)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Само преди две години, на световното първенство за младежи до-20 в Корея, някои германски треньори сториха всичко възможно, за да се срещнат с аржентинеца Клаудио Убеда. Тях ги глождеше един голям и упорит въпрос: как точно успява Аржентина постоянно да произвежда класически тип централни нападатели като от добрите стари времена?
Това в онзи момент изглеждаше последният проблем, който трябваше да разреши безкрайно продуктивната германска футболна инфраструктура, блестяща във всички останали отношения. Вместо това обаче той се оказа първият от множество, които се натрупаха брутално бързо във времето след онзи Мондиал.
След упадъка на националния отбор с най-срамната календарна година за него от 2000-та насам дойде и бедствен сезон в Европа: за първи път от 2005/06 нито един отбор от Бундеслигата не се класира за четвъртфиналите на Шампионската лига. Дори хегемонът Байерн (Мюнхен) получи, макар и в преходен за себе си сезон, лекция от напълно превъзхождащия го Ливърпул… а при все това пак е на път да защити шампионската си титла на домашната сцена.
И ето тук се крие и поредният проблем.
Та как се стигна до този срив толкова малко години след пика в представянето на най-силно индустриализирания национален футболен проект за всички времена? И то след като все още се произвеждат футболисти от толкова високо техническо и тактическо ниво?
В известна степен тук има и елемент на съвпадение плюс куп индивидуални фактори – от форма до пробиващи играчи. Всичко това се съчетава накуп едновременно. Отчасти то е от онзи тип засечки, през които периодично минава всяка една система, без значение колко идеално функционира. По същия начин и най-доброто трениране на децата и младежите просто осигурява най-добрата техническа основа на играчите, ала няма как непрестанно да произвежда звезди от световна класа.
Това не иде да рече, че там все още правят всичко все така съвършено като преди. Някои твърдят, че е дошла стагнация, по подобие и на онази в Бундеслигата, а също така се забелязват и няколко проблеми в структурно отношение.
Близки до германските академии източници стоят зад мнението, че от възрастовите групи между 15 и 19 години само шепа играчи се очаква да пробият в суперелита. Това е огромна промяна в сравнение с преди 10 години и може да отразява неумението на треньорите да променят подхода си.
Мнозина работещи в областта на детско-юношеския футбол там смятат, че в момента децата биват претренирани, че се поставя твърде голям фокус върху владението на топката и че се прекарва твърде много време в академиите. Някак твърде херметически запечатано. Сега има все по-малко играчи с нестандартно мислене и все по-малко нововъведения. Това, посочил Убеда в Корея, било по ирония предимство на иначе пълната с проблеми и лишена от ресурси аржентинска система: суровост и биткаджийство, което липсва в стерилната германска среда.
Настоящото поколение, върху което се възлагат надеждите да вдъхне нов живот на националния отбор начело с Йоахим Льов, почти напълно доказва това. Футболисти като Юлиан Дракслер, Йошуа Кимих, Леон Горецка и Юлиан Брант са идеално тренирани и тактически, и технически, ала леко едноизмерно. Германските треньори се тревожат, че вече не виждат „бързите, универсални и решаващи играчи”. Това е една от причините клубовете от Бундеслигата да проявяват такъв огромен интерес към произвежданите сега в Англия изобилно флангови нападатели като Джейдън Санчо и Калъм Хъдзън-Одой.
Сухотата и скучността в стила на игра съответства и на сухотата и скучността на играта в Бундеслигата, която само допреди няколко години се славеше с огромния заряд в мачовете си.
Ако задълбаем още повече, ще видим и как едно от водещите качества на германския футбол доведе до други проблеми.
Правилата в страната по отношение на собствеността и вложенията съхраниха клубовете като защитени местни социални институции и това буди възхита и завист в куп други държави. Едновременно е за похвала това, че привържениците се борят за запазване на своите клубове от съмнителни финансови интереси като в случаите в Англия и Париж, но и за тревога това, че така се позволява на един клуб да е толкова по-голям от всички останали.
Жалко от състезателна гледна точка е това, че сега Борусия (Дортмунд) губи височина. Защото какво говори за Бундеслигата това, че Байерн, който изглежда в най-лошото си състояние от средата на първото десетилетие на века, когато беше второразряден европейски отбор, вероятно все пак ще защити титлата си? Какво значи това за конкурентната среда в първенството? Какво значи това за пазарната привлекателност на това състезание?
Бундеслигата все още си има този проблем.
Междувременно Байерн съумява да реши своите собствени проблеми. Тече огромна чистка в състава и няма съмнение, че през лятото шампионът ще опита отново да отмъкне най-добрите играчи на своите конкуренти и ще похарчи много пари. Затова и по всяко вероятност ще се завърне бързо сред европейския каймак.
Дали обаче германският футбол ще се завърне на самия връх на континента и в света? Това изведнъж стана далеч по-изпълнено с въпросителни, отколкото бихме могли да си го представим само преди две години. Настъпи рязко и неравно приземяване заради съчетанието едновременно на множество проблеми.
И този с произвеждането на централни нападатели от класическия тип вероятно е вече един от най-малките сред тях.
Мигел Дилейни, „Индипендънт”
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)