Финалите показват на феновете в каква мръсотия е затънала УЕФА

Финалите показват на феновете в каква мръсотия е затънала УЕФА

Много рядко (но се случва) някой от футболните костюмари публично изказва мнение, което се вписва напълно с цялостното усещане за начина, по който се движи кръвоносната система на управлявания от тях спорт. Например това на президента на УЕФА Александър Чеферин: „Понякога забравяме колко е мръсна тази индустрия.”

Той го каза в отговор на въпроси за предполагаемото финансово допингиране на Манчестър Сити, ала, без да иска, обобщи и как се чувстват в момента феновете и на четирите отбора, класирали се за големите финали на организираните от УЕФА клубни турнири в следващите десетина дни.

В Арсенал се гневят, че са принудени да пътуват към Баку за финала на Лига Европа. Изборът на тази арена е смятан от множеството фенове и футболни хора за резултат от мътно политиканстване. Диктаторски до степен само в името на държавата да го липсва записано черно на бяло, Азербайджан отказва виза на арменски граждани. Заради това правило и заради опасения за сигурността си полузащитникът на „артилеристите” Хенрих Мхитарян отказва да пътува за този голям мач.

Той поне няма да е сам в това. Досега само 3500 фенове на Арсенал са си купили билети за финала поради факта, че говорим за пътуване на близо 8000 км, в две посоки, в средата на седмицата, с цени от минимум 1000 паунда за полетите и 400 паунда на ден за хотел.

При положение че привържениците на съперника Челси проявяват дори по-малък интерес, Мхитарян със сигурност нямаше да е единственият, който се чувства самотен в сряда вечерта на Олимпийския стадион в Баку с капацитет 68 700 седящи места.

Защитната теза на УЕФА е, че са избрали местата за провеждане на финалите две години предварително, тъй че е нямало как да предвидят от коя част на Европа ще пътуват феновете.

Е, може би фактът, че един-единствен финалист от Шампионската лига или Лига Европа в последното десетилетие е от Източна Европа, би могъл лекичко да им подскаже. И като се знае това, защо УЕФА посочи полския град Гданск за домакин на следващия финал на Лига Европа и обмисля да даде финала през 2021 г. на грузинската столица Тбилиси?

Тази година финалът на Шампионската лига е в Мадрид – по-логичен избор. При все това привържениците на Тотнъм и Ливърпул са изправени пред подобни проблеми: съдиращи кожите цени и малка наличност на билети за мача и полети.

Цените на чартърите скочиха със 100% от обичайните 350 паунда двупосочно до 700 паунда отчасти заради завишените цени на слотовете за кацане. Хотелите в Мадрид пък получиха зелена светлина така безпардонно да одират феновете, че набързо вдигнаха сметката за пренощуване на 500-1000 паунда на вечер.

Билетите за мача са много по-скъпи в сравнение със същото събитие преди година в Киев, като 80% от тях струват между 154-513 паунда. И това е, ако въобще привържениците успеят да се доближат до тях, тъй като процентно квотата за тях падна, сравнено с миналата година – всеки клуб получава едва по 16 613 билета.

А междувременно 23 500 билети отидоха към „УЕФА и националните асоциации, търговските партньори, ефирните медии и корпоративните ложи”. Хиляди от тях са вече на черния пазар, някои от които варират между 5000-35 000 паунда на билет. Направо рай за пазара „под масата”.

Групата от привърженици на Ливърпул „Духът на Шанкли” и Тръстът на привържениците на Тотнъм Хотспър таргетираха спонсорите на Шампионската лига, като призоваха тяхната съвест (и ПР отдели) да дарят част от своите безплатни билети на истинските фенове.

Това е умен ход, защото Чеферин и неговите приятелчета костюмари няма да бъдат особено щастливи в Мадрид, когато при поредната хапка телешки рибай стек и глътка шампанско техните корпоративни господари им се карат, че брандовете им биват опетнени.

Ще е нужна обаче синхронизирана общоевропейска кампания от феновете на десетки големи клубове с настояването да им се предоставят повече билети на по-ниски цени и да се избират градове домакини с по-добра достъпност, както и да се постигне споразумение по ограничаването на цените на хотелите и таксите за слотове на летищата.

Което, нека си го признаем, е малко вероятно да се случи в скоро време.

А дори и да се случи, е малко вероятно да наклони шапката на костюмарите от Нион, защото нуждите на феновете от страни далеч от Швейцария никога не са ги интересували.

Те са далеч по-загрижени за нуждите на могъщите шефове на федерации, спонсорите и сановниците, ходещи по червените килими, отколкото за безвластните хорица, които изпадат в дългове, за да пътуват през половината континент с надеждата да видят как любимият им отбор печели трофей.

Нито пък им пука за това, че някакви си арменски футболисти отписват себе си от възможността да са част от триумфа на своите отбори, защото се страхуват за живота си.

Докато има достатъчно плащащи си клиенти, даващи и последната си риза да осигурят бляскав фон от стадионите за телевизионните екрани, тези бездушни костюмари ще киснат в своите петзвездни вани и ще се съсредоточават върху единствените засягащи ги въпроси: техните печалби и тяхното оцеляване.

Чеферин е прав: понякога наистина забравяме колко мръсна е тази индустрия.

Благодарение на неговата мафия от Швейцария обаче феновете получават брутално напомняне за това през месец май на всяка една година.

Браян Рийд, „Дейли Мирър”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички