Защо Ливърпул не бива да се тревожи от Германия за Клоп

Много малко са облаците в небето на Ливърпул. Действащият европейски шампион и до момента идеален лидер в Премиър Лийг изглежда на път към плавен поход към безпрецедентен в нашето съвремие връх.

Ако има обаче отнякъде далечен мирис на приближаваща буря, това е все по-сложната позиция на Йоахим Льов като национален селекционер. Бедственото отпадане още в груповата фаза на Мондиал 2018 бе последвано от отпадане в Лигата на нациите и, най-прясното, унизително поражение в Хамбург от възраждащата се Нидерландия на Роналд Куман. Може и към момента все още да няма въпросителни около сигурността на поста на Льов, ала очевидно там говорим за край на цикъл и, когато мигът неминуемо настъпи, Юрген Клоп ще оглавява списъка с желаните наследници.

Това е работа, която мениджърът на Ливърпул се предполага да иска – всъщност съвсем наскоро го призна и неговият агент, ала не и такава, за която изглежда точният човек. Защо ли? Заради естеството на международния футбол и неговия ограничаващ ефект върху силните характери.

Част от успеха на Клоп се гради върху умението му да запалва огън и в най-студения фризер. В Ливърпул това се видя отлично. В отличната му биография „Дайте шум“ авторът Рафаел Хьонихщайн описва една сцена от първото му интервю за работа със собствениците от Фенуей Спортс Груп, където германецът казва на своите бъдещи работодатели за желанието си да „активира“ загубената атмосфера на „Анфийлд“.

Погледнато от днешна гледна точка, сега не само знаем точно какво е имал предвид, а и каква е стойността на онова, което се е опитвал да създаде. „Анфийлд“ звучи съвсем различно днес – има онзи жарък рев, който другите стадиони в Англия нямат и който е в звуков унисон със стила на игра на „червените“.

Клоп е създателят на всичко това. Редът му е плод на субективно тълкуване, но е обективната истина, че тази синергия лежи в сърцето на архитектурата на сегашния Ливърпул. Това не иде да рече, че израстването на клуба под курса на Клоп не е плод и на тактически или технически скок, а че просто на първо място е резултат на характера на предводителя.

Една от критичните разлики между треньорската работа в клубния и международния футбол е във времето. Докато националният селекционер е вторична фигура, която просто заема играчи и ги подрежда на всеки втори месец на терена, работата за клуб е повече като тази на родителя. Естеството на взаимоотношенията е напълно различно. Всекидневният напън в дългия сезон обуславя избуяването на задруги, които никога не могат да избуят в стерилния свят на международния футбол.

Това спомага за връзка „треньор – играч“, която е основата на всичко друго. Почти като в култ. Ливърпул е отбор, пълен с футболисти, играещи отвъд тавана на своя потенциал, тичащи повече и по-бързо, отколкото биха искали, но никога не задаващи въпроси. Това е фибърът на Клоповия футбол, а не гегенпресингът, броят спринтове на мач, нито дори драматичното подобрение на индивидуалностите. Това са само външните показатели. Важното тук е всъщност индоктринацията – умението да се създаде немислимото и отдадеността, без да ти мига окото.

Условията за това са много специфични. Би ли могло посланието на Клоп да бъде възприето по същия начин например в Челси или Манчестър Сити, където царува хладът и успехът се е превърнал в право по предопределеност? Или пък в Арсенал, където битуват толкова много неврози във въздуха? Очевидно не. Може би би изглеждало външно подобно, ала не може човек да си представи равносилно кресчендо.

Ливърпул беше точният клуб за него по много определен начин: с точната история, с точното самомнение, с точното финансово място в йерархията. Дори и самият град беше идеално отделен от всички останали, та всички тези фактори направиха клуба невероятно възприемчив към ценностите на Клоп.

В национален план обаче го няма този тип уязвимост. Заради неизбежното разделение във времето между селекционера и играчите, разбира се, но и заради това, че един треньор никога не може сам да определи цяла страна или да промени нейното ДНК. Клубът се определя от своите сезони, своите купи и своите голове, докато държавата се определя от своята индустрия, своето население и своята политика.

Затова, докато Юрген Клоп може да бъде Ливърпул, не може да бъде Германия. Там просто няма къде да пали огнища, а това е проблем, който няма как да не вземе под внимание, ако или когато въпросът със зова от националния отбор на родината му се повдигне.

Себ Стафорд-Блоор, FourFourTwo

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe