Барса официално сама сложи край на цикъла

От най-добрите отбори, особено от онези, които поставят играта над резултата, се изисква да показват известна доза величие в загубата, а Барселона в крайна сметка беше достоен финалист за Купата на краля. Синьо-червено изстъпление би имало смисъл единствено като моментна точка на кипене веднага след загубата и на трофея, който се смяташе само за последен по значение детайл за оформянето на требъл или дубъл, за черешката на тортата от хегемонията в първенството на Испания. Това 1:2 срещу Валенсия в Севиля служи за добра епитафия, а не за алиби за удължаването на един план с изтекъл срок на годност, колкото и гаранции уж да дава Лионел Меси, отново разбунтувал се и в събота срещу дошлия вече край на цикъла.

Меси нито е, нито прилича на Роналдиньо. Барса на Ернесто Валверде обаче показва елементи, които напомнят на Барса на Франк Райкаард. Треньорът изглежда изхабен и победен, отборът е преял и запуснал се, а ръководителите само гледат как привържениците се разкъсват вътрешно, защото техният тим нито печели дори и с Меси, нито накара Реал Мадрид да кърви с вдигане на Европейската купа. Предизвиканата от прободната рана на „Анфийлд” болка няма лек, а само препраща към най-жестоките загуби, изисквали драстични мерки на „Камп Ноу” в предишните години.

Барса вече отегчава, сякаш е писнало от самата себе си, толкова уморена от своя стил, че стигна дори дотам да го окарикатури, и е в плен на рутината на пътуващото на автопилот по следите на Меси ръководство. Леността и посредствеността накрая ще стигнат и до самата „десетка” и ще заразят и него, предупреждение за което дава дори само едно вглеждане в случилото се с Луис Суарес. Той се подложи на операция и остави отбора без нападатели във финала за купата – симптом за властта на играчите и за лошото планиране, както и за малкия резерв в състава при похарченото състояние от клуба за задоволяване на претенциите на шампионите от Берлин 2015.

Предвидимостта на титулярите е такава, че в крайна сметка липсваше Усман Дембеле, без все още да се знае със сигурност дали той е проблем, или е решение. Защото бордът на президента Джосеп Бартомеу продължава да не си дава сметка, че не е въпросът просто да купуваш и продаваш играчи, а да разбираш как върви играта и да умееш да я напасваш според Меси. Дембеле финтира, надбягва и вади от равновесие съперниците, а преди всичко изненадва – точно каквото липсваше на отбора в отсъствието му при ступора на „Анфийлд” и на „Бенито Вийямарин”.

Французинът обаче символизира и лошото у Барса. Той не осъзнава, че му е нужно да се притиска дори още повече сам, когато талантът извира от него, както и че контузиите му може да се коренят в лошия му режим на хранене и в неподходящи за професионален футболист навици.

„Лос асулграна” се нуждаят от това да се завърнат на тренировъчния терен, да си върнат желанието за игра, да притискат съперника в неговото поле и да престанат да търсят убежище в зоните пред двете врати – извинението, което им даде възможност да оцелеят, че дори и да бият с 5:1 Мадрид и да владеят в Ла Лига.

ДИКТАТ НА СЪБЛЕКАЛНЯТА

След като изтече срокът на Барса на тризъбеца MSN заради бягството на Неймар, Барса на двете наказателни полета бе последното изобретение на състава с цел да продължи да се радва на живота. Тази радост обаче бе не под звуците на песента на еволюцията на футбола и синьо-червената идилия на терена вече няма никакъв смисъл, когато се изправи срещу яростни и настъпателни съперници от типа на Ливърпул и Валенсия. Никой не тичаше и не се бореше колкото Барса във времената, в които защитаващите бяха колкото и нападащите, времена на пресиране, на висок ритъм и на постоянно движение на топката, а не на инерция, която предшестваше куцането в Севиля.

На клуба му трябва да си върне контрола от водената от Меси съблекалня. На „десетката” не му трябват дружки на терена, а футболисти със състезателен дух, които жадуват трофеи повече от пари, които бленуват да върнат славата, изгубена в Мюнхен, Мадрид, Париж, Торино, Рим, Ливърпул и Севиля. Царят е гол и са му нужни по-добри бекове, повече нападатели от самотния Луис Суарес, амбициозни халфове като Френки де Йонг и старши треньор, който не да направлява, а да води с ясна идея за играта, различна от предложената от Валверде.

Съмнението се крие в това дали той ще може да наложи промяна и да сложи край на управлението на футболистите, неговите най-добри съучастници. Не се знае и дали Бартомеу ще проумее, че не става само със смяна на техническия секретар, а трябва да се върне изгубената и омаловажавана след напускането на Джосеп Гуардиола идеология – най-радикалния крайфист и архитект на втория Дриймтим. Не е ясно и как ще реагира Лионел Меси в една среда, в която се отричат идолите още в самия момент на угасването на светлината им на „Камп Ноу”.

Вече един Меси не е достатъчен, както искаха да ни накарат да гледаме на нещата, за да изместят фокуса от това как поредица треньори си тръгнаха, изхабени от играчите или разочаровани от управлението преди на Сандро Росел и сега на Бартомеу. Не бива да забравяме също и как Жоан Лапорта – възкачилият Гуардиола на трона президент след съвета на Йохан Крайф и Чики Бегиристайн, бе подложен на купища критики след решението си да задържи Райкаард и Роналдиньо.

Понякога най-големите футболни революции се измерват не само с привличаните играчи, а и с отпращаните. В Кан Барса трябва да разберат, че това е повратна точка за тях, след като сами се погрижиха официално да сложат край на своя цикъл. Край, който толкова пъти вече бе обявяван от тяхно име от съперниците, уморени от хегемонията на „лос асулграна”.

Приказката свърши на „Вийямарин” и сега е наложително да се рискува, за да се избегне упадъкът – нещо, което би било непростимо, ако се случи при караула на Меси.

Рамон Беса, „Ел Паис”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe