В момента Франсис Нгану е на върха на славата в най-голямата ММА организация, но това не винаги е било така.
Роден e в Батие (Камерун) и израства в крайна бедност, като още от 12 годишна възраст е принуден да работи в пясъчна кариера, за да изкарва пари.
Престъпници опитват да го привклекат в своята банда, но той отказва.
"Имах много труден живот, защото още на 6-годишна възраст моите родители се разведоха и започнахме да живеем в различни семейства. След тази случка никога не успях да се приобщя към семейството. Исках изход от тази ситуация. Винаги съм вярвал в нещо и повечето хора се предават в ситуация като моята. Имах доста изкушения от страна на различни банди, но не се поддадох, защото си бях изградил репутация.
Моят баща нямаше добра репутация и когато чувах нещата, които говорят за него - не ми харесваше. Тогава не знаех какъв искам да стана, но знаех, че не искам да съм като него. Станах на 26 години и моите мечти станаха по-големи от всякога. Тогава почувствах, че е дошло време да направя нещо. Нямаше как да живея цял живот с мечти, а да не правя нищо за тях. Писна ми просто да оцелявам и исках да преследвам мечтите.
Един ден си стегнах багажа и тръгнах. Целта ми беше да отида в Европа, защото там щях да имам възможност да се пробвам в бокса. Отне ми 14 месеца, за да стигна от Камерун до Франция. Мога да кажа, че минах през ада. Понякога си спомням за това време и не мога да повярвам, че се случи. Не знам какво съм си мислел и е направо невероятно. Отидох във Франция и нямах нищо там. Не познавах никого.
Тогава намерих една зала и им казах, че нямам нищо, но искам да тренирам, защото знам, че ще стана шампион. Първоначално ми се изсмяха, но след това ми дадоха шанс. Минаха няколко седмици и Дидие ми каза, че мога да се боксирам, но според него имам шанс да се измъкна от трудната ситуация чрез ММА.
Нямах си понятие какво е това ММА. Нямах никакъв интерес към ММА, но тогава един ден трябваше да затворят залата за месец и аз намерих друга, където тренираха ММА. Реших да остана там, а другото е история. В началото ми беше много трудно, защото забравях нещата и не знаех какво да правя, ако се опитат да ме съборят. В крайна сметка започнах с нокаути и си казах, че може да се получи.
Мисля, че не бях готов за първия шанс, който получих за титлата. Имаше много неща, които не ми бяха ясни. Никога не съм бил атлет в моя живот и не знаех как да се подготвя за такова събитие. Вече казах, че в битката със Стипе Миочич научих много повече, отколкото за 4 години. Мисля, че заслужавам нов шанс за титлата и от UFC няма с какво да се оправдаят, за да не ми го дадат."