След хаоса Лестър е готов отново да твори история

След хаоса Лестър е готов отново да твори история

Красноречиво за това как действа Лестър Сити в днешни дни е това, че трансферните му планове се разпростират далеч отвъд настоящия прозорец. Мисленето в далечна перспектива е в сърцето на активния селекционен подход, благодарение на който „лисиците” доведоха вече три нови попълнения и счупиха трансферния си рекорд с такъв род сделка, която ни подсказва, че клубът, дал ни една от великите спортни приказки на нашето съвремие, е готов отново да размъти водите на някои грандове в Премиър Лийг.

Три години изминаха от онзи буквално невероятен поход към шампионската титла на Англия и, напълно в реда на нещата, нямаше как да не последва особен период на преход за всички в Лестър. Доста време клубът опитваше да се преоткрие и, вероятно повече от всичко друго, да осъзнае на кое точно стъпало в йерархията стои, след като свърши музиката от химна на Шампионската лига и вокалите на Андреа Бочели, разклатили основите на „Кинг Пауър Стейдиъм”.

Всъщност всичко си бе леко хаотично там на моменти. Трима мениджъри бяха уволнени в рамките на две години и бяха доведени 23-ма играчи за трите сезона след онзи, донесъл славния успех при залози 5000/1. В този период „лисиците” завършваха 12-и и 9-и два пъти, което прави да тези сезони да звучат далеч по-спокойни, отколкото реално бяха.

Днес обаче се забелязват очевидни знаци на стабилност, както и подновена амбиция и жажда за победи, отчасти заради направените назначения и трансфери, но също и заради колективното желание вътре в клуба да се гради върху завещаното от бившия собственик Вичай Сривадханапрабха. Той бе един от петимата загинали, когато в онази ужасна вечер през октомври м.г. хеликоптер се разби извън „Кинг Пауър Стейдиъм”.

Айяуат, 33-годишният син на Вичай, се държа много достойно в дните, седмиците и месеците след катастрофата и се закле да стори всичко по силите си да продължи да осъществява „неговите (бел.ред. – на баща му) виждания и мечти”. Назначаването на Брендън Роджърс за мениджър през февруари т.г. и санкционирането на покупката на Юри Тилеманс за 40 млн. паунда от Монако тази седмица не са никак лошо начало.

Тилеманс показа класа по време на престоя си под наем в отбора във втората половина от сезона и Айяуат, по-познат като Топ, показа твърда убеденост да го доведе за постоянно. Така той подкрепи футболния директор Джон Ръдкин дори когато Монако се запъваше здраво с цел да изкопчи повече пари.

На 22 години и изумително талантлив, Тилеманс бе привлякъл интереса на Манчестър Юнайтед това лято, ала от там така и не отправиха формална оферта и полузащитникът нямаше намерение да седи и да чака промени с евентуално напускане на играчи от „Олд Трафърд” или изпускане на мишени на Оле Гунар Солскяер. Белгиецът искаше да е в Лестър и даде това ясно да се разбере.

В Лестър показаха завидна решителност и в случая с Тилеманс, и в тези с привличането на Айосе Перес и Джеймс Джъстин. И при двата трансфера имаше клубове, които се опитаха в последния възможен момент да отмъкнат играчите след изначалния напор на „лисиците”, ала те удържаха и постигнаха своето.

Наличието на собственик, готов да подкрепи преценката на мениджъра и спортно-техническия щаб, помага много на Лестър да е проактивен на пазара, вместо да попада в плен на инерцията и изчакването.

В случая с Перес, предизвикал интерес от Валенсия, Наполи и Монако, „лисиците” нямаха намерение да се присъединяват към опашката и да играят игрички. Те моментално задействаха клаузата с неустойката за разтрогване на договора му с Нюкасъл и докато Монако тръгна късно да опитва да се намеси, испанският офанзивен халф вече беше на тренировъчната база на един подпис от завършване на трансфера си на стойност 30 млн. паунда от „свраките”. Нещо подобно се случи и с Кристъл Палас и Джъстин, който дойде срещу 6 млн. паунда плюс бонуси, за да започне кариерата си в отбора като алтернатива на десния бек Рикардо Перейра.

Набелязването на точните играчи възможно най-рано е ключът към един плавен и успешен процес, въртян от три ключови фигури в Лестър. Това са Ръдкин, който се ползва с пълното доверие на Топ и е свръзката между футболния щаб и собственика, Лий Конгъртън, който бе назначен за директор по рекрутирането в мъжкия тим през май, и мениджърът Брендън Роджърс, който доведе Конгъртън от Селтик.

Роджърс знае точните характеристики, които търси на всяка една позиция, и щабът му доставя играчите със съответстващия профил. Там са Калъм Смифсън и Жозе Фонтеш, говорещ множество чужди езици португалец, заменил инвестиционното банкиране с футболната индустрия. Те двамата отговарят за скаутирането и са дълбоко уважавани вътре в клуба, макар и извън него да не се говори много за тях.

На „Кинг Пауър” цари колективният устрем да се откриват, довеждат и подобряват вълнуващи млади таланти. Харви Барнс, Хамза Чудхури и Демарай Грей са английски национали до-21. Трите летни покупки – Тилеманс (22 г.), Джъстин (21) и Перес (25) – са на възраст, позволяваща им тепърва много да се развиват. Английският национален ляв бек Бен Чилуел е на 22 г., а колегата му на отсрещния фланг – Перейра, е на 25.

Прибавете опита и качеството на Джейми Варди, Джони Еванс и Каспер Шмайхел и ще разберете защо шансовете на „лисиците” да пробият в Топ 6 не са никак малки. Особено сега когато имат мениджър като Роджърс, който знае не само как да изважда най-доброто от играчите си, а и да ги кара да играят с ясна идентичност – нещо, което така и не се случи при предшественика му Клод Пюел.

Единствената въпросителна носи името Хари Магуайър и би било редно да се отчете, че вероятността Лестър да изпревари Манчестър Юнайтед и/или Арсенал в класирането ще е далеч по-голяма, ако английският национал остане идния сезон на „Кинг Пауър”. Към момента това изглежда малко възможно, при все че ръководството настоява, че Магуайър ще си тръгне само изпълнение на тяхното условие – чупене на световния рекорд за защитник (75-те млн. паунда, получени от Саутхамптън за Вирджил ван Дайк). Юнайтед и Манчестър Сити просто имат ресурсите за това.

Ако такава сума бъде предложена, Лестър ще трябва да взема решение дали да купува директна смяна на бранителя, или да вложи парите за други постове в състава, след като миналото лято привлече двама централни защитници – турския национал Джаглар Сьоюнджю за 13 млн. паунда и хърватина Филип Бенкович.

Без значение как ще завърши сагата „Магуайър” обаче, генералното усещане е, че Лестър отново е в добра позиция. В клуба цари огромно въодушевление заради готвената за отваряне следващата година изумителна тренировъчна база, наличието на доказан в развиването на таланти мениджър, вълнуващата група от играчи и един собственик, готов да осъществи желанията и мечтите на своя покоен баща.

Следващите няколко сезона би трябвало да донесат голямо забавление.

Стюарт Джеймс, „Гардиън”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти