати обясняват около 90% от класиранията на отборите в тяхното първенство.

Откакто бе въведен ФФП, само шест пъти в последната декада някой от „въстаниците“ завърши в Топ 6 в Премиър Лийг, като няма и един от 2016 г. насам. По-същественото е, че няма отбор, който за постоянно да излезе от Голямата шесторка, както го сториха Лийдс и Нюкасъл в десетилетието 1999-2009, като Евертън и Астън Вила в същия период се насладиха на по четири години в тази елитна каста.

Днес аутсайдерите могат и да се промъкнат в Топ 6 за един сезон, ако някой от членовете на кастата свали нивото си, а предвид старта на Манчестър Юнайтед може да видим подобен сценарий в 2019/20. Това обаче си е ефимерно явление. След въвеждането на ФФП само Евертън съумя да запише два поредни сезона в Топ 6 – 2012/13 и 2013/14.

Това е микрокосмос за случващото се и из цяла Европа. ФФП „подсили статуквото и на практика е невъзможно за когото и да било отвъд най-големите отбори в Англия, Германия, Италия, Испания и Франция да направи пробив в Шампионската лига“, смята Уилсън.

Откак бе въведен ФФП, Ювентус спечели осем поредни титли в Серия А, Байерн (Мюнхен) записа седем поредни в Бундеслигата, а Пари Сен Жермен – шест от седем в Лига 1. Само един тим – Атлетико Мадрид през 2014 г. – пък разби дуопола Барселона – Реал Мадрид в Ла Лига.

3. БОГАТИТЕ ИЗГЛЕЖДАХА НАД ЗАКОНА – ДОСЕГА?

„Ние не плащаме данъци. Само малките хорица плащат данъци“, се говори, че е казала навремето наследницата на бизнес с недвижими имоти и хотели Лиона Хелмсли. И с ФФП понякога изглеждаше, че докато богатите често са облагодетелствани от правилата, те невинаги са длъжни да се съобразяват с тях.

И Манчестър Сити, и Пари Сен Жермен бяха наказвани от УЕФА за нарушаването на нормите на ФФП, ала все пак никой от тях досега не е бил изхвърлен от европейските турнири. Това може да се промени скоро в случая със Сити, които са обект на разследване от евроцентралата, а мнозина гледат на казуса като на лакмусов тест за истинските намерения и стойност на ФФП.

Трудностите за налагане на наказания по него в последното десетилетие отразяват това, че „европейското законодателство не успя да разбере специфичността на спорта и в частност футбола“, твърди Дарън Бейли. Той е консултант в спортната група „Чарлз Ръсел Спийчлис“ и добавя: „Това в огромна степен ограничи възможностите на регулаторите да въведат по-строги мерки за финансов контрол. Тенденцията често сочеше към отбранителни регулации и налагането им заради все още съществуващата несигурна правова рамка. Предизвикателствата по налагането на наказания също остават в пълна сила из цяла Европа поради сложността и различията в тълкуванията от територия до територия.“

Дали тези проблеми могат да бъдат решени, като започнем с казуса „Сити“, в голяма степен ще определи дали Финансовият феърплей ще бъде възприет като истински работеща мярка.

4. НАПРАВИ ЕВРОПЕЙСКАТА СУПЕРЛИГА ПО-ВЕРОЯТНА

Ерата на ФФП допринесе за това Шампионската лига да стане далеч по-предвидима. Все по-нарастващата финансова пропаст между най-богатите клубове и всички останали, която вече не може да бъде преодолявана с парите на чичко-паричковците, намали до минимум шансовете някой от колосите да се препъне още в груповата фаза на турнира. Така отборите на четвъртфиналите са все стари познайници, като изключим приключението на Аякс миналия сезон.

Дори и някои от традиционните суперсили на континента вече не могат да запазят темпото на хегемоните. Милан например наскоро бе лишен от право на участие в евротурнирите за година заради нарушаване на правилата на ФФП.

В ШЛ десетилетието на новия финансов регламент бе доминирано от Реал Мадрид, Барселона и Байерн – три от четирите най-богати клуба в света заедно с Манчестър Юнайтед. След като даде всички четири финалисти в двата евротурнира миналия сезон, изглежда обаче, че Премиър Лийг може най-накрая да подчертае пряката връзка между резултатите и финансовия мускул: Голямата шесторка съставя 60% от Топ 10 на най-състоятелните клубове в света.

Привържениците на европейска Суперлига твърдят, че тя е нужна като отговор на това, че вътрешните първенства са станали твърде предсказуеми, а дупката между онези на върха и техните претенденти се превръща в бездна.

Като отдалечи елита от останалите и наруши състезателния баланс, ФФП даде по-голяма власт и мощ на най-богатите клубове. Последицата от това е или Суперлига или, по-вероятното, промени в Шампионската лига, които да дадат на най-големите отбори повече мачове и, съответно, повече пари.

Тим Уигмор, „Дейли Телеграф“

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe