Завръщането на Лампард не бива да събира легендите в Челси

На „Стамфорд Бридж” заприличва на комикс, в който всички супергерои от миналото се събират, за да проверят дали някоя от старите им сили може да се преобразува в нещо полезно за днешния ден. Този списък расте непрекъснато: Петер Чех, Дидие Дрогба, може би дори Клод Макелеле или Ашли Коул. Хей, някой да има действащ телефонен номер на Асиер дел Орно?

Има само един важен човек в цялата тази ситуация и онова, което Франк Лампард си мисли, е онова, което трябва да се случи. Ако той успее да се споразумее с Марина Грановская и стане първият английски мениджър на клуба от 23 години насам, това няма да значи, че ще му трябват и съотборниците от спечелилия Купата на Англия през 2007 г. тим или пък момците от Мюнхен 2012. Той ще се нуждае от онези, на които се доверява напълно и цени най-много, а това не значи непременно най-големите имена от времената му на терена или онези, които сами имат амбициите да станат мениджъри на „сините”.

Изкушаваща е теорията, че успешните бивши играчи на даден клуб носят у себе си някакво тайно знание за него, което може да върне славните му дни. Освен това, любопитно, е и изумително популярна сред успешните бивши играчи. Рио Фърдинанд – кандидат за неизвестно точно каквато директорска роля, която Ед Уудуърд иска да запълни с без значение точно кой бивш футболист на Манчестър Юнайтед, говори миналата седмица за формулиране на „идеология” на клуба. Това звучи чудесно, ала всъщност Челси се нуждае просто от мениджър, който да избира правилната единайсеторка и да се подготвя за хилядите малки детайли по пътя към печеленето на футболни мачове.

Никой не очакваше Лампард да е в тази позиция само година след навлизането си в мениджърството, но добрият му първи сезон с Дарби Каунти и необичайните обстоятелства около Челси му предоставиха възможността. Разбира се, кариерата му на играч на „сините” допринесе за това, ала завръщането на една легенда в клуба не значи, че е нужно те всичките вкупом да се съберат отново.

Асистентите на Лампард – Джоуди Морис и Крис Джоунс, друг бивш треньор в Челси, са ядрото. Лампард би трябвало да може да избира с кого да работи. Неговата кариера бе тъй епична и пълна с паметни мачове, че е лесно да си го представиш да събере старата тайфа за продължение. Реалността обаче е, че професията на мениджъра е съвсем различен филм.

Има уют в спомените за постиженията в миналото и за играчите, допринесли за тях. За успешното менажиране обаче от значение е само дали те бива в тренирането, разузнаването, анализирането или някоя от другите специфични области. Няма някакво вродено качество, което предразполага даден човек да е успешен само заради общото минало. Ужасната метафора „ДНК” трябва да се изтръгне от речниците на експертите по корпоративна култура и да се върне на изследващите генома учени. Има само такива, които стават за мениджъри, и такива, които не стават.

Мечтата на Челси изглежда да е осъществяване на модела на Аякс със завръщащите се герои от миналото. Няма съмнение, че той сработва на моменти там, а и в Байерн (Мюнхен), ала при все това не дава никаква гаранция. Марк Овермарс и Едвин ван дер Сар например уволниха Денис Бергкамп с мотив, описан деликатно като „различия в мненията относно спортно-техническата политика”. Същото различие в мненията го има и в Байерн, където новите старши треньори биват описвани понякога като „назначението, по което изпълнителният директор Карл-Хайнц Румениге и президентът Ули Хьонес се споразумяха”, а не като желаното и от двамата.

Все още не е ясно каква ще е ролята на Петер Чех, въпреки че отсега можем да сме сигурни, че никой технически директор няма да е по-овластен от могъщата Грановская. Дрогба няма да е в треньорския щаб. Макелеле може да следи играчите под наем. Коул може да работи нещо в академията. Завръщането на Джон Тери е по-сложно, защото автоматично ще превърне филма в „Шоуто на тандема Лампард и Тери”. Това се получаваше добре, когато те бяха на терена, ала не е устойчиво йерархически на пейката.

А каква само работа го чака Лампард! В дните след напускането на Еден Азар най-голямата тревога ще е тази откъде ще идват головете другия сезон, когато, поне както е към момента, няма да може да се посяга към трансферния пазар. Клубът не вижда бъдеще с Гонсало Игуаин, който ще се завърне в Ювентус с Маурицио Сари. Това оставя налични само Оливие Жиру, Миши Батшуай (той при други обстоятелства щеше да бъде продаден след три преотстъпвания за 18 месеца) и Тами Ейбрахам.

Жиру и Батшуай вкараха общо 7 гола в Премиър Лийг миналия сезон, като белгиецът изкара половината сезон във Валенсия и там заби само един гол в Ла Лига. Ейбрахам вкара 26 под наем в Астън Вила в Чемпиъншип, включително един в плейофие, ала нямаше да има гарантирано завръщане в Челси, ако не беше трансферното ембарго. Азар бе голмайстор на „сините” в първенството с 16 попадения, но дори и с него Челси имаше най-малкия брой вкарани голове в Топ 6 – 63, сиреч с 32 по-малко от шампиона Манчестър Сити.

Това са сериозни проблеми за оправяне от Лампард в очертаващия се безпрецедентен сезон за отбора. Още отсега кампанията се усеща като гасенето на пожари от годините, когато Арсен Венгер трябваше да балансира загубата на ключови фигури при липсата на достатъчно средства за трансфери заради изплащането на новия стадион. След като вече са назначавали и уволнявали почти всеки възможен мениджър, в Челси взеха смелото решение да изберат Лампард. Всеки с просто око вижда колко ще е трудна работата му и ръководството ще трябва от самото начало просто да прави всичко, което той сметне за уместно.

Сам Уолъс, „Дейли Телеграф”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти