Интервюто с Торес: Не бих бил добър помощник на Чоло (част II)

Интервюто с Торес: Не бих бил добър помощник на Чоло (част II)

Още много интересни теми засяга Фернандо Торес във втората част на пространното си интервю за „АС” по повод края на своя кариера. Сред тях са головете му, най-добрите му треньори, трансферите като на Маркос Йоренте в Атлетико Мадрид и на Еден Азар в Реал Мадрид.

-         Реакцията на футболните хора след обявяването на оттеглянето ти бе изумителна. Хубаво е да се чувстваш обичан, нали?

-         Следващите два месеца са нещо много хубаво за мен и за Саган Тосу, защото целият свят ще насочи поглед към нас. Реакцията от цялата футболна планета ме изпълва с гордост и щастие от това, че по пътя си съм срещнал точните хора, които да ме съветват и напътстват, за да стигна до днешния си образ. Заради тях съм бъркал далеч по-малко пъти. Късметлия съм.

-         Усещането ти от първия етап в Атлети…

-         Сбъдната мечта. Постигната цел.

-         Ливърпул…

-         Блестящ етап. Когато видях играчи, които са играли през цялата си кариера в един клуб, разбрах колко бих бил щастлив да не бях напускал никога Атлети. Не зная как би се стекла кариерата ми, ако бях останал, но това би значело, че съм пропуснал Ливърпул, а усещането от там не искам да го губя, нито да го забравям никога.

-         Челси…

-         Титли. Това, което винаги бях мечтал.

-         Милан…

-         Невероятен клуб, който се поинтересува от мен, още когато бях дете. Може би не съвпаднахме в най-добрите си моменти. Този етап беше доста кратък.

-         Вторият етап в Атлети…

-         Най-добрият от всички.

-         Саган Тосу…

-         Невероятен опит, който ми даде много в различни части от живота, а точно от това се нуждаех в онзи момент.

-         А какво значи испанският национален отбор за живота ти?

-         Черешката на тортата. Националният отбор е това, което те поставя или маха от картата. Той е над всичко заради изживяната славна епоха. Всички играчи от това поколение сме тези, които сме, благодарение на този златен период за Ла Роха.

-         А голът от Виена?

-         Голът, който промени моята кариера. Пък и дойде след най-добрата ми футболна година, която бе в Ливърпул. Променихме историята на испанския футбол с тази група играчи и съдбата се усмихна на мен да съм авторът на единствения и победен гол на финала на Евро 2008. В онзи момент не можеш да си дадеш сметка, че си вкарал най-важния гол в цялата си кариера – това се случва с минаването на времето. Голът промени не само моя живот, а и цялата динамика на националния отбор. Това те извежда на друго ниво като играч, оценяват те по изцяло различен начин. Безспорно е ключовият момент, който маркира границата между две епохи.

-         Кои други свои голове избираш да отличиш?

-         Първият ми след завръщането в Атлети – заради съперника, заради вкарването отново с тази фланелка, заради значението на момента. Винаги говоря и за гола от финала на Евро 2012, който сякаш не съществува заради значението на онзи от Виена. И голът, и пасът на Хуан Мата са моменти, които оценявам високо в моята кариера. Разбира се, и последният ми гол с екипа на Атлети, защото няма да има повече.

-         С кой футболист ти се ще да беше играл?

-         С Кико. Бяхме близо, но не можа да се случи. За това мечтаех от малък. Отиваш да гледаш твоя отбор на „Калдерон”, стоиш на трибуната и виждаш своя любим играч, та като всяко хлапе мечтаеш за неща, които ти се струват невъзможни, защото не мислиш, че времето ще ги позволи.

-         Кои треньори поставяш на подиума?

-         Когато си имал толкова много големи треньори, винаги избираш елементи от всекиго от тях. Ако избера тройка, ще оставя извън списъка незаслужено някои от тях. Луис Арагонес обаче е там без капка съмнение – като треньор, като ментор и като лидер е на най-високия връх. След Луис иде ред на Рафаел Бенитес и Чоло (Диего Симеоне), но без точен ред. Ако бях треньор, бих заимствал много тези тримата. Имал съм за наставници също Жозе Моуриньо, Карло Анчелоти, Андре Вилаш-Боаш, Роберто Ди Матео – все големи специалисти, от които съм научил ужасно много, но клоня повече към Бенитес. Така е заради това колко е методичен, как контролира всяка една част от мача. Има треньори на отбори и треньори на играчи, а Бенитес изстисква голям индивидуален принос вътре в колективното, което това е вроден талант. Рафа ме изведе на ниво, което не бях си и помислял, че е възможно да достигна. Чоло го виждаш какво твори с Атлети – съумя да промени историята на клуба и това е на основата на усилен труд.

-         Отношенията ти с Чоло минаха през трудни моменти в същия онзи етап, който наричаш „най-добрия в моята кариера”. Какво ви се случи – Симеоне справедлив ли беше спрямо Торес?

-         Говорих с него и каквото е трябвало да му кажа, съм му го казал лично. Той на мен също. Това са две различни гледни точки от две много различни позиции. Когато си със съотборник, имате едни отношения, които трудно ще са същите, когато той ти стане шеф утре. Трябва да знаеш къде е границата. Бяха блестящи три години и половина заради всичко преживяно.

-         Би ли станал помощник-треньор на Чоло?

-         Мисля, че не бих бил добър помощник-треньор. Научил съм много неща от него: как да отделяш емоциите от разума, как да се съсредоточаваш върху онова, което мислиш за най-доброто днес, а не утре или вчера. Имам пълното уважение към всяко взето от него решение, а моя начин да протестирам съм го научил от Луис Арагонес. Той ми казваше: „Вие, Хлапе, ако не играете, се сърдете на себе си, а не на треньора.” И на другия ден започвах да тренирам по-здраво. В главата на Симеоне сигурно съм играл нито повече, нито по-малко от заслуженото от мен. Ключът за нашите отношения винаги е бил във взаимното уважение и съумяхме да ги водим добре, колкото и да са сложни и за него, и за мен.

-         Подготвен ли си в съзнанието си да оставиш рутината на всекидневните тренировки?

-         Да. За мен приключва един етап и започва друг. Не е нужно да е по-лош от предишния, защото животът ми не свършва. Завършвам една кариера, от която съм много горд, и да видим какво ще ни донесе бъдещето. Но със сигурност ще е добро.

-         Изглежда, че привържениците на Атлети ги боли повече от напускането на Родри отколкото от това на Антоан Гризман. Ти как мислиш?

-         Ще има всякакви мнения. В годините ми като привърженик, като играч, като завърнал се у дома съм научил, че фенът на Атлети цени преди всичко уважението, защото преди не ни отдаваха уважение. Когато бях хлапак, майтапите заради състоянието на отбора бяха всекидневие, но сега когато отново спечелихме уважението на футболния свят, нашите привърженици ценят много повече жестовете. Не само на терена, а и извън него – във всекидневието, в поведението, във всяка тренировка, след всяка тренировка. Няма емоционална празнота от напускането на двамата.

-         Трансферът на Маркос Йоренте от Реал Мадрид обаче е позитив…

-         Атлети сега е по-важен от това да знаеш от кой отбор идват играчите. По-важно е къде искат да отидат и ще дойде момент, в който футболистите ще гледат на Атлети като на финална дестинация, където искат да побеждават, да се задържат задълго, да са история, да трупат трофеи и да бъдат помнени завинаги. Тази стъпка ще бъде направена скоро. Няма значение откъде идва или какво е името му, важното е да е отдаден на Атлети. Веднъж щом влезеш в клуба трябва вътрешните хора да ти предадат значението му, а когато решиш да си тръгнеш, да го сториш с уважение за даденото ти от него – тогава никой няма да те упрекне за нищо.

-         Как виждаш Мадрид с Азар? Ще изгради ли Зидан отбор?

-         Със сигурност. Когато имаш тези ресурси, винаги е по-просто. Те имат вече изградена марка и всеки играч на света иска да играе там, та когато го потърсят, знае, че това е клуб, където ще пише история. Точно този момент трябва да настъпи и за Атлети. Еден Азар е блестящ футболист, който се нуждае от тласъка да иде в клуб като Мадрид, за да стигне до тавана на потенциала си. В Челси го показа само в кратки отрязъци от време, защото това не е клуб от мащаба на Мадрид. Трябва да видим дали сега ще успее да е взискателен към самия себе си, да поиска да е най-добрият. Талант и дадености преливат у него. Когато го гледах на тренировки, се виждаше, че може да е на нивото на най-добрите, но сякаш му беше трудно да пожелае да най-добрият. Сега е на точното място да го стори. Ще зависи повече от неговата игра, от неговата настройка.

-         Виждате ли завръщане на Неймар в Барселона?

-         Това са летни слухове. Не зная кое е истина и кое не е, но Барса е в положението на Мадрид: голям и привлекателен за всички играчи в света клуб, така че ръководството е способно да изгради отбор, а не просто набор от големи имена.

-         Скандалът с обвиненията за нелегални залози и подкупи сложи колективно върху футболистите клеймото „корумпирани”. Как виждаш ситуацията?

-         Постоянно се говори за процеси, за разследвания, за изслушвания, а накрая никога нищо не става. Надявам се веднъж и завинаги да се случи нещо и да бъдат наказани измамниците, които вредят на футбола и му създават отрицателен образ. За мен футболът продължава да е страст, вървене ръка за ръка със сина ти към стадиона за мач, плачене при загуба на отбора ти, носене на фланелката в училище на другия ден след загубен финал. Аз искам емоциите от футбола, а не този тип неща – подкупи и насилие. Въобще не искам нищо, което показва лошото лице на футбола. Трябва да се изкоренят тези практики.

-         Какво почувства, когато научи за инфаркта на Икер Касийяс?

-         Това са моменти, в които светът изведнъж спира да се върти и осъзнаваш колко крехко нещо е животът. А ние се побъркваме от тревоги какво ще правим след една година, когато една година е цяла вечност. Трябва да изживяваме днешния ден, като че е последен, и да се наслаждаваме на това, което имаме, а не да се молим утре или след пет години да имаме още и още. Да живеем за днес!

-         А след смъртта на Рейес?

-         Още един довод към вече посочения от мен начин на мислене. Отивам към къщи да видя семейството си, а никога не стигам – точно това се случи на Рейес. Когато се случи това нещастие и уплахата с Икер, аз вече бях взел решението да се оттегля от футбола, но те ми доказаха съвсем правотата му.

-         Ще останеш ли да живееш в Мадрид?

-         Да, все пак там е домът ми. Проектът ми сега обаче е още два месеца футбол и пълно наслаждение от него, защото след това край. А когато стигна до Мадрид, започвам почивката.

-         А последният ти мач ще е срещу Иниеста и Вийя. Какво съвпадение!

-         Когато вземаш решение сезонът да ни е последният, мислиш как да сторим сбогуването най-добре. Видях в календара мач с Висел Кобе и мигом реших. Япония ми дава възможност да се оттегля на терена с двама приятели, които значат ужасно много за мен. С Давид водехме атаката в момента, който промени историята на Ла Роха, а с Андрес имахме паралелно кариера, защото започнахме в националния тим на по 15 години, спечелихме всичко с мъжете, тръгнахме си от клубовете в една и съща година и дойдохме в една лига. Ще мога да прегърна двама другари в деня, в който ще окача обувките на стената. Това е идеалният финал.

Хавиер Матайянас, „АС”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти