Златният шанс за Сърбия

Златният шанс за Сърбия

Александър Джорджевич пое сръбския национален отбор през 2013-та година, като до момента може да се отличи с три сребърни медала - на Световното през 2014-та, на Олимпиадата през 2016-та и на ЕвроБаскет през 2017-та година.

С третия си сребърен медал от ЕвроБаскет той стана първият човек, който печели медал в трите големи баскетболни форума. Като играч на Югославия сегашният селекционер завоюва три златни медала от ЕвроБаскет през 1991, 1995 и 1997 г., злато от Световното през 1998 г. и едно сребро на Олимпиадата през 1996-та година.

Тазгодишният Мондиал в Китай ще бъде голямата цел пред Джорджевич и компания. Сърбите загряха за него в типичен стил, печелейки всичките си 11 подготвителни мача, а също така демонстрират високо самочувствие и на Световното, където до момента не срещат никакви трудности.

Западните ни съседи пристигнаха в Китай без контузените Милош Теодосич и Драган Милосавлевич. Кадровите им проблеми засега не изглеждат чак толкова сериозни, тъй като сърбите имат достатъчно опит и класа в отбора си. Да не забравяме, че Никола Йокич чудесно може да се приспособи към ролята си на плеймейкър. Креативността в действията му е видна за всеки, а към плеймейкърската позиция се нарежда и Стефан Йович, който държи рекорда за най-много асистенции в Евролигата - 19 срещу Байерн Мюнхен през 2015 година.

В момента отборите, които залагат на ниските петици, са доста голям брой, но нищо не пречи на Джорджевич да използва високите си Йокич, Милутинов, Радулица и Марянович на игрището. Използването на двама от горепосочените би довело до доминиране в подкошието. Също така Джорджевич може да заложи на Йович и Мичич - двама от най-бързите гардове в Евролигата, и да ги събере на полето заедно с Богданович, Лучич и Биелица, които могат да играят във всяко едно темпо.

Отборът на Сърбия е смятан за един от най-добрите в стрелбата от далечно разстояние на Световното. Богданович, Гудурич, Мичич, Биелица и Йокич могат да стрелят еднакво добре зад арката, а Йович, Бирчевич и Лучич имат склонността да използват тази стрелба в доста случаи, което ги прави опасни, ако бъдат оставени сами.

Ако погледнем сръбските национали индивидуално, то може да кажем, че техният недостатък е защитата. Но когато ги поставим заедно на полето, те прикриват тези недостатъци заедно. Вариативността във височината и скоростта на играчите е много важна. Йович и Мичич са разпознаваеми заради добрата си защита по периметъра, докато Йокич, Марянович и Милутинов не позволяват да бъдат преминавани лесно в подкошието.

След като успяха да нанижат по над 100 точки в първите си два мача от първенството, макар и срещу далеч по-слаби съперници, сръбските национали показват защо трябва да бъдат смятани като един от главните фаворити за златото. С далеч по-отслабен тим на САЩ и не толкова добре представящ се отбор на Испания Сърбия със сигурност в момента е фаворит на много хора, следящи тазгодишното първенство.

Последвайте каналите ни в:

Още от Баскетбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти