Момчето, което помогна за довършване на чудото на „Анфийлд”

Момчето, което помогна за довършване на чудото на „Анфийлд”

Трент Александър-Арнолд бе обявен за гений заради бързо изпълнения ъглов удар, довел до четвъртия и решаващ гол за Ливърпул при епохалния триумф срещу Барселона във вторник вечерта на „Анфийлд”. За да започнете да разбирате постигането на невъзможното обаче, най-добре е да тръгнете още от наставленията от кабинетите.

Мач анализаторите на Ливърпул забелязали миналата седмица на „Камп Ноу” как играчите на Барса постоянно мрънкат и така се разсейват при всяко нарушение или тъч, ако ще и съдийското решение да е очевадно правилното. Това накарало Юрген Клоп да разпознае възможността и той разпространил послание из целия клуб. Това доказва, че мениджърът на „червените” със сигурност не се е бил предал, както и че връщането им в сблъсъка не е родено изцяло от адреналина или от някакви чудодейни мазила. Вярата на германеца не била сляпа. Тя се пренесла върху неговите планове и схеми.

Карл Ланкастър е ментор в клубната академия в Къркби и сред задълженията му е координирането на гонещите топката по време на мачовете момчета. Той им казал във вторник сутринта да я подават на играчите на Ливърпул възможно най-бързо и точно. Оукли Кенъниър не забравил това и при 11 оставащи минути до края на срещата я сервирал на Александър-Арнолд, докато в защитата на Барса се разправяли помежду си на 20 м. Изглежда направо удивително, че играчите на гостите така замаяно проспаха възможността това да им се случи, след като тези на домакините вече прекалено ясно им бяха показали, че са готови да сринат всичко насреща си като булдозери.

Кенъниър е 14-годишно момче по произход от Лийдс, което понякога тренира с две възрастови групи по-нагоре от неговата. Каквото и да му се случи занапред в кариерата или в живота, той завинаги ще помни своята роля във вероятно най-забележителната победа в цялата история на Ливърпул. Победа, в която отборът на Клоп доказа способността си да принизява безсмъртните до неутешими развалини, мъжете от гранит – до чиста проба слуз.

Това значеше толкова много за Лионел Меси, че той се разплака по пътя си към мястото за допинг тестове. Сълзи междувременно бяха прокапали и от кръвясалите очи на Джеймс Милнър. В съблекалнята след това халфът седна гол до кръста с пльосната на пода фланелка. Той беше полуусмихнат, не знаеше нито какво да каже, нито какво да стори.

Джорджиньо Вейналдум също усещаше буца в гърлото, бесен от това, че е бил оставен извън титулярната единайсеторка. Само в рамките на първите 10 минути след появата си в игра на почивката, той бе докоснал топката шест пъти. И се бе разписал дваж. Пред телевизионните камери след мача, иначе тъй сладкодумен, нидерландецът така и не намираше точните думи.

Ако той бе оставен извън титулярите сега, шест дни по-рано бе ред на Джордан Хендерсън за същото. Това, че и двамата се оказаха с такова влияние върху крайния изход, отразява и находчивостта, и решителността на Ливърпул. В 25-ата минута Хендерсън изглеждаше умрял. На пода. Неподвижен. Умрял. Някои от критиците му биха запитали как може да умре някой, ако никога не е живял? Въпреки болката в коляното си, капитанът се изправи. В петата минута на добавеното време още тичаше и стряскаше съперниците, сякаш гръмотевица бе заредила тялото му.

На почивката пое всички възможни обезболяващи инжекции и таблетки, а и публиката помогна да продължи, за да довърши „най-добрата вечер в моята кариера”. Може ли всъщност да има по-подходящ капитан за Ливърпул в този момент? Отписван от всички играч, но никога не и от треньорите си. Отписван от всички отбор, но никога не и от феновете си. Отписван от всички град, но никога не и от жителите си.

Хендерсън каза, че тимът му е показал, че ако никога не се предаваш и не спираш да опитваш да се пребориш, може да се получат „специални неща”. В неделя Ливърпул ще се надява на още едно специално нещо, ако ще и то този път да е извън неговия контрол.

Капитанът обаче все още вярва. Отказва да си и помисля, че за отбора му всичко е свършило в Премиър Лийг. Ако „червените” вкарат първи гол в неделя срещу Уулвърхамптън на „Анфийлд”, кой знае как играчите на Манчестър Сити ще реагират в Брайтън.

Историята на Ливърпул този сезон, тази седмица, показва, че всъщност никой никога не знае нищо със сигурност.

Саймън Хюз, „Индипендънт”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички