Ансу прави един друг свят възможен

Тази история започва от една самопровъзгласена утопия, от едно мъничко селце в андалуската дълбока провинция, където Че Гевара те поглежда от спортния терен, републикански знамена красят кметството и политически фрески красят стените; едно мъничко, изолирано местенце без полиция, където мнозинството от 2626-те души население живеят в идентични домове, построени от самите тях, и чийто печат изобразява гълъб на мира с маслинена клонка; мъничко местенце, където хората организират погроми над супермаркети, за да нахранят гладните; където заплатите в публичния сектор са еднакви, колективи обработват земята, конфискувана от аристокрацията, а кметът е обсебен от фразата на Че: само онези, които мечтаят, ще видят някой ден мечтите си реалност.

Което е уместно, макар че тази реалност не бе точно тяхната мечта. На 101 км източно от Севиля, Мариналеда е „селото срещу целия свят“, както го нарича Дан Ханкокс в запленяващата си книга. Кмет от 1979 г. е Хуан Мануел Санчес Гордийо, който има брада, напълно прилягаща на основател на Колектива за обединение на работниците, инициатор е на гладни стачки и политически лидер на място като това – описвано като испанския дом на Робин Худ, със седем престоя зад решетките и мишена на поне два опита за покушение.

Един ден, или поне такава е мълвата, Санчес Гордийо срещнал един гвинеец, тръгнал си последователно от Бисау и Португалия, за да дойде в Испания сам след забременяването на жена си. Този гвинеец на име Бори си нямал нищичко, вървял от зле на по-зле и бил чул, че Мариналеда е място, където се грижат за хората. Бутан пред медиите напоследък, той казва, че станал шофьор на Санчес Гордийо (макар други версии да сочат, че е бил зад волана на боклукчийски камион) и двамата се сближили. Кметът се грижел за него, дал му работа и подслон, помогнал му да доведе и семейството си тук. Бори работел също и на строежа на железницата и въобще не се свенял да се труди на всеки възможен проект. Жена му и двамата му сина дошли при него и си направили дом в Ерера, на 10 км.

С плувни панталонки и бос, на 6 годинки единият му син отишъл да играе футбол в местния клуб, където не могли да повярват на очите си. Там разбрали на мига. Някои дори изтичали светкавично до семейните си домове, за да разпространят новината. Нещо непознато за Бори – оказало се, че неговият син бил добър на футбол. Ама много, мноооого добър.

В събота вечер той вкара гол 111 секунди след началото на първия си мач като титуляр за Барселона, разпъвайки широко ръцете си пред 81 617 души.

Той е на 16.

Когато бил извикан да тренира с първия отбор, не ял и не спал, сподели баща му. Междувременно Бори и жена му плакали. Ансу преди това не бил играл дори и за Б-отбора и когато изтичал на терена на „Камп Ноу“, в очите му се четяло неверие. На 16 години и 298 дни той стана вторият най-млад играч на Барса – Висенс Мартинес е бил 18 дни по-малък при дебюта си преди почти 80 години – и му личеше. Той наподобяваше момченце, спечелило с жребий награда от викторина да играе футбол с професионален клуб. Тогава обаче докосна топката и оттогава насетне стана част от отбора. „Дързък“ го нарече старши треньорът Валверде.

Ама не, това не е от миналата седмица. Това е от преди вече три седмици. В онази вечер Бори заяви, че може да умре щастлив, ала тогава щеше да пропусне още толкова много. В следващата седмица Ансу влезе като смяна срещу Осасуна и шест минути по-късно се разписа – най-млад голмайстор в историята на клуба на 16 години и 304 дни и третият най-млад голмайстор изобщо в Ла Лига. А после в събота вечер вкара и на 16 години и 318 дни срещу Валенсия 111 секунди след началото на първия си мач като титуляр.

Хората не можеха да го повярват, а Ансу Фати едва бе започнал. Това не беше едно от онези неща, които се случват просто така, по съвпадение. Не беше и нещо, което гледаш – то просто те отнасяше със себе си, както отнасяше и защитниците на съперника, дезориентирани и покорени, чудещи се дали не сънуват. А изводът бе един: не, не сънуват. Той е напълно истински. Само след пет минути остави Есекиел Гарай като закован за петите си на пода и подаде на тепсия на Френки де Йонг за 2:0. Никой толкова млад не беше правил гол и асистенция, а нещата не бяха приключили. При следващия допир до топката сътвори „мрежичка“, а при по-следващия светкавично смени посоката и извъртя удар на косъм от горния ъгъл на вратата. Не бе изиграл и 10 минути.

Скоро се строполи в наказателното поле и съдията Хосе Мария Санчес Мартинес го посочи с пръст и го предупреди да внимава. Повторенията показаха, че може всъщност да е имало дузпа, но това бе без значение. Реферът намигна бащински, Ансу се усмихна и пак се захвана със своето. Това бе, както го определи „Ел Мундо“, „един от онези рецитали, които бъркат дълбоко в душата“. Когато пое топката с гърди и я чукна над главата на Даниел Вас към края на полувремето, нещата станаха нелепи. Дотолкова, че сякаш го хвана срам накрая на положението да шутира. А нищо нелепо нямаше във всеки негов пас и всяко негово решение, онези наглед простички неща, намирани от мнозина за толкова сложни. Той бе дързък, рискуваше и все пак бе точен в почти 80% от подаванията си, изгуби само веднъж топката и завърши с успех всеки дрибъл.

Според Валверде към края на полувремето момчето усетило тежестта на мъжкия футбол и след около час то игра напусна терена при 3:1. „Камп Ноу“ стана да го изпрати с овации на крака, а край тъчлинията го аплодираше и Луис Суарес, нанизал два гола след това. Той е почти дваж по-възрастен и когато направи дебюта си, Ансу бил само на две годинки. „Ансу влюбва, Суарес убива“, бе челото на „АС“. „Трябва да вземаме това хлапе безкрайно насериозно, футболът му е същински скандал!“, написа пък „Марка“. Заглавието на „Ел Мундо“ бе „Роди се звезда“.

Покрай цялата възхвала се крият и дълбоки рискове, разбира се, ако ще и някои да бързат да тръбят идването на Второто пришествие. Има нещо привлекателно в избледняващата с времето младост, ако ще и талантът да не избледнява; вълнение от откритието, че нищо не може да се задържи постоянно едно и също. Има определена радост в онзи взрив на мига, който е трудно да избегнеш и още по-трудно да задържиш. Хлапета като Ансу носят надежда, написа Хорхе Валдано с намек за Мариналеда, защото там скачат „да прекършат утвърденото статукво“. Утопията е трудно да я срещнеш, тя винаги ти се изплъзва през пръстите.

При младите футболисти работата е не само в това какви са, а и какви могат да станат, като върху крехките им рамене се изсипват проекции за бъдещи постижения. А и за минали постижения на други. Всеки с прякор Новия Еди-кой-си носи тежест, която никога не е искал. Рязко го връхлитат популярността, натискът, изискванията, на мига къса с детството. Това важи особено за Барса заради очакванията към Ла Масия като духовен, не само футболен дом, при западащата й важност. Светът на Ансу е вече напълно различен.

Ернесто Валверде правилно каза след мача, че трябва да му спаднат малко балона и да го защитят от цялата лудница. Клеман Лангли помоли да се даде време на момчето, „защото е на 16“. Е, може би е вече твърде късно. „Дяволът се казва Ансу Фати“, бе заглавието на „Ел Паис“ с намигване към това как Фабио Капело нарече Лионел Меси след дебюта му на „Жоан Гампер“. И докато Ансу не е Меси, у него все пак има нещо специално. Запитан дали всички ние не стигаме твърде далеч в цялата тази превъзбуда около юношата, Сантиаго Канисарес отговори лаконично: „Не.“ Вестник „Спорт“ вече обяви началото на Ансуманията, а се върна и споменът за фамозния коментар на Виктор Уго Моралес след феноменалния гол на Диего Марадона срещу Англия: „От коя планета дойде?!“.

От коя планета ли? От нашата мила Земя: от Бисау към Барселона през Севиля, Ерера и Мариналеда – селцето, където един метален знак гласи „Един друг свят е възможен.“ Както сами разбират Бори и неговият син напоследък.

Сид Лоу, „Гардиън“

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe