Прекаленото мислене ли е проблемът на Пеп в еврогостуванията

Преди осем години Пепе беше изгонен и Лионел Меси вкара два гола – единия от тях блестящ, а Барселона би Реал Мадрид в полуфинален мач от Шампионската лига. Това бе една направо апокалиптична вечер, апогеят на онази пословична серия от четири Класикос в рамките на 17 дни (при все че предстоеше реваншът), която определи първия сезон на Жозе Моуриньо в Испания.

Тя дойде, след като Джосеп Гуардиола най-накрая не издържа и изригна в следствие на постоянните дразнения от страна на португалеца – момент, който неговите футболисти сметнаха за изпускане на парата. Тази победа бе изцеждаща, еуфорична и все пак на цената на това Гуардиола може би никога вече да не е същият. Осем години по-късно той продължава да няма друга победа като гост в четвъртфинали или полуфинали на Шампионската лига.

По дефиниция извадките от крайните етапи на големите футболни турнири са малки, ала тази изглежда като нещо повече от обикновена черна точица в блестящото CV на каталанеца. Защото поражението на Манчестър Сити на гости на Тотнъм Хотспър (1:0) бе 10-ото поредно гостуване без победа за Гуардиола в четвъртфинали или полуфинали на най-авторитетния европейски клубен турнир.

Един преглед на листата показва широк спектър от съперници. Равенствата например срещу Милан с Барса през 2012 г. или срещу Манчестър Юнайтед с Байерн (Мюнхен) през 2014-а могат да се смятат за добри резултати. В началото никой не бе разтревожен от пораженията с 1:0 на терените на Челси и Реал Мадрид в следващите два кръга на същите тези два сезона, напоследък обаче резултатите стават все по-трудни за обясняване. С Байерн имаше загуба с 3:1 на гости на Порто в четвъртфиналите на 2014/15 (преодолян пасив в реванша) и доста нервно 2:2 на гости на Бенфика в четвъртфиналите на 2015/16 след минимална победа с 1:0 в баварската столица. Никой няма как и да забрави крушенията с по 3:0 на терените на Барселона с Байерн (2014/15) и на Ливърпул със Сити (миналата пролет в „червена” буря през първото полувреме на „Анфийлд”).

Има известен риск от прекалено опростяване на нещата. Разбира се, че показателите на всеки отбор в късните етапи на ШЛ се влошават, след като там е мястото да се срещаш с най-трудните съперници. Има обаче една повтаряща се, може би дори самопредизвикваща се, тенденция Гуардиола да прекалява с мисленето в тези гостувания, да подбира неизпробвани тактики и единайсеторки и да си понася последствията. Една от най-силните му страни като треньор е детайлното изследване на всеки един мач и съперник, ала това, в съчетание с отчаяната му амбиция да спечели Шампионската лига и без Лионел Меси до себе си, парадоксално подготвя почвата за провала му.

През 2015 г. Гуардиола изпрати футболистите на Байерн да пресират Барса на „Камп Ноу” – шокираща тактика, която се принуди да изостави още към 20-ата минута. Резултатът в онзи момент беше 0:0, но натрупаната в това буреносно начало умора допринесе за вкараните три късни гола от каталанците. Миналия сезон на „Анфийлд” пък всеобщото объркване дойде от преместването на Илкай Гюндоган в по-задна позиция.

Във визитата срещу Тотнъм проблемите не бяха въобще толкова остри като в гореизброените случаи и ако Серхио Агуеро бе вкарал от дузпа в 12-ата минута, мачът можеше да протече по съвсем различен начин. И все пак въпросителните си останаха. Това може и да прозвучи малко несправедливо, защото той е чудесен футболист, ала присъствието на Гюндоган сякаш се превръща в предупредителен знак за крушение. В отсъствието на контузения Бернардо Силва нямаше причина възвръщащият формата си Кевин Де Брайне да не играе, а Гуардиола все пак предпочете по-предпазливия вариант.

Първото поражение на специалиста от Сантпедор в английския футбол дойде на „Уайт Харт Лейн”, където неговият Сити бе направо пометен. Въпреки че „гражданите” убедително бяха били „шпорите” в предходните им три сблъсъка преди сегашния във вторник, Гуардиола като че ли често е разтревожен от физическата мощ на отбора на Маурисио Почетино. И все пак, с пускането на Рияд Марез на десния фланг и ограничаването на галопите напред на своите бекове (вечната критика от Луис ван Хаал към Гуардиола в големите мачове), с на практика организирането на система 1-4-4-1-1 без топката като в шампионатния мач с Ливърпул на „Анфийлд” през есента, мениджърът на „гражданите” сам осигури условията мачът да се превърне във физическа битка.

Това може би обяснява удара с лакът на Фернандиньо в главата на падналия на земята Хари Кейн. Само бразилецът би могъл да каже дали действието му е било умишлено (макар че ако е било инцидент, какво съвпадение е това, че моментално го последва с нов удар с лакът срещу Кейн), но е най-малкото любопитно това, че ВАР наказа ударен от топка лакът, а си замълча при ударена от лакът глава.

Така Сити не можа да се възползва от най-силното си качество – играта на пас, а в същото време не стори много, за да прикрие малкото си недостатъци. Фернандиньо изглеждаше изнурен от постоянното и активно действие на Деле Али в зоните около него и успешните му подавания слязоха до 75,6% от средните му за сезона в Премиър Лийг 87,8%. Пускането от Почетино на двама флангови нападатели високо по терена за притискане на бековете на гостите (единият от които е с мускулни проблеми, а другият е преквалифициран централен полузащитник) в крайна сметка се оказа решаващото: Хюн-мин Сон първо избяга зад гърба на Фабиан Делф, а после го прикотка да му влезе неловко и лесно му избяга, преди да завърши с голов удар при неубедителната намеса на Едерсон.

В този смисъл Почетино спечели тактическата битка. Това само по себе си не би трябвало да е особен повод за тревога за Гуардиола, защото Сити все още има отлични шансове да продължи към лелеяните полуфинали. Десет поредни гостувания без победа в късните етапи на Шампионската лига обаче са си повод за тревога, и то огромен.

Джонатан Уилсън, „Гардиън”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe