Интервюто с Почетино: Борим се да сме на нивото на Барса и Ливърпул (част II)

Във втората част от великолепното си интервю за „Ел Паис” Маурисио Почетино коментира Аякс, това как е вдъхновил обезкуражения си състав да постигне големия си успех този сезон, амбициите си за Тотнъм и отказа на лятната оферта от Реал Мадрид да наследи Зинедин Зидан.

-         Днешният Аякс се изследва като тактическа революция, но няма ли нещо от старите отбори у него?

-         Влюбва те със своята свежест, със своята динамика. Понякога най-сложните игрови ситуации в атака се решават спонтанно от желанието да получиш топката. Ако има нещо, с което ни биха в първото полувреме на първия мач, това бе желанието. Когато анализирахме мача, не видяхме тактически, позиционен или планов проблем, нито че са търсили и намерили някаква наша слабост. Не! Желанието. Сиреч: подавам и бягам, подавам и отивам в свободното пространство, отигравам и се движа… Искам топката! Търся я без никакъв страх от грешка. През второто полувреме за малко да им нанесем много големи вреди, а и те не създадоха никаква опасност. Струват ми се отбор с технически отлични играчи, но и с огромно ниво безотговорност и свободия – много рядко срещано съчетание у който и да било тим. Отбор, който се чувства напълно свободен да се изрази на терена, защото никой не очаква нищо от него, нито е очаквал. Имат тази невинност да кажат на висок глас: „Излизам да играя футбол!”.

-         Защо казвате, че са безотговорни? Защото губят организация и не мислят да се връщат в защита ли?

-         Защото залагат на желанието. Защото не показват голяма структурна организация в момента да се владее топката или да се защитава. Това е един спонтанен при вземането на решения отбор и тези решения са повече индивидуални от колективни. Вижда се при анализ.

-         Казвате, че когато сте бил на проби за школата, на Марсело Биелса му е отнело пет минути да определи дали ставате за централен защитник на Нюелс Олд Бойс. Какво Вие видяхте у Матейс де Лихт?

-         Природен талант с вродени му от люлката характеристики. Ако трябва да го описвам, главното му качество е смелостта. На тази основа вече можеш да си централен защитник. Без нея можеш игра на кой да е друг пост, но не и там. В технически план тълкува всичко случващо се на терена, ала това е, защото е смел. Бие за топката, защото е смел. Защитава добре, защото е смел. Предугажда, защото чете играта и тръгва накъдето никой не тръгва, защото това го изисква характерът му. Има качества у всеки играч, които отразяват и какъв е като личност. Той е на 19 години. Липсва му само опитът, за да знае кога да направи крачка напред и кога – крачка назад.

-         Има велики централни защитници, които защитават добре само колкото по-назад се местят. Това прави ли ги страхливци?

-         Проблемът е да знаеш кога правиш крачка назад от шубе и кога – заради търсене на по-добра позиция за защитаване или избягване на риска. Едно е да отстъпиш назад, защото знаеш, че няма да загубиш, друго е да имаш нужната смелост да тръгнеш напред и да кажеш: тръгвам и рискувам! Това е темпераментът! Пуйол, също като Де Лихт, не беше изкусен с краката, ала си знаеше занаята на централния защитник. Че трябва да изнася топката от задна линия? Да. Че трябва да даде пас? Да. Това го имат на добро ниво. Онова, което ги превръща в рядко срещани централни защитници, е именно тази смелост, този състезателен дух. Гледането на Де Лихт на живо ми донесе това усещане. Вярва в своята сила.

-         Ако трябва да се посочи един-единствен играч на Аякс, който ви е създал най-много проблеми, кой би бил той?

-         Дони ван ден Беек. Никой не говори много за него, ала той играе свръхдинамично – излиза зад гърба на Душан Тадич, труди се във всяка една линия, вкарва голове, играе за колектива, млад е, излязъл е от школата. Логично е Френки де Йонг и Де Лихт да ме очароват, но за мен примерът за това как функционира този Аякс е именно Ван ден Беек. Давид Нерес също. Имат две крила по природа, на които не казват да отиват да правят числени преимущества или да бягат зад гърба на защитата, а прикриват неработоспособността на Тадич. Именно Нерес, Хаким Зийеш и Ван ден Беек придават на отбора типичната му дързост и спонтанност. Те нямат нищо за губене и се наслаждават, което бе видно още от мачовете им с Байерн в груповата фаза. Бяха по-добри и от Байерн, и от Мадрид, и от Ювентус… и от нас в определени периоди.

-         Как се възстановява енергията за защитаване при така продължителни разигравания като в случая с Аякс?

-         В дъното на обяснението е тактиката. Срещу тях на нас не ни липсваше енергия за затварянето на пространствата, а просто на моменти съсредоточеност и агресивност, което е абсолютно задължително условие да си конкурентен на ниво полуфинал на ШЛ. Усещането за умора бе много по-голямо, когато посрещнахме Барселона и на Меси му се беше доиграло. Също и срещу Сити, които движат повече топката от Аякс. Когато вдигахме темпото и вкарвахме повече интензивност, нивото на Аякс започваше да пада.

-         Този Аякс повече или по-малко непредвидим е от Сити?

-         По поведение си приличат. Анализирахме повече индивидуалните от колективните тенденции – при Аякс преобладават индивидуалните, а при Сити колективните. Е, логично е при „гражданите” в следствие да се изявят и големите индивидуалности като Серхио Агуеро, Бернардо Силва, Давид Силва или Кевин Де Брайне, което прави този отбор още по-страховит. Аякс е по-спонтанен. В реванша трябваше да защитават преднина и всички ги брояха за пълни фаворити, което беше ново изживяване за тях.

-         В последно време поотделно или заедно отсъстваха важни фигури на Тотнъм като Хари Кейн, Хюн-Мин Сон, Хари Уинкс, Ерик Ламела, Ерик Дайър. Това налагаше често да променяте системата и идеите си за игра. Как отвърна отборът на всички тези препятствия?

-         Винаги търсим гъвкавостта. Системите са структури, които ти дават отправна точка, ала не могат да са фундаменти за развиването на игра. Затова на нас ни харесва да говорим повече за тактическо развитие отколкото за тактически системи. А хората си говорят за 1-4-4-2, за 1-5-3-2…

-         Опростихте ли концепцията си, за да се променят и приспособяват играчите, без да се объркват?

-         Посланието е простота в рамките на сложността. Едно е да владееш, друго е да не владееш топката. Как се организираме във владението в зависимост от това какво търсим и как се организираме дефанзивно в зависимост от това как губиш топката. Поставяме ударение върху това. Футболът е прост. Какво правя, ако имам топката? Какви характеристики имат играчите ми на терена? Как искам да атакувам? Как търся слабото място на съперника? Ако нямам топката, как се защитавам? Как се организирам бързо? Къде пресирам? Къде искам да си върна топката и по какъв начин? Вътре в тази простота има една сложност, която развиваш във всекидневната си работа. И е доста лесно да предадеш идеите си, когато играчът работи съзнателно, при все че същността остава в несъзнатото. Всичко изглежда естествено, защото на играча промяната не му се струва странна. Ливърпул играе в 1-4-3-3 и с малко гъвкавост. Тримата в полузащита са по-дефанзивни и са предвидим отбор, защото играят по ясно определен начин. В момент на трудност пускат Шакири или Ориги за Лалана, Вейналдум за Кеита – пост за пост. Сити също го прави: ако не сработва Марез, влиза Бернардо; ако не сработва Стърлинг, влиза Сане; ако не сработва Агуеро, влиза Габриел Жезус… В края на краищата търсят ключа към победата над съперника и другия път към нея в индивидуалното качество, а не в тактическото развитие, не в повечето плавност в играта, не в атакуването по различен начин. Да се върнем на същото: ако имаш ясна идея за футбола, идеално, но за да развивам една система, ми трябва нападател на същото ниво като Агуеро, за да го замени при нужда… Това е много различно от онова да работиш с един отбор, в който трябва да търсиш пътищата към това да помогнеш на играчите да открият себе си. Аз нямам възможността да решавам дали да играя с крила, или не.

-         Какви крила има Тотнъм?

-         Ако имам бекове, които атакуват добре от задна позиция и разчитат пространството, ще търсим игра с крила, които влизат навътре към полупространствата. Защото Сон също не е крило, което прави разликата в ситуации един-на-един, както и Лукас Моура или Ерик  Ламела. Характеристиките на играта зависят от тези на футболистите. Ако искаш да играеш с определено тактическо развитие, трябва да търсиш най-добрите изпълнители за него. Това е предимството на някои треньори, които не са закотвени в разбиранията си, при цялото ми уважение към закотвените. Ако имам 300 милиона за трансфери, мога да търся играчи, които да са решаващи фигури за желаната от мен форма на игра. Ако нямаш тази възможност, трябва да търсиш гъвкавостта в играта, за да стигнеш до целта си. Хорхе Валдано ми каза: „В Тотнъм имате доста ограничения, но в реванша ще имате повече шансове, защото поне показахте, че когато натиснете и вдигнете ритъма, те се объркват. Ако обаче в атака нямаш скорост на физиката, техниката и психиката, е много трудно.” И е прав. Как компенсираш това? Точно тук трябва да търсиш гъвкавостта, за да имат повече възможности играчите ти да изкарат резултати. Иначе е невъзможно.

-         Можете ли да ни дадете пример за разбирането Ви за гъвкавост?

-         Да атакуваш с двама нападатели през вътрешността, да отваряш отвън, да атакуваш с трима, с използване по различен начин на централни коридори… Ние умеем да играем с един полузащитник, с двама, с трима… С бекове високо и ниско по терена, с единия бек високо и другия ниско, с един отворен фланг… Имаме купища варианти.

-         Друг хендикап за Тотнъм е липсата на входящи трансфери. До каква степен липсата на подновяване на състава стимулира играчите?

-         След четири години през миналото лято трябваше да теглим чертата. Възможности за покупки: нулеви. Желаещи да напуснат играчи: доста. Звъняха ми от световното първенство и ми казваха: „Тренер, ако ме поиска такъв или такъв отбор, си тръгвам.” Отвръщах им да говорят с президента, а те: „Добре, но аз искам да ти го кажа, защото ми се играе в такъв или такъв отбор.”. Отидох при президента и му казах: „Нямай вяра на онзи играч, който иска да остане, а не на онзи, който иска да си тръгне. Защото желаещият да си тръгне иска да отиде в голям клуб поради високи амбиции и жажда за трофеи, а точно този тип футболист е нужен на Тотнъм, тъй като именно той би се отдал докрай за успеха.” Започва лятната подготовка, затваря се трансферният пазар, напусканията не се случват и няма покупки. Така че седнахме всички на едно събрание и там изложихме малкото си варианти: или започваме всички от нулата, или продължаваме да плачем за случващото се от две години насам. Бяхме честни: „Момчета, тук всички искат да напуснат, всички преследват индивидуални цели. Аз се заклевам да ви преценявам от този момент нататък. Няма да вземам под внимание, ако сте ми се обаждали с изява на желание да си тръгнете, ако миналия сезон не сте играли, ако сте се държали лошо. Който си спечели мястото, ще играе. Дреме ми на шапката всичко случило се вчера. Ако се отдадете, ще вървим напред. Ако ли не, на тренировки с дубъла, а през януари ще търсим решение. Аз се заклевам да гледам на всекиго от вас, сякаш току-що е дошъл в клуба.” Това се споразумяхме, иначе щеше да е невъзможно. Защото, ако продължаваме с всичките проведени от четири години насам битки, как да работим? Как да създадем колективен дух? Това, че всички видяха, че започват от нулата, ни позволи да стигнем до тук – място в Топ 4 и на финал в Шампионската лига. Този ни успех е по-значим от спечелването на титла.

-         Кой е приоритетът – приходите или титлите?

-         Ръководителите казват, че искат да печелят титли. За целта обаче трябва да се влагат пари. В Англия говореха навсякъде: „трябва да се спечели една от купите”, „трябва да се спечели титлата”. Не е лесно обаче да стигнеш полуфинал за Купата на лигата срещу Челси, както сторихме този сезон. Загубихме след дузпи и пресата писа, че треньорът не иска да печели трофеи, защото не приоритизира домашните купи. Същото се случваше и в Шампионската лига, когато изоставахме в резултата срещу Аякс. Разбира се, че искаме да печелим! Само че те имат в резерв Хунтелаар, Долберг , а ние кого имахме на пейката в първия мач? Истина е, че сме жертви на успеха си, но достатъчен ли е този успех, за да влезем в последното ниво? Когато гледаш Барселона – Ливърпул, виждаш друго ниво. Ние се състезаваме на него поради други обстоятелства: защото бяхме смели, амбициозни и имахме късмет. Все още обаче не принадлежим на това ниво. Барса – Ливърпул може да се анализира само футболно, когато двата отбора са почти в пълните си състави. Какво може да се анализира от Тотнъм – Аякс? Ние имаме играещи на ръба на силите си от изтощение футболисти. Затова и при тях има толкова висок риск от контузии – защото няма други.

-         Какво е усещането да откажеш оферти от клубове като Реал Мадрид?

-         Ситуацията беше трудна. Залогът бе мечтата на всеки един треньор в света – да води най-големите отбори, а трябва да кажеш „не”. Това е нещо огромно, води до вътрешен конфликт, защото знаете, че ако един треньор реши да си тръгне, си тръгва. Аз обаче съвсем наскоро бях преподписал договора си с Тотнъм и усещах, че нищо не мога да сторя. Даниел Леви (бел.ред. – президентът на клуба) не искаше да приема оферти за мен, а ако ме бяха накарали да прекратя контракта си, нямаше как да го сторя, защото не мога да се държа по такъв начин. Ако моят президент мисли, че ще продължа работата си тук, няма да му забия нож в гърба, защото не такива са ценностите ми. Защо да е добре за един клуб да подписва с треньор, който не може да спазва думата си?!

Диего Торес, „Ел Паис”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe