Ще прощаваш, Оле, но най-добре не обещавай неизпълнимото!

Ще прощаваш, Оле, но най-добре не обещавай неизпълнимото!

В деня, в който Манчестър Юнайтед привлече Алексис Санчес, сделката изглеждаше изумителна. Същото важи и за деня с обявяването на Радамел Фалкао – всички са щастливи, всички са изключително въодушевени от предстоящото. Ерик Байи – той ще е същинско чудовище в Премиър Лийг. Анхел Ди Мария – той ще разкъсва всяка защита с дриблите и подаванията си. И никой няма да има шанс срещу полузащита, патрулирана от Фред.

Това е проблемът при трансферите: че не са точна наука. Затова, когато Оле Гунар Солскяер се кълне да похарчи парите на Манчестър Юнайтед мъдро и ефикасно това лято, е най-добре да бъде посъветван да дава само обещания, които е в състояние да изпълни.

Да пуска младоците, да залага на стила на игра „Юнайтед”, да се играе с усмивка по най-добре представящия клуба начин – тези неща може и да звучат като клишета, ала са и постижими цели. Да се играе на пазара обаче е нещо съвсем различно. Няма мениджър на „червените дяволи”, който да е тръгнал да пазарува с идеята да похабява парите им. Няма техен мениджър, който да не е смятал своите покупки за добра идея във времето на случването им.

Мислите ли, че Жозе Моуриню си е представял как отношенията му с Пол Погба приключват с челен сблъсък? Мислите ли, че на Луис ван Хаал някога дори му е хрумвало, че няма да може да осъществи огромния потенциал на Мемфис Депай? Ами Алексис Санчес?

Когато чилиецът пристигна на „Олд Трафърд” преди малко повече от година, това изглеждаше изключителен удар – цел на Джосеп Гуардиола, отмъкната точно под носа му. А днес Санчес изглежда единственият от състава, когото Солскяер се е отказал да съживява за футбола, и най-големият му принос е разбиването на йерархията в заплатите: сега при всички преговори за договор играчите изискват поне близки до неговите 500 000 паунда седмично с оглед на нищожните му показатели на терена.

И ето къде е измамността на пазара. Преди доста скъпи единици, най-вече Погба, да започнат да показват качествата си под ръководството на Солскяер, се смяташе, че трансферните провали на Юнайтед са сложили край на фиксацията на клуба към мишените суперзвезди. Тези като Погба, Санчес и Фред наистина развалиха вкуса в устата на всички.

Солскяер от самото си идване твърди, че клубът не трябва да залага непременно на големи имена в селекцията си, ала пестеливостта не се равнява непременно на мъдрост или успех. Спомняте ли си Матс Молер Деели, Йо Инге Бергет, Магнус Волф Еикрем или Кала? Е, норвежкият наставник със сигурност си ги спомня. Защото привлече всеки един от тях в януарския трансферен прозорец на 2014 г., докато беше начело на Кардиф. „Солскяер изигра главна роля в привличането на топ професионалисти, които имат опита и волята да окажат моментален ефект”, каза тогава изпълнителният директор на уелския клуб Саймън Лим.

Какво се случи впоследствие ли? Кардиф изпадна, норвежецът напусна, а мнозинството от гореизброените попълнения също си бяха заминали до следващия януари. От доведените от Солскяер седем играчи само Фабио и Кенуайн Джоунс изкараха пълен сезон в клуба. Когато уелско издание изреди 25-те най-лоши попълнения в историята на Кардиф, цели 12% от тях бяха привлечени от Солскяер – не е зле за мениджър с едва 30 мача начело на отбора.

Във вторник вечерта норвежецът изведе за втори път като постоянен мениджър Юнайтед на стадиона на един клуб, който изнесе урок на съперника и на терена, и извън него, като в последните две години обработва пазара, както Паганини е работел с цигулката. Уулвърхамптън напипа ваксата, и то в голяма степен заради изковаването на отношения с един влиятелен агент, работещ отблизо със старши треньора.

Солскяер, в контраст, има до себе си Ед Уудуърд – човек, на когото всички гледаха като на най-лошия преговарящ в страната, докато Дейвид Дейвис не се зае с Брекзит.

В защита на Уудуърд трябва да се каже, че ако Фред и Санчес бяха оправдали високите очаквания (и цена), него щяха да сочат като гения, изкопчил двама асове от ръцете на Манчестър Сити срещу всички залози. Вместо това сега му се присмиват, задето е привлякъл най-скъпите резерви в света. Сърцето на Уудуърд ще да е подскочило до гърлото от радостно вълнение, когато Солскяер обеща да го отърве от тази висока отговорност.

И все обещания, обещания. Норвежецът може и да съчета (поне досега) покоряващ чар с впечатляващи резултати, ала не може да гарантира и че покупките му ще полетят нависоко. Никой мениджър не може, ако ще и да се казва Алекс Фъргюсън. Та колко вратари докара той, преди да уцели с Едвин ван дер Сар?

Урокът от историята е ясен: спечели големи трофеи и ще ти позволят няколко трансферни гафа. Е, може би не чак колкото имаше Солскяер в Кардиф, но никой не е идеален.

Мартин Самюъл, „Дейли Мейл”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти