Интервюто със Суарес: Нямам егото да тръбя, че съм най-добрият

Напоследък Луис Суарес е зает: търси полети, също и билети, а и твори история. Срещу Алавес не само заби 21-вия си гол в Ла Лига за сезона, не само постла пътя на Барселона до 4-та шампионска титла за пет години, а и се изравни на 3-то място в класирането на топреализаторите на клуба наравно с Лашло Кубала, чиято статуя стои пред „Камп Ноу”. Но има и още…

Освен възможния дубъл на домашния фронт, „блаугранас” са изправени пред двата мача, които ще определят истински сезона им – полуфиналните в Шампионската лига срещу Ливърпул. Това значи завръщане на Суарес на „Анфийлд”, където пък бе определена кариерата на уругуаеца. Всъщност завръщането няма да е само негово, а на цялото му семейство.

„Децата ми никога не ходят на мачове от ШЛ, но на този искат – казва той, докато си налива гореща вода в йерба мате чая в термос, на който са изписани имената децата му Делфина (8 г.), Бенхамин (6 г.) и Лаутаро. – Говорих си с жена ми Софи за „Анфийлд” и те казаха: „И ние идваме!”. Е, всички без Лаути, който вчера направи шест месеца. Бенха беше много малък, но е роден в Ливърпул и знае първия си стадион, виждал е снимки. Част от детството на Делфи мина там, а и за първи път се развълнува от футбола в Ливърпул. Помни какво е да се пее You’ll Never Walk Alone, тъй че можете да си представите какво значи това за нея.

Чувството ще е странно, но и прекрасно. Видях Кара (бел.ред. – Джейми Карагър) на „Олд Трафърд” и той беше развълнуван. Джордан (Хендерсън) също е там, а няколко от приятелите му дойдоха за Ел Класико. Ще е хубаво да се видим с хора от екипа, например с Рей (Хотън), който се грижеше за всичко. Получавам редовно съобщения и от дамата в стола на Мелууд. Тя иска да се види с децата. Винаги се грижеше за Делфи, взимаше я в кухнята с нея. Хубаво ще е да се върнем.”

Ще има обаче и мач да се играе, битка да се води. „Сега ме виждате спокоен, отпуснат, но когато играя, съм различен. Благодарен съм, че ще ида там като играч на Барселона, знаейки точно какви са целите ни. Щом започне играта, с приятелството ще е свършено – никакви дружки, никакви от онези хубавите спомени. Такъв съм като играч и всеки го знае.”

О, знаят го! В Ливърпул обожаваха този му борчески дух и отказ да се предаде, който ги изведе тъй близо до бленуваната 19-а титла и който накара Суарес да скрие накрая сълзите си под своя екип на „Селхърст Парк”. Той твърди, че може и да се е приспособил към новите си отговорности, ала не се е променил особено. Онова, което обаче се е променило, е Ливърпул. И то за добро.

Идеалният сценарий за него сега е финал в ШЛ с Аякс (нарича бившия си отбор „невероятен”), требъл за Барселона и титла за Ливърпул. „Дано!”, моли се. Сега „червените” са най-близо до това след неговото напускане и той знае защо те са единственият отбор на полуфиналите, поставящ успеха на домашната сцена над този в Европа след 29 мъчителни години на суша. Той е изживявал това: вълнението, надеждата, нуждата. И все пак вижда малко от онзи отбор у днешния. Не само защото единствено Хендърсън, Симон Миньоле и Даниел Стъридж са останали от тогава.

„Разбирам през какво минават и няма как да им е леко, но според мен при нас бе различно, защото положението бе „сега или никога!”. Бяхме на ръба от титлата със състав, който е много по-малко добър от настоящия, а и за който бяха похарчени по-малко пари. Днес всеки футболист би желал да отиде в Ливърпул, докато тогава бе различно. Ако бяхме спечелили титлата, мисля, че щеше да е дори по-голямо постижение отколкото евентуална сполука на настоящия тим.

Днес нападателното трио пращи от талант и бързина; то прави разликата и от него зависят резултатите на Ливърпул. Тримата са от типа играчи, с които би обожавал да играеш, на нивото, което се очаква за клуб като този, създаден да печели Премиър Лийг и Шампионската лига. Те знаят и как да подхождат към мачовете, докато ние може би не се справихме добре в това отношение. Случилото се със Стиви (бел.ред. – Джерард срещу Челси) бе лош късмет, но вземете мача с Кристъл Палас. Днес бихте си казали: „Не скачайте, играйте спокойно, водим с 3:0, а Манчестър Сити трябва да играе и в средата на седмицата, и в уикенда.” Ние обаче чувствахме нуждата да вкарваме още и още голове заради головата разлика, защото вярвахме, че тя може да ни направи шампиони. Това е грешката на младостта.”

Може ли този Ливърпул да се поучи от онзи и от неговите грешки? „Може би, но е въпрос повече на собствен опит. Това им е вторият пореден силен сезон след миналия, когато стигнаха финала на ШЛ.”

В онази вечер на „Селхърст Парк” възможността се изпари и, поради страх от липсата на следващ скоро, с това се изпари и Суарес. Той беше на 27 години, Играч на годината на Премиър Лийг, ала с изненадващо малко трофеи: една титла в Еередивиси (при това дошла след напускането му с пристигнал по пощата медал), една Купа на Нидерландия, една титла в Уругуай и една Купа на лигата в Англия. В Барселона спечели вече четири титли в Ла Лига, четири Купи на краля и веднъж Шампионската лига, като съвсем скоро може да добави още два трофея във визитката си. И, както вече казахме, е третият голмайстор на клуба в историята му в първенството със 176 точни попадения.

Тук идва пауза и Суарес я прекъсва. 176 ли? Според него са повече, но не е сигурен. Докато преди трупаше срещу Норич, сега го прави срещу Реал Мадрид – има 11 гола в Ел Класико – и в последните четири сезона е вкарал повече пъти в Примера дори от Кристиано Роналдо, а в Европа само Лионел Меси има повече попадения. Но докато статистиките се използват за градене на легенди на някои други, при него не се прави. Защо?

„Може би има играчи, които са по-добри от мен в маркетинга”, чуди се той. А може би пък просто не бие барабана достатъчно? „ Нямам достатъчно голямо его, за да хвърча наляво-надясно, да пъча гърди и да тръбя, че съм най-добрата „деветка”, че Барселона никога не е имала „деветка” като мен или нещо от сорта. Цифрите са налични. Зная, че съм единственият футболист, отнемал „Златната обувка” от Меси и Кристиано Роналдо в последните пет години.”

Всъщност в последните десет, че и го е сторил два пъти. Само четирима са вкарали повече голове от него в цялата клубна история и по всичко личи, че докато се оттегли (а той не бърза да го прави), само един ще е пред него: Меси.

„Не е само онова, което виждаш, когато го гледаш отвън. Аз го виждам, докато играя с него: започвам да тичам с наведена към земята глава и изведнъж топката се появява точно там – казва и се спира, поглежда към краката си с въображаема топка и прави изумена физиономия. – И се питаш: „Как я постави там?!”, „Как знаеше, че аз ще се озова там?!”. Понякога си на дадено място в очакване да получиш топката и между теб и него има трима съперници, та си мислиш: „Не, не! Ще тръгна другаде, защото как ще ми докараш топката тук?”. А той успява да ти я докара, но ти вече си тръгнал. Пасът не е проработил, ала вината е моя, задето съм си мислил, че няма да може да го направи. Има хиляди ситуации като тази.”

Разбирателството между Суарес и Меси ги прави идеалния тандем, а и най-добри приятели извън терена. Те са съседи, децата им ходят в едно и също училище, съпругите им създадоха общ бизнес и повечето дни двамата отиват с една кола на тренировка. Когато уругуаецът вкара хеттрик срещу Реал Мадрид през октомври, Меси наглеждаше децата му от първия ред на трибуните. „Ще е трудно, когато се оттегли, защото дарява хората с удоволствие от играта. Отиваш на гостуване и домакинските привърженици го аплодират. Блестящо! Хубавото за нас е, че изживяваме периода с него и че ни остават още години наслада от правеното от Лео.”

Всичко това само добавя към усещането, че успехът на Суарес е бил някак неизбежен, лесен, но невинаги е било така. В първия му сезон в клуба, 2014/15, накрая бе спечелен требъл и той вкара гол на финала на ШЛ, ала в началото му бе принуден да тренира сам поради наказание до октомври заради ухапване на Джорджо Киелини на Мондиал 2014. Някои се чудеха дали ще се впише, а в тези първи месеци и самият Луис бил сред тях, докато нещата не се промениха през януари. Днес съветва и бившия си съотборник Филипе Коутиньо да не сваля гарда по същата причина.

„Играчите на Барселона трябва да живеят с постоянните критики и да имат душевната сила да надживяват лошите моменти. Филипе е приятел, още е млад и се опитвам да го съветвам. На мен също ми беше трудно и му казах, че и с него ще е така. Трябва да приемаш критиките, но най-важното е, че той се чувства уютно тук, щастлив, съотборниците му вярват, както и треньорът. Играчите са изложени на показ и дори и най-малкото нещо, което правят, се преувеличава, например това с жеста на Филипе след гола му срещу Манчестър Юнайтед. Тренерът го каза: „Изненадан съм, че говорите за жеста му, а не за чудесния му гол.” Този гол трябваше да му даде самочувствие. Понякога трябва да се опитвате да разберете Филипе. Ако феновете искат даден играч да се представя добре, трябва да са на негова страна, да го подкрепят, защото той не е глупав. Чува хоканията, когато изгуби топката, и това му влияе. Мисли си: „Леле, какво ще кажат феновете, ако изгубя още една топка!”. Не, привържениците трябва да подкрепят нашите играчи, ако искат да спечелим ШЛ и въобще всичко.”

В това отношение „Анфийлд” различен ли е? „Да, много различен. Английският футбол като цяло е различна култура. Човек трябва да се научи да живее с тези неща.”

И това не е единствената разлика. „Не мисля, че съм променил играта си, но трябва да се приспособяваш към нуждите на отбора и на определени играчи. Когато дойдох тук, знаех, че имам Ней (Неймар) от едната страна и Лео от другата, съответно че трябва да върша, нека го кажа така, черната работа: да търча, да бягам от пазача си и това бе предимство за тях, защото когато го правех срещу двама централни защитници, единият от тях не знаеше какво да прави, а другият ме следваше. Така Ней и Лео оставаха един-на-един с хората от своята съответна страна, а в тези положения те са най-добрите. Ето как работи един отбор.”

Има нещо в този анализ, което може би помага да „разголим” приноса на Суарес. Сякаш черната работа е само това. Сякаш само другите са талантливите. Сякаш головете са „само” голове. Сякаш всеки може да търчи толкова много. „Ние сме Барселона и не си тук само за да се бориш, да пресираш, да гониш защитниците, да спориш и да вкарваш по гол от време на време – тук си и заради носените от теб качества.”

Има нещо в неговия стил, което не привлича естетите, и когато играе зле, съдниците стават като че ли още по-крайни. Пък и времето никого не чака. В началото на сезона, в който навърши 31 години, някои казаха, че за Барса е настъпил моментът за промяна в атаката. Суарес, който рядко стартира бързо сезон, изглеждаше леко бавен, леко… „Дебел… Смея се на това, смея се. Хвърлят всичката си помия по теб. Правиш два-три лоши мача и се почва с това в каква слаба форма си… Това са изискванията към играчите на Барселона.”

В последните няколко месеца формата му обаче е чудесна и никой вече на се съмнява в Суарес, при все че има още един трън в петата. Той е не в неговата, а в тази на отбора: Европа. След като голът му на „Олд Трафърд” не бе зачетен, ако се разпише на „Анфийлд”, ще му е първият на чужд терен в ШЛ от септември 2015 г. насам. „Хората подчертават факта, че не съм вкарвал навън от три-четири години, но аз не си губя съня от това.”

Той обаче знае, че провалите в този турнир болят. След три поредни отпадания на четвъртфиналите Барса трябваше да гледа как Мадрид триумфира и умалява хубавото усещане от домашното владичество. Ако Ливърпул иска повече титлата, Барселона бленува повече евроуспех. Класиране на полуфинал е пробив, ала това не е достатъчно. В началото на сезона Меси публично обяви от терена на „Камп Ноу” с микрофон в ръка, че приоритетът тази година е ясен: „прекрасната, желана купа”. Ако някой е знаел предварително за тази изява, ще да е бил уругуаецът.

„Не, не знаех. После обаче се пошегувахме, че щом той го е казал, трябва сам да се нагърби да свърши работата. Изненада ни, но ако капитанът иска толкова много да спечели купата, защо и ние да не го искаме? Посланието беше ясно: това не е задължение, ала искаме да спечелим турнира. Няма да е лесно, това е сигурно. Ще е много трудно, както са трудни за печелене лигите. Понякога хората не оценяват шампионските ни титли, все едно са фасулска работа, но при една загуба примерно от Алавес или Валядолид веднага започват: „Мале, какво бедствие сте!”. Трябва да оценявате всичките тези наши титли, защото те се печелят с мачове като този срещу Алавес или срещу Леванте.”

Сид Лоу, „Гардиън”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe