Деветте живота на Алегри

Деветте живота на Алегри

Ето къде е проблемът: съществуват гуардиолизмът, моуринизмът, чолизмът, а след това контизмът, саризмът. Да не отваряме дума за сакизма. Ами алегризъм? Не, няма прието такова нещо. И по-добре за Масимилиано Алегри всъщност, защото –измите, поне в историята на света, не носят положителна препратка.

Как обаче тогава да определим старши треньора на Ювентус с неговите куп скудети във визитката и два финала в Шампионската лига с неособено пригоден за успех в турнира състав? Най-вече с уменията му да изплува от опасни води. Като котка с девет живота.

Когато стане напечено, печените пристъпват напред. Когато играта загрубее, Алегри започва да става изобретателен. Стори го и в деня след бедствието на „Уанда Метрополитано”, без да му трепне и една гънка по лицето: „Продължаваме ние!”. Безапелационен. И, оказа се, имаше право.

РИСКУВАНЕ НА ВСИЧКО

Дали е късметлия? Може и така да е, ала и в същото време е одарен с остър футболен ум. И свикнал да рискува. Когато стане напечено, Алегри потрива ръце и е способен да отиде да прави стречинг край тъчлинията и в най-нажежения момент от мача. Във вторник вечерта обаче си тръгна от „Ювентус Стейдиъм” с изпито лице, изцеден, без желание да хапне или да побъбри с никого.

На следващата сутрин вече беше свеж още в 8:00 часа и закусва с приятели в торински хотел, а после закара Джорджо на училище – обичайната рутина на старта на деня. Получи деветка до десетобалната система за гениалния си тактически подход в осминафиналния реванш срещу Атлетико Мадрид, донесъл изумителния обрат? „Само като се замисля, че в училище трябваше да минавам през четири изпита, за да стигна до 9…”

Алегри не си губи самообладанието, ала стресът от тези дни върху него се усеща, колкото и да е свикнал да живее на ръба на бръснача. „Смелостта – написа спътницата му в живота Амбра Анджолини в Инстаграм – означава да разкриваш изцяло сърцето си, истинската си същност.” А по отношение на смели или рисковани неща Алегри го е разкривал вече толкова много пъти.

Тези дни много се говори за тактическите му хрумвания в най-трудните моменти, но отвъд тях я има и психологическата страна на нещата, което показва характера. Алегри е наистина като котка (въпреки че не обича особено котките), която съзнателно изразходва многото си животи.

ПРЕПЯТСТВИЯ

Да се върнем към годините му в СПАЛ. Рискува да бъде уволнен, предполагаемият му наследник на пейката дори гледа мача на отбора от трибуните, а накрая печели срещу Читадела. Да, нищо специално, красиво и изпипано, но всъщност цялата му кариера е такава – като че отборите му никога не са вкарвали гол.

Спасен след уволнението в Гросето, наказанието за три месеца в Удине и кратката среща с треторазрядния Леко, Алегри намира в Сасуоло нова възможност след няколко изхабени котешки животи. Там нещата сработват и следва изкачване към Серия А и Каляри, въпреки че няма много поводи за радост. След пет поредни загуби тогавашният президент на сардинския клуб Челино е видимо бесен на трибуната и около него се чуват шепоти: „Този няма да остане задълго.”

Алегри печели първата точка в живота си в Серия срещу Милан. Това е съдбовно, защото го забелязва Адриано Галиани отсича: „Той е идеалната фигура за нас.” Така започва една друга история, която извежда наставника до първото му скудето.

ПЪТ КЪМ ЕВРОПА

В Милан тифозите не го посрещат най-въодушевени. Харесва се, но не на всички. Това е времето след империята на Карло Анчелоти, в което коли и беси Леонардо. Алегри започва със спечелване на шампионската титла – не че със Златан Ибрахимович това не е фасулска работа, ала после идва ред на спада.

Първия път старши треньорът спасява главата си с победата срещу Сиена и класирането за Шампионската лига. После удържа и до средата на следващия сезон с осигуряването на място в осминафиналите на Шампионската лига, където щеше да се срещне именно с Атлетико, ако Барбара Берлускони не го беше уволнила. Това бе трън в петата на наставника до този вторник, когато Ел Чоло бе нокаутиран.

Не че това бе особено неочаквано. Прогнозира го смело в медиите Галиани след загубата на „и бианконери” в Мадрид преди три седмици. Защото Алегри е от онези, които имат по девет живота… а може би и по повече. Дойде в Юве и му мятаха камъни, после направи равенство у дома с Тотнъм Хотспър и пак съумя да вземе своето в реванша на чужд терен. Трудностите само обострят тактическия му гений и усета за риск.

И животите му, вместо да се стопяват, сякаш се умножават.

Алесандра Бочи, „Гадзета дело Спорт”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти