Приключението Витоша 100

Приключението Витоша 100

4:00 часа – алармата звъни и скачам от леглото. Набързо се оправям, хапвам енергийна закуска и витамини и скачам на колелото.

Дестинация “Бояна”. Докато такситата стоварват уморени младежи в квартала ми, забелязвам едни подобни на мен момчета и момичета, които бавно на групи са се отправили в моята посока. Задминават ме коли, които с дискретно бибиткане ни поздравяват - багажниците с колелата ги издават. Ясно, и те са от „нашите“. Още е рано и на Околовръстното почти няма коли, но е пълно с колоездачи. А пред резиденция Бояна се разкрива невероятната гледка – над 3 000 подготвени и екипирани ентусиасти, с които ще обиколим красивата Витоша.

Вече сме подредени на старта, като в началото са професионалистите, които ще вземат обиколката за рекордно време, а аз съм в средата на колоната. На старта виждам Теодора Пенева, дамата, на която трябва да благодарим за невероятното желание и всеотдайност в организацията на Витоша 100. Момчетата от Планинската спасителна служба са отново на линия. По време на състезанието ПСС оказа страхотна помощ, като се грижиха за всички състезатели по трасето. 3..2..1 Старт!!

Този прекрасен момент, в който всички скачаме по колелата и започва нашето приключение, изпълнено с живописни гледки, усмихнати хора и здраво каране.




Трасето за мен е трудно още от самото начало. Това качване е бавно, а по пътеките все още сме много велосипедисти. Задминавам баща, който е довел малкия си син – момче на около 14-15 години. Поздравявам ги за куража и продължавам напред. Забелязах, че минавам между големи компании приятели, които дружно участват и не спират да се шегуват – аматьори, ако знаете какво ви чака. В голямата колона виждам и много дами, които честно да си призная, ми бе трудно да догоня.


Дойде време за сериозно катерене и бутане, почти цялата колона около мен се опитваше да избута колелата си възможно най-бързо, определено много хора се измориха още тук. 


Дойде момента и на първото спускане – мястото, на което много хора спукаха гума. По трасето е пълно с шахти без капак и както се разбира, смазах задната гума. Съветвам ви много да внимавате на този участък и да си носите резервната гума Тук за мен бе леко страшно, защото спускането е много бързо, настилката е от малки камъчета, на които много поднасях и през цялото време имаше много колела около мен. Имаше реална опасност от сериозно падане, което щеше да увлече и други състезатели.

Чекпойнт 1 


След невероятното спускане успях да достигна до първия контролен пункт – въобще и не спрях на него, защото бе още приятно хладно и имах пълен кемълбег с вода, а ме очакваха още много километри. Посока – Студена. Най-приятната част – лек терен с приятно време и добро темпо. Всички се движим равномерно, липсват изненади, с изключение на едно мое падане. Съвет – стърчащите корени са враг номер едно на тутраканската селищна система – след като успях странично да закача един от корените, направих невероятно салто, за което получих ръкопляскания и овации. Носете си каските и внимавайте с корените и камъните по трасето. Докато минавахме покрай язовир Студена, вече усещах, че имам нужда от енергия. В момента, в който спуках отново гума. Ето ви един трик – можете да си разтворите

витамините

в бутилка от минерална вода. Това ще ви зареди.


Вече бях много близо до поредния чекпойнт, на който получих и помощ със спуканите гуми. Предстоеше ми най-сериозното изпитание – изкачването към Чуйпетлово, а малко по-късно и платото. Температурата вече беше минала 30 градуса, жегата бе непоносима и с бавно темпо едвам пъплех. Нямах батерия на GoPro, а и не исках да се разсейвам от карането.


Всеки път преминаването на платото е моята точка на пречупване и тук волята е от основно значение. Само да свърши това проклето плато и финиша е мой! Скъсано жило – няма проблем. Регистрациония номер вече ми е в джоба, жилото е оправено и съм на сянка. Малко по малко километрите се навъртат, спирам за почивка все по-често и се запознавам с много интересни нови хора.




Къде е тази Железница? Още малко и ще съм там. Виждам маршалите, които ни поздравяват и дават кураж, най-тежкото мина и остава съвсем малко до финала. Пия вода, пълня и раницата и се впускам към финала.


А там ме очакваха моите приятели, с голяма бутилка леденостудена вода. Финиширах с много късмет. Въобще не си видях времето, важното е, че това предизвикателство бе изпълнено. На поляната около мен бе пълно с лежащи от умора хора, които разпалено разказваха на свои приятели и близки невероятната история – Витоша 100.

Тази година имаме и нов рекорд – за първи път под 4 часа, за което можете да прочетете

ТУК

.

Последвайте каналите ни в:

Още от Други спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти