Интервюто с Карвахал: Никой от нас не заслужава добра оценка за сезона

Интервюто с Карвахал: Никой от нас не заслужава добра оценка за сезона

За първи път Дани Карвахал гостува на „Марка”, когато бе 18-годишен, за рубрика, в която биваха представяни най-обещаващите юноши на Реал Мадрид. Оттогава са минали девет години и вече е изпълнил тогава заявената си мечта („да триумфирам в клуба на моя живот”), утвърдил се е в отбора и сега ще говори за случилото се в най-трудните месеци от неговата кариера.

-         Казахте, че това е един л.йнян сезон. Как си обяснявате случилото ви се?

-         Изказването ми беше плод на момента – точно след края на мача с Аякс. Обяснението ми е, че не ни се получиха нещата. Това е футболът, но и ние не показахме най-доброто си възможно представяне. Никой от нас. Казвам го, защото много години играем заедно и се познаваме. Затова и този сезон не се борим за нищо.

-         Повлияха ли ви и треньорските смени?

-         Такива решения се взимат навсякъде и винаги, но на терена излизаме ние и ние трябва да печелим и да теглим каруцата напред.

-         Лука Модрич каза, че е имало играчи, които е трябвало да вкарат ако не 50-те гола на Кристиано Роналдо, поне повече от предишните си бройки. Съгласен ли сте?

-         Естествено е, когато си тръгне играч, който вкарва 50 гола за теб, да трябва да опиташ да си ги набавиш по друг начин. Имаше и моменти този сезон, в които вкарвахме много голове, ала в други не вкарвахме в два поредни мача и ни обземаше тревожност, че нямаме такава фигура, която бележи сякаш от нищо и наизуст. Тази прекомерна тревожност ни струва много точки.

-         Каква бележка си пишете за сезона?

-         Не съм много по тези неща, но ще е ниска, защото свързвам моето представяне с това на колектива, а като колектив не се представихме добре.

-         Това ли са най-трудните месеци в кариерата Ви?

-         Да, поне откакто съм професионалист. Рядкост е през март месец вече да не се бориш за никакъв трофей, а само за емблемата на фланелката и за собствената си гордост. Странна и неуютна ситуация.

-         Мадридист сте от люлката. Страдате ли поради това още по-силно?

-         Първите две-три седмици след отпадането от Шампионската лига наистина бяха тежки. Прибирах се вкъщи свръхраздразнителен, в нещо повече от лошо настроение – въобще много беше странно. С минаването на времето полека-лека приемаш положението. Опитвам се да помогна на отбора да спечели оставащите си мачове в Ла Лига и след това да се заемем с новия сезон.

-         И кой го отнася в тези моменти?

-         Е, партньорката ми, моите приятели, семейството… Хората от моето обкръжение най-много трябва да ме изтърпяват. Аз съм човек, комуто е трудно да се отваря към другите в тежките мигове и който предпочита да е сам и да мисли за случващото се.

-         Разбрахте ли решението на Серхио Рамос да си изкара жълт картон умишлено за наказание в реванша с Аякс?

-         В крайна сметка той призна, че е сбъркал. 1:2 е фантастичен резултат от първи мач в кой да е елиминационен сблъсък и той си е мислел, че прави най-доброто за отбора и за себе си. Никога нищо не се знае – ако бяхме отстранили Аякс, той щеше да е изчистен от картони за четвъртфиналите. Затова са решенията, за да се вземат. Няма какво толкова да ги мислим впоследствие.

-         В кой момент от мача с Аякс видяхте, че можете да отпаднете?

-         Когато се оттеглихме на почивката при 0:2, в съблекалнята всички знаехме, че трябва да се стегнем и да вдигнем оборотите. При 0:3 обаче според мен всичко свърши. В този момент трябваше да гоним вече равенство, а не намирахме пролуки в защитата им. И при все това, при все че имахме лош мач, пак създадохме четири-пет чисти положения и можехме да обърнем нещата. Но това е футболът – те бяха по-добрите и затова са на четвъртфиналите.

-         Трудно Ви бе да сдържите сълзите си веднага след последния съдийски сигнал. Явно го изживявате като привърженик…

-         В такива моменти емоционално съм слабичък и много, наистина много ме боли. Главата ми не побираше мисълта за загубата, за толкоз ранното отпадане. Изпитвах приглушен гняв. Същата нощ спах малко – заради мача и заради яда си.

-         Пък и завършихте мача контузен…

-         Да, и двете ми контузии този сезон са от удари. Първият беше в Ел Класико предния уикенд и към 60-ата минута го почувствах. В такъв мач обаче няма как да не рискуваш и да не продължиш със стиснати зъби.

-         Смятате ли, че заради това, че се хвърляте максимално във всеки един момент от мачовете, имате тези проблеми с травми?

-         Може би. Говоря за това много с родителите си. Трябва да подхождам малко по-спокойно в мачовете, без толкова напор и адреналин. В крайна сметка мускулите се пренапрягат и така е по-вероятно да получиш контузия.

-         Как гледате на медийните залпове за революция, чистка, падане на глави в Мадрид?

-         Вече доста години съм мадридист и всеки път щом няма трофей или, както този сезон, още от март не се играе за нищо, сякаш всички трябва да минат под ножа. В крайна сметка оборотът на играчи е нещо логично – във футбола винаги едни идват, а други си отиват, особено ако не си спечелил нищо. Когато се печели всичко, се лети в розови облаци и никой не иска да си тръгва.

-         Не смятате ли, че се стоварват прекалено много критики към играчите от клуба, публиката и пресата, след като 1000 дни без прекъсване сте били европейски шампиони?

-         Вече сме в историята на футбола и не вярвам нашето да се повтори някога. Ако се повтори, ще е някакъв подвиг. Във футбола обаче памет няма. Той е само настояще и пак настояще, ако ще и в събота да имаш възможност да се поправиш, когато си загубил в сряда – стореното преди не се брои. Критикуваха ни, защото сезонът ни не бе добър.

-         А Вие смятате ли, че отборът се нуждае от нови лица?

-         Това вече е въпрос за тренера и президента.

-         Казахте след уволнението на Юлен Лопетеги, че той е най-добрият треньор, с когото сте работили. Защо?

-         Винаги гледам да запазя най-доброто като спомен от всичките ми треньори, но е истина, че Юлен е този, който от самото начало ми е вярвал и ме е напътствал – още откакто бяхме в националния отбор до-18. Той изживява футбола по близък до моя начин – с емоция, с интензитет. Това изявление обаче беше повече въпрос на афинитет, а не на сравнение на едни с други треньори.

-         И какво според Вас му липсваше в тези месеци?

-         Може и да ви прозвучи странно, но щипка късмет. Имаше мачове, които заслужавахме да спечелим с два-три гола разлика, а ги губехме. Топката просто не искаше да влиза, а в Мадрид всичко определят резултатите.

-         После дойде Сантиаго Солари. Смятате ли, че сбърка, като изолира важни фигури от състава?

-         Това са решения на тренера. Според мен не ги взе, за да унижи някого, а просто искаше да действа според веруюто си за това кое е най-добро за отбора. Трябва да уважим това като играчи, защото той ни беше шеф.

-         Вие лично страхувахте ли се от завръщане на Жозе Моуриню?

-         Не, човече (бел. инт. – разсмива се.)! Имаше няколко кандидати, когато замириса на раздяла със Солари. Ако беше дошъл Моуриню, нашето задължение щеше да е да дадем най-доброто от себе си и да се борим за целите си, а не да се плашим от когото и да било.

-         Но се върна Зинедин Зидан. Това ли бе най-доброто възможно?

-         Той беше идеалният човек в точния момент и най-доброто, което можеше да ни се случи. Говори за голяма смелост това да хванеш отново отбора в такава сложна ситуация – със спаднало ниво на игра, малко време до края на сезона, ниско самочувствие на играчите. Тренерът ни познава идеално, знае механизмите вътре в клуба – за мен е най-точният кандидат.

-         Тази съблекалня изживя през настоящия сезон ситуации, каквито преди никога не беше…

-         Да, това от март месец в главата ти да не е нито един трофей… В съблекалнята обаче имаме здрав колектив. Когато не печелиш, усмивките не са същите, ала това е напълно логично.

-         Има ли отворени рани, или колективът продължава да е единен?

-         Единен е. Всички сме наясно, че ние сме тези, които трябва да издърпаме каруцата от калта. Изпълнени сме с желание да спечелим оставащите ни мачове, да си прочистим съзнанието и да се завърнем с пълна сила през следващия сезон.

-         Вие вече имате тежест в съблекалнята. Товарите ли се с повече отговорности?

-         Това е вече шестият ми сезон, годинките си минават, колкото и да не го усещаме. Да, ние с повечето опит тук сме тези, които трябва да приемем под крилото си новите, да им покажем какво значат тази емблема и тази фланелка. Най-вече на терена.

-         Като мадридист бихте ли ходил сега на „Сантиаго Бернабеу”, или разбирате защо трибуните се поизпразниха в последно време?

-         Разбираемо е: ако не създаваме тръпка и няма никакъв залог до края на сезона… Уважаваме решението на привържениците, въпреки че лично аз бих ходил на стадиона, защото обичам да гледам футбол, обичам да гледам играчите на Мадрид в действие, обичам да ги надъхвам да оставят всичко от себе си на терена за победа във всеки мач. Преди всичко друго искам да им благодаря за подкрепата през целия сезон.

-         Ако бъдете запитан какъв Мадрид си представяте през 2020 г., какво би Ви дошло в главата?

-         Един отбор победител, с желание и жажда, борещ се за всички трофеи през месец април.

-         Как Ви се струва новият стадион?

-         Ще е върхът на върховете, дано да мога да играя на него! Моделът е футуристичен и ще ни даде един уникален стадион. След четири години ще съм на 31 и мисля, че мога да се задържа дотогава с късмет и труд.

-         Отпаднахте от последните три състава на Испания. В какво състояние Ви се вижда националният отбор?

-         Да, отпаднах през октомври и ноември заради прасеца, както и през март т.г. Нека да се завърна с пълна сила, пък ще опитам пак да съм част от Ла Роха. Според мен тренерът не е женен за никого и вика футболистите само според представянето им. Това спомен мен е най-доброто нещо, тъй като така всички се чувстват част от групата и никой не се има за несменяем. Сега е времето да се опитват нови неща, нови играчи, да се намерят оптимална единайсеторка и точните 23-ма, които на европейското първенство да донесат наслада и купата.

-         Виждате ли се през цялата си кариера в Реал Мадрид?

-         Истината е, че да. Ако клубът ме иска, ще се оттегля в бяло. Да, в някои интервюта съм споделял, че бих се радвал да се пробвам в Премиър Лийг, защото тя ме привлича, ала ако ми кажат, че мога да избирам между двете, без капка съмнение ще се оттегля тук.

-         Имал ли сте оферти или изкушения? Изслушвал ли сте ги?

-         Не, не съм изслушвал оферти, защото в никой момент не съм си и помислял да напусна. Клубът винаги се е държал добре с мен, когато е настъпвал моментът за подновяване на договорите ми. Тъй че не.

-         А мислил ли сте на какво ще се посветите, след като се оттеглите?

-         Все още е твърде рано, но това е въпросът за един милион. Трудно е да ставаш всяка сутрин и да не трябва да ходиш на тренировка. Бих се радвал да стана треньор и да съм свързан с футбола, ала не искам да се замислям още сега върху този въпрос, защото тогава със сигурност ще си загубя съня.

Уго Сересо, „Марка”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти