›› Булевард

Линдзи Вон кръсти своя дреха Банско

По всичко личи, че Банско е влязъл дълбоко в сърцето на кралицата на алпийските ски Линдзи Вон. 34-годишната американка, която този сезон ще кара за последно в Световната купа, пусна модна линия, съвместно със спортния ...

Виж още
Световен футбол

Великите 10 вратари на световните първенства - част II

11 декември 2007 | 18:40
Великите 10 вратари на световните първенства - част II

Дойде ред и на втората част на класацията “Великите 10 вратари на световните първенства”. Екипът, който изработи материалите, е длъжен да подчертае, че публикуваните в този втори материал вратари не са по-маловажни фигури в историята на играта от тези в предишния. Напълно ясно е, че всяка една класация е субективна сама по себе си, затова ние предпочетохме да Ви представим футболистите избрани от ФИФА за номер 1 за всеки Мондиал. Тъй като световните финали до момента са 18 си позволихме да добавим още две имена в този списък, за да уравновесим везните. 

Позицията на вратаря в един отбор често е ключова за успеха. Един страж трябва да има пъргавина, ловкост, светкавичен рефлекс и добро чувство за пласиране. Футболът е игра на голове, а работата на вратарите е да се стремят да запазят мрежата си “суха”. Фамозните спасявания винаги се помнят и наелектризират трибуните, понякога дори повече и от красивите голове. Sportal.bg Ви представя още десет от великите фигури заставали на голлинията на най-големия футболен форум.

ФРАНТИШЕК ПЛАНИЧКА 

ФРАНТИШЕК ПЛАНИЧКА 

Франтишек Планичка е роден на 2 юли 1904 г в Прага. Висок е 1,73 м. Почти цялата му кариера преминава в чешкия гранд Славия (Прага), с който става осем пъти шампион на страната и веднъж печели Купа Митропа в 969 мача. Общо е изиграл 1442 мача в които допуска 1390 гола. С екипа на Чехословакия изиграва 73 мача в периода 1926-1938 г. Става известен с невероятния си рефлекс и чувство за пласиране, както и с честността си на терена - никога не е получвал жълт или червен картон през цялата си кариера. През 1985 г е удостоен с награда от ЮНЕСКО за честна игра, а през 1994 г получава същия приз и от Чехия. През 1999 г Световната централа по футболна статистика го провъзгласи за най-добрият чешки вратар и девети в класацията за целия свят. През 2003 г Планичка бе признат за най-добрият вратар в света за своето време. Умира в Прага на 20 юли 1996 г. на 92 -годишна възраст.

Планичка води своя отбор на Мондиал 34, където след последователни победи над Румъния, Швейцария и Германия, Чехословакия достига финала. В решителния мач съперник е Италия, чийто състав успява да доведе мача до продължения, в които печели световната титла. Стражът не се отказва и с капитанската лента извежда своите на Мондиал 38. Именно на тези световни финали той добива легендарния статут, с който остава завинаги във футбола. В един от най-грубите мачове, известен като "Битката на Бордо", срещу Бразилия Планичка довършва двубоя със счупена ръка. При резултат 1:1 безстрашният вратар се сблъсква с нападателя на "Селесао" Перасио, докато кариоката се опитва да нанесе удар. Планичка героически доиграва двубоя и продълженията, в които не пада нов гол. Два дни по-късно мачът се преиграва, но без своя герой и най-добрите си нападатели Чехословакия отстъпва с 1:2. За своите 240 минути игра Планичка допуска едва един гол, което му отрежда първо място в класацията за най-малко допуснати голове средно на мач. Избран е за безспорен номер 1 на турнира. Двубоят с Бразилия е последният му с националната фланелка.

 РОКЕ МАСПОЛИ

РОКЕ МАСПОЛИ

Роке Масполи (пълно име Роке Гастон Масполи) e роден на 12 октомври 1917 г в Монтевидео. Висок е 1,89 м. Играе в съставите на Бела Виста, Уондърърс, Серо Портеньо и Пенярол от 1938 до 1957 г. Шесткратен шампион на страната. Става световен шампион с Уругвай през 1950 г и е избран за вратар на първенството. За "урусите" изиграва 44 мача между 1945 и 1955 г. Участник е и на Мондиал 1954 г и печели четвърто място. След края на вратарската си кариера Масполи става треньор и води уругвайския гранд Пенярол, с който става пет пъти шампион на страната, печели Купа Либертадорес и Междуконтиненталната купа през 1966 г с победа 4:0 над Реал (Мадрид). По-късно води и клубове в Испания, Перу и Еквадор. През 80-те Масполи поема националния отбор на Уругвай, с който печели Копе де Оро през 1981 г. Умира на 22 февруари 2004 г в Монтевидео.

Звездният момент в кариерата на Роке Масполи е финала на Мондиала през 1950 г. Уругвайският страж е преодолян веднъж от бразилците в началото на второто полувреме, но след това запечатва вратата си. Близо 200 000 зрители на „Маракана" стават свидетели на отличната му игра в рамката. Двубоят завършва 2:1 за „урусите", а за героичното си представяне Масполи получава наградата Вратар №1 на турнира.

 

ГЮЛА ГРОШИЧ

Гюла Грошич е роден на 4 февруари 1926 г в Дьорог. Вратарят изиграва 86 мача за Унгария и е част от Златния отбор на 50-те години. Прякорът му е Черната пантера. Дебютира през 1947 г при 3:0 срещу Албания в Будапеща и се отказва през 1962 г след 0:1 от Югославия, отново в Будапеща. Става известен с играта си като последен в защитата. Записва участие на три поредни световни първенства – през 1954, 1958 и 1962 г. На Мондиала през 1954 г е избран за вратар на първенството. Златен медалист от Олимпиадата през 1952 г. Взима участие в паметните победи над Англия с 6:3 на “Уембли” през 1953 и 7:1 в Будапщеа през 1954 г. В кариерата си играе за Дьорог, Матеос, Хонвед и Татабаня. Четирикратен шампион на страната. Прекратява с футбола през 1962 г. Става треньор и води отборите на Татабаня и Волан, работи и в Кувейт.

Въпреки че Унгария разполага с един велик отбор за Мондиал 1954, в който блестят най-вече имената на "майор" Ференц Пушкаш, Шандор Кочиш, Золбан Цибор и Нандор Хидегкути, на специалистите не им убягва и прекрасната игра на стража на този отбор Гюла Грошич, който също е с основен принос за успехите на унгарския футбол през 50-те години на миналия век. Началото на "златната страница" е написано през 1952 година в Хелзинки, когато "маджарите" печелят олимпийското злато. Две години по-късно те са фаворит номер 1 за спечелване на световната купа в Швейцария. В тези години футболните запалянковци наричат Грошич "Черната пантера", като израстналия в миньорското градче Дорог страж допуска едва три гола зад гърба си в първия кръг на Мондиала. Головата разлика на унгарците е забележителна 17:3, с  което те затвърждават ролята си на основен претендент за титлата. На четвъртфиналите Унгария елиминира Бразилия с 4:2, като Грошич отново блести на вратата на своите. Любопитна случка се разиграва на полуфинала между Унгария и действащия световен шампион Уругвай. Европейците водят с 2:0, когато десетина минути преди края нападателят на "урусите" Хуан Хохберг сензационно изравнява резултата и праща мача в продължения. Тези два гола смайват дори реализатора им, който след своето второ попадение в 86-ата минута припада от вълнение на терена. В продълженията обаче, унгарците не трепват и закономерно достигат до финалния мач. Всеки футболен фен е чувал за "Чудото в Берн" и за това как фантастичният унгарски тим губи на косъм световната титла от Западна Германия. Самият Грошич, както и много от своите съотборници приема тежко загубата и с години не може да си прости поражението в Берн. "Аз имам вина и за трите попадения на западногерманците", споделя след време Черната пантера. Въпреки всичко представянето на Унгария е оценено много високо, а Грошич, чиято майка е искала да го направи свещеник, е избран за най-добър вратар на швейцарския мондиал. Унгарецът е и един от първите вратари, които играят и като либеро и подсигуряват умело защитниците пред себе си. Грошич, който е господар в своето малко наказателно поле, участва на още две световни с националния на родината си (1958, 1962).

ЛАДИСЛАО МАЗУРКЕВИЧ 

ЛАДИСЛАО МАЗУРКЕВИЧ

Ладислао Мазуркевич е роден на 14 февруари 1945 г в Пириаполис. Висок е 1,79 м. Пази на вратата на Уругвай през 60-те и 70-те години и помага на "урусите" да достигнат полуфинала на Мондиала през 1970 г. Избран е за най-добър вратар на първенството. Участник е и на световните финали през 1966 и 1974 г. Има 65 мача за Уругвай в периода 1965-1974 г. На 21 години е избран за Най-добър играч на Купа Либертадорес. Участва в прощалния мач на Лев Яшин. Световната централа за футболна статистика го определя за вратар №5 на Южна Америка за ХХ век. В клубната си кариера е играл за отборите на Расинг, Пенярол, бразилския Атлетико Минейро, испанския Гранада, Кобреола (Чили) и колумбийския Америка Кали. Осемкратен шампион на Уругвай, носител на Купа Либертадорес и Междуконтиненталната купа през 1966 г. В 298 мача допуска 268 гола.

Един от най-бляскавите моменти в богатата биография на Мазуркевич е Мондиал 70. Той вече има опит от Мондиал 66, който му помага да бъде една от централните фигури в състава на родния си Уругвай. Прецизните му намеси срещу Израел и Италия позволяват на отбора да се класира за фазата на елиминациите. Мазуркевич "зазижда" вратата си срещу коравия тим на СССР и "урусите" са на полуфинал срещу големия съперник Бразилия. Уругвайците не успяват да се противопоставят на бъдещия световен шампион, а добрата игра на Мазуркевич ги спасява от разгромен резултат. Силните изяви и талантът на вратаря карат специалистите да го посочат за номер 1 на турнира, въпреки че на финала спорят Бразилия и Италия.

 ЯН ТОМАШЕВСКИ

ЯН ТОМАШЕВСКИ 

Ян Томашевски е роден на 9 януари 1948 г във Вроцлав, Полша. Известен е с прякора си Клоунът, а в родината си и като "Човекът, който спря Англия". Висок е 1,93 м. Томашевски класира поляците на Мондиала през 1974 г, на който е избран за най-добър вратар. Става първият вратар в историята на световните финали, който спасява две дузпи в два поредни мача. На турнира поляците завършват трети. Томашевски е носител на сребърен медал с "Дружина Полска" от Олимпиадата през 1976 г и взима участие и на Мондиала през 1978 г. Голяма част от кариерата му преминава в ЛКС Лодз, тъй като комунистическия режим в страната му не позволява да играе в чужбина преди да навърши 30 години. След Световното през 1978 г играе в белгийския Беершот и испанския Херкулес преди да се откаже от футбола през 1982 г. На Мондиал 82 отново става трети в света. Със своите 59 мача за Полша той държи рекорда за вратар с най-много участия за страната си. В момента Томашевски работи като коментатор и спортен журналист.

Мустакатият великан Ян Томашевски придоби световна известност в двубоя на родната му Полша срещу Англия на митичния стадион "Уембли". "Дружина полска" гостува на Острова в решителен мач за класиране на Мондиал 74. Англичаните се нуждаят от задължителна победа, но достигат само до 1:1, като голът им е от дузпа. След като оставя вкъщи Родината на футбола, Томашевски продължи да отказва нападателите на съперниците и на Мондиал 74. С блестящите му намеси в рамката Полша успява да надвие Аржентина, Италия и Бразилия. Томашевски става и първият вратар на световни финали спасил две дузпи в два последователни мача. В първия мач от втората фаза на турнира стражът отразява удар от бялата точка на шведа Тапер, а във втория блокира шута и на Ули Хьонес от бъдещия шампион ФРГ. Специалистите единодушно посочват Томашевски за вратар на Мондиал 74, а Полша печели бронзовите медали след 36 години отсъствие от световната футболна сцена.

 

ЖАН-МАРИ ПФАФ

Жан-Мари Пфаф е роден на 4 декември 1953 година. Пази на вратата на Белгия от 1976 до 1987 година, като записва 84 мача за „червените дяволи". С Белгия достига до финала на Евро`80 и до четвъртото място на Мондиал`86. От 1982 до 1988 година пази на вратата на Байерн (Мюнхен), като през 1987 година играе с баварците финал в турнира за КЕШ, но там губи от Порто. Завършва кариерата си в Трабзонспор през 1990 година. Пеле номинира Пфаф за един от 125-те най-велики футболисти в историята на футбола.

Белгиецът от Източна Фландрия е сред най-добрите вратари в света през 80-те години, заедно с колегите си Тони Шумахер и Ринат Дасаев. Два са върховете в кариерата на Пфаф с белгийския национален тим - сребърният медал от Евро'80 в Италия, и четвъртото място от Мондиал'86. Ние ще обърнем внимание на изявите на белгиеца по време на световното в Мексико, където Пфаф е сред главните виновници за полуфинала на "червените дяволи". Белгия, начело с легендарния наставник Ги Тис, започва трудно на мексиканския мондиал. Първият мач е загубен от домакина Мексико и европейците нямат право на повече грешки срещу загадъчните тимове на Ирак и Парагвай. Белгия повежда рано-рано на Ирак, но през второто полувреме отборът на Ги Тис е неузнаваемо слаб. Само героичните плонжове на Жан-Мари Пфаф на вратата карат резултатът да остане 2:1 за белгийците. И третият мач в групата не минава леко за Пфаф и съотборниците му, като за 2:2 с Парагвай белгийците трябва доста да трепеят, а топката като по чудо не навестява мрежата на Пфаф за трети път при едно от многото разбърквания в наказателното поле в края на мача. На осминафиналите Белгия най-после изиграва качествен мач и то срещу изключително силен тим - СССР. Проблем за Пфаф в този мач е нападателят Игор Беланов, който на три пъти успява да го промуши. Когато резултатът на таблото става 4:3 за Белгия в продълженията обаче, Пфаф заключва своята врата и не допуска повече голове, като с някои свои фантастични избивания докарва до истинско отчаяние съветските футболисти. В един приятен за гледане 1/4-финал Белгия и Испания достигат до дузпи. За разлика от своя колега Субисарета Пфаф успява да отрази удар на съперник и праща Белгия във финалната четворка на турнира. Жертвата на белгийския вратар е футболиста на Валенсия Елой Прендес, чийто удар Пфаф парира с крака. На полуфинала белгийците вече нямат сили да се противопоставят на Аржентина с Марадона, като благодарение на героичните изяви на Пфаф крайният резултат е само 2:0 за "гаучосите". След края на този мач белгийците се скупчват около Марадона и всеки от тях предлага на аржентинската мегазвезда да разменят фланелките си. Дон Диего обаче отива единствено при Пфаф и прави размяната именно с него, като след мача заявява, че именно стражът е бил най-добрият сред противниците му на терена. Отборът на Ги Тис губи бронзовите медали от Франция, но обира шумни овации за бляскавото си класиране. Мнозина от специалистие определят именно Жан-Мари Пфаф като най-добър страж на Мондиал'86, но в официалната класация на ФИФА стои името на Тони Шумахер. "Мой идол във вратарска професия винаги е бил германецът Сеп Майер. През 1986 година бяхме близо до финала с германците, но нямаше как да се справим с Аржентина на полуфинала. Все пак и четвъртото място бе велик успех за нас", заявява няколко години след световното в Мексико Пфаф.

 

МИШЕЛ ПРЮДОМ 

Мишел Прюдом е роден на 24 януари 1959 г в Угрее, Белгия. Висок е 1,82 м. Един от най-добрите вратари в света и първи носител на наградата Яшин за най-добър вратар на Световното първенство през 1994 г. На клубно ниво Прюдом играе за Стандарт Лиеж, Мехелен и португалския Бенфика. Със състава на Мехелен печели Купата на Белгия през 1987 г, а през 1988 г Купата на носители на национални купи и Суперкупата на Европа. Става шампион на Белгия през 1989 г. Отказва се от футбола през 1999 г на 40-годишна възраст. За Белгия изиграва 58 мача между 1979 и 1995 г. Участник е и на световните финали през 1990 г. Футболист №1 на страната през 1987 и 1989 г. В момента е старши треньор на Стандарт Лиеж. 

Действително избирането на белгиеца Мишел Прюдом за най-добър вратар на световното в САЩ през 1994 година е малко странно на фона на блестящите изяви на Боби Михайлов, Томас Равели, та дори и на бразилеца Тафарел, и на факта, че Белгия си замина още на осминафиналите, а споменатите други трима вратари играха до заключителните дни на шампионата. Ако продължавате да се чудите кое натежа толкова, че ФИФА избра на вратата на идеалния тим да бъде белгиеца, отговорът е мачът Белгия - Холандия в предварителната група. На 25 юни 1994 година в Орландо 35-годишният Прюдом сътвори невероятен мач срещу "лалетата". Белгийският вратар имаше отлични изяви и няколко дни по-рано при трудната победа с 1:0 над Мароко, но срещу силния холандски тим Прюдом бе наистина безпогрешен. Кой ли е от "оранжевите" не се опита да вкара гол на белгиеца, кой ли не шутира към него. В този двубой обаче, Прюдом правеше спасяване след спасяване, а единствения гол реализира защитникът Филип Алберт в средата на второто полувреме. Белгийският вратар имаше запомнящи се изяви и на осминафинала срещу Германия, макар че не успя да направи нищо при попаденията на Фьолер и Клинсман. Така в края на своята кариера малко изненандващо Мишел Прюдом намери място в идеалния тим на САЩ`94, измествайки от там други не по-малко слаби вратари.

 

БОРИСЛАВ МИХАЙЛОВ

Михайлов е роден на 12 февруари 1963 г. Висок е 1,86 м. Второ поколение вратар, син на легендата на Левски Бисер Михайлов. Боби е капитан на Златното поколение на българския футбол, което спечели бронзовите медали на Мондиал 94. Неговата кариера започва в Левски, за да премине последователно през съставите на португалския Беленензес, френския Мюлуз, Ботев (Пловдив), английския Рединг, Славия и швейцарския Цюрих. Дебютира за националния отбор на 20-годишна възраст и се отказва след Евро 96. Освен триумфалното световно първенство през 1994 г, Михайлов участва и на Мондиал 86. Вратарят държи и рекорда за най-много участия с националната фланелка - 102 срещи.

До голяма степен можем да кажем, че Борислав Михайлов бе ощетен от ФИФА, не попадайки в идеалния тим на световното в САЩ през 1994 година. Боби имаше някои уникални намеси, като бе истинска стена в най-големите мачове на националите по американските терени. Всички помним, че започнахме трагично срещу Нигерия с 0:3,  но после обаче отборът на Димитър Пенев намери себе си и достигна до подножието на самия световен финал. Във втория мач срещу гърците Михайлов нямаше кой знае колко работа, а важното свършиха нападателите. Срещу Аржентина капитанът на националите не трепна пред нито един шут на световните вицешампиони, за да дойде най-великият мач в кариерата на славния ни вратар - осминафиналът с Мексико на "Джайънтс Стейдиъм" в Ню Джърси. Всички съвременници на този мач едва ли някого ще забравят спасените от Боби дузпи на Марселиньо Бернал и Хорхе Родригес, както и коментара "Този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов, поставя за втори пореден път мексиканците на колене...", който няколко дни не спря да се върти по националната телевизия. Наистина паметен мач с прекрасни намеси на нашия вратар. И на четвъртфинала Боби имаше уникални спасявания. През първото полувреме Михайлов улови убийствен удар с глава на Юрген Клинсман, а след почивката майсторски с една ръка изби от горния ъгъл коварен удар на Томас Хеслер. След най-великата победа в историята на националния тим на полуфинала ни чакаше Италия. Няма да се спираме на неотсъдената дузпа за нашите, а само ще споменем, че "Скуадра адзура" направи изключителен първи половин час и само невероятните намеси на Боби и гредата при един шут на Албертини ни спастиха от голям пасив в резултата. Все пак вратарят ни нямаше какво да направи при двата пронизващи удара на Роберто Баджо, но и представянето му в мача с италианците може да се оцени като прекрасно. Едва в мача за трето и четвърто място Михайлов имаше слаби изяви, но този двубой нямаше никакво значение за нас, с оглед на факта, че за първи и единствен път ФИФА бе решила да даде бронзови медали и на двата загубили полуфиналиста.

 

ФАБИЕН БАРТЕЗ

Фабиен Бартез е роден на 28 юни 1971 г в Лавелане, Франция. Висок е 1,83 м. Най-успешният вратар в историята на френския национален отбор. Световен шампион през 1998 г, когато е избран за най-добър вратар на турнира и европейски шампион през 2000 г. Заедно с английския вратар Питър Шилтън държи рекорда за най-много мачове на световни финали без допуснат гол – 10. За Франция е изиграл 87 мача в периода 1994-2006 г. В клубната си кариера е пазил за Тулуза, Олимпик (Марсилия), Монако, английския Манчестър Юнайтед, отново Олимпик (Марсилия) и Нант. Отказва се от футбола на 29 април 2007 г. Бартез участва на световните финали през 2002 и 2006 г, както и на Евро 2004. Става първият вратар в света, който не допуска гол в два поредни мача срещу Бразилия на световни финали. При победата с 3:0 на финала на Мондиал 98 и при успеха с 1:0 на 1/4-финалите на Мондиал 2006. На клубно равнище печели Шампионската лига с екипа на Олимпик (Марсилия) през 1993 г. Двукратен шампион на Франция с Монако, двукратен шампион на Англия с Манчестър Юнайтед и шампион на Втора френска дивизия с Олимпик (Марсилия). Най-добър вратар на 2000 година според Световната централа за футболна статистика. През 1998 г вратар №1 във френското първенство.

Фабиен Бартез няма кой знае каква забележителна клубна кариера, въпреки че това е спорно на фона на КЕШ-а с Марсилия от 1993 година, но с националния тим на Франция гологлавият страж винаги е пазил отлично. Бартез взе участие на три световни и три европейски първенства, като безспорният връх в кариерата му бе през 1998 година, когато „петлите" триумфираха със световната купа на своя земя. Бартез не допусна сериозни грешки по време на цялото първенство, като вещо дирижираше отбрана пред себе си - Бишенте Лизаразу, Марсел Десаи, Лоран Блан и Лилиян Тюрам (от ляво на дясно). Като споменахме Блан да кажем е за прословутата целувка, която централният бранител даваше по челото на Бартез преди всеки мач. Блан направи това и на финала, въпреки че бе наказан и не игра в последната среща с Бразилия. Там Бартез отново не трепна, като ловеше всяка изсипана топка по време на стихийния натиск на бразилците през първото полувреме. По-паметливите от вас няма как да не се сетят и за момента, когато Бартез помете бразилската звезда Роналдо в наказателното поле, като след този сблъсък се изправи само французина. В голяма конкуренция на парагвайския капитан Хосе Луис Чилавет френският национален вратар бе избран от ФИФА за най-добър вратар на Мондиал`98.

 

ОЛИВЕР КАН

Оливер Кан (пълно име Оливер Ролф Кан) е роден на 15 юни 1969 г в Карлсруе, Германия. Висок е 1,88 м. Известен е като Титанът или Крал Кан. Пази за Бундестима от 1995 до 2006 г, а в момента е вратар на Байерн (Мюнхен). С националната фланелка Кан записва 86 мача. Клубната си кариера започва в родния Карлсруе през 1987 г, от 1994 година е вратар на Байерн (Мюнхен). На национално ниво Кан е европейски шампион през 1996 г, когато е втори вратар и финалист на Мондиал 2002, на който е обявен за най-добър вратар на турнира и става носител на наградата Яшин. Бронзов медалист от Мондиал 2006. Седемкратен шампион на Германия, носител на пет купи на страната и шест суперкупи. През 1996 г печели Купата на УЕФА, а през 2001 г триумфира в Шампионската лига и Междуконтиненталната купа. Като лични отличия печели Бронзова топка през 2001 и 2002 г, Футболист на годината в Германия през 2000 и 2001 г, Златната топка на Световното през 2002 г, три пъти вратар №1 според Световната централа за футболна статистика – през 1999, 2001 и 2002 г, Най-добър вратар в Европа през 1999, 2000, 2001 и 2002 г, седемкратен победител в класацията за най-добър вратар в Бундеслигата, шест пъти поред.

Кан е в основата на достигането на Германия до финала в Йокохама през 2002 година. Вратарят прави запомнящи се мачове, като Бундестима се оповава най-вече на неговите спасявания и на един гол преднина, за да достигне до мача за световната купа. Така Германия елиминира с по 1:0 Парагвай (1/8-финал), САЩ (1/4-финал) и Корея (1/2-финал) и достига до двубоя за златото. Кинг Кан, както го наричат азиатските привърженици има някои уникални намеси, като особено напечено пред вратата на Германия е на четвъртфинала със САЩ и полуфинала с домакина Корея, когато Кан показва невероятна класа. Гол няма и след първото полувреме на финала с Бразилия, където Кан отново е блестящ. Най-лошото за германецът обаче идва в 67-ата минута, когато Кан отбива лошо коварен удар на Ривалдо и притичалият Роналдо открива резултата. След тази грешка Германия няма сили за обрат, а бразилците достигат и до нов гол. Оливер Кан след финала през сълзи споделя, че тази нелепа намеса при удара на Ривалдо ще го преследва винаги. Въпреки всичко прекрасните мачове на азиатския мондиал носят на Кан наградата „Лев Яшин", за най-добър вратар на Мондиала, както и „Златната топка" на ФИФА за най-добър играч на първенството, което за вратар е безпрецендентен случай.

*Забележка - вратарите са избрани от официалната класация на ФИФА на световните първенства.
С изключение на Борислав Михайлов и Жан-Мари Пфаф.

ФИЛИП ДРУМЧЕВ, ДАНИЕЛ ГЕОРГИЕВ и РАЧО КОЛЕВ

Очаквайте скоро Най-големите пропуски от бялата точка


Още по темата
SPORTAL.BG
Спортни новини
Прочетена 26177

Добави коментар ›› Коментари (20)

къде е
(Гост)
20
отговор
21 март 2015 | 22:13

Кък е Буфон и Касияс бе хаха Чуда се обаче , къде е е Лев Яшин ? Рейтинг: 2 0

Алоо
(Гост)
19
отговор
20 септември 2014 | 14:15

Сеп Майер турихте ли,галфони? Рейтинг: 1 0

cska
(Гост)
18
отговор
14 юли 2008 | 22:45

a kade e bufon kade e kasiqs awe Рейтинг: 0 0

cska
(Гост)
17
отговор
14 юли 2008 | 22:45

a kade e bufon kade e kasiqs awe Рейтинг: 0 0

arkadiy andreev
(Гост)
16
отговор
23 декември 2007 | 10:14

Ami Arkonada i rkonada i Iribar-ispania,Benks-Anglia,Iachin i Dasaev, USSR,Sep Maye r i ,Chumaher- FRG Ima i drugi. taka che Bobi, niama mesto v tazi klasatchia. Badete po-realisti stichni kogato pravite podobni klasacii, ili gi koprayte otFIFA. Рейтинг: 0 1

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

BG
(Гост)
15
отговор
14 декември 2007 | 21:50

ти сляп ли си ?! ПИШЕ СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА ШМАЙХЕЛ на кое световно е бил и се е изявил ? айде да четем и заглавията на статиите Рейтинг: 0 0

BG
(Гост)
14
отговор
14 декември 2007 | 21:49

ти сляп ли си ?! ПИШЕ СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА ШМАЙХЕЛ на кое световно е бил и се е изявил ? айде да четем и заглавията на статиите Рейтинг: 0 0

Константин
(Гост)
13
отговор
14 декември 2007 | 17:40

Абе,редактора ... къде са Тафарел, Шмайхел, ван дер Саар? ка мое да сложиш смешката Боби,а да не сложиш вратари дето цял свят ги счита за модели... ка мое да сложиш Кан, а да не сложиш Шмайхел.. Та нали точно Шмайхел победи Кан през 99' ?? Не знам ама аз лично не смятам,че тая класация отговаря на реалността... Бартез,Шмайхел,Кан,Тафарел,ван дер Сар... тва са вратари не пишльото Боби дето направи 6 силни мача през 94' .... Form is temporary, GREATNESS is permanent ... ако ме разбираш Рейтинг: 0 1

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

sas
(Гост)
12
отговор
12 декември 2007 | 21:20

verno 6maihel be kak ne se setih i az Рейтинг: 0 0

techko
(Гост)
11
отговор
12 декември 2007 | 16:06

kak moje da slojite bobi mihailov i fabien bartez v taq klasacia!?tova e pozor za futbola!!! Рейтинг: 0 0

Zippo
(Гост)
10
отговор
12 декември 2007 | 15:30

Шмайхел??? Рейтинг: 0 0

попо
(Гост)
9
отговор
12 декември 2007 | 15:08

Бартез,пък, мога да ви кажа,че макар и да не стабилен вратар, какъвто е ван дер Сар или Буфон,или Яшин, или някои други в класацията, е изиграл няколко велики,ама наистина велики мача- с Бразилия, с Италия. Всъщност във важните мачове на националния си отбор винаги е бил перфектен. Ван дер Сар е много по-стабилен като цяло, ама той няма тези велики мачове, които Бартез е изиграл. А за периода, когато "прецакваше" Манчо, мога да кажа че тогава централни защитници бяха Браун,който и до днес се чудя какво прави още в този отбор, и Силвестър. Мачовете с Депортиво, в които постоянно се блъскаха, тях помните ли ги? Бартез си остава велик,защото е най-големият късметлия сред вратарите и заради няколкото велики мача които е изиграл. Рейтинг: 0 1

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

Bartez ROFL
(Гост)
8
отговор
12 декември 2007 | 08:45

abe kak moje toq da edin ot 10 nai golemi vratari ??????????????? kolko puti e provalql Man Utd????? iskam da popitam kade e VaN Der Sar??????? Рейтинг: 0 0

Capitano
(Гост)
7
отговор
12 декември 2007 | 00:37

pichowe, wijte che pishe II w imeto na statiqta, ako bqhte cheli po rano shtqhte da widite che i lev qshin i dino i buffon sa w klasaciqta, samo che towa e 2-rata chast na 10-te naj golemi koeto wsyshtnost e 20-te naj golemi. a oniq klouni i mihailow i bartez nqmat mqsto i w top 50, dumi za towa nqmam prosto.... Рейтинг: 1 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

pfff
(Гост)
6
отговор
11 декември 2007 | 23:39

Може ли такова нещо къде е Лев Яшин бе тц-тц-тц па ми турили Боби Михайлов хахаха позор Рейтинг: 0 1


							
						

Копа Либертадорес

Бивш играч на Монтана част от възраждането от ... 17 септември 2018
Бившият играч на Монтана Корин Брукс-Мийд е без отбор, след като напуска България през юни 2017 г. 30-годишният вратар обаче е част от националния отбор на Монсерат, който наскоро изигра първия си двубой след тригодишно ...
Бебето: На САЩ'94 България имаше отбор с ... 28 октомври 2018
Футболната легенда Бебето даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт по ТВ+. Великият световен шампион блестеше с головете си в американското лято на 1994 година, но така и не се срещна с България. ...

Левски | ЦСКА | Лудогорец | Първа лига | Втора лига | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Волейбол | Тенис | Формула 1 | Баскетбол

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?