Болката, която те държи жив

Свикнали сме треньори и футболисти да използват клишето, че най-добрият лек след загуба е идващият след няколко дни нов мач. Вярно е, но има и поражения, които нанасят дълбоки рани, а белезите от тях никога не зарастват. Двата драматично загубени финала в Шампионската лига срещу могъщия градски съперник донесоха много сълзи на привържениците на Атлетико Мадрид. Клуб, който сякаш е орисан винаги да е в подножието на най-високия връх и въпреки неистовите си усилия, така и да не успява да го изкачи. Във вторник вечерта воините на Диего Симеоне се предадоха пред мощта на италианския хегемон Ювентус и се простиха с мечтата, която преследваха месеци наред - финал на собствения "Метрополитано". 

Феновете на Атлети са изстрадали много през годините и са се научили да живеят с болката. Не е лесно да си в сянката на най-успешния клуб в света, не е лесно да водиш спорове с приятели и колеги, когато техният любим отбор 13 пъти е вдигал купата с големите уши, а твоят не го е правил нито веднъж. Това 0:3 в Торино е поредното разочарование в преследването на голямата цел, но този път загубата не трябва да бъде приемана като жесток удар от съдбата. Това беше суров урок, преподаден от един наистина респектиращ съперник. Барселона, Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен) и Манчестър Сити вероятно нямаше да съумеят да заличат пасив от два чисти гола срещу Атлетико, но Ювентус го направи. Методично и непоколебимо "бианконерите" притискаха съперника си и го принуждаваха да греши. Да, сантиметър или два разделиха Ян Облак от изумително спасяване при втория гол. Да, може би доста съдии нямаше да свирят дузпата за третото попадение. Но нищо от това не променя факта, че Юве намери слабите места на Атлетико и максимално се възползва от тях.  
Много неутрални фенове не харесват дефанзивния стил на Диего Симеоне. Други път се възхищават на начина, по който отборът му вече близо цяла декада сяда без покана на масата на европейските грандове и яде от храната им. Ако търсим причините за загубата в прекалено защитната тактика, ще сгрешим. Непробиваемата отбрана е визитната картичка на Атлетико и най-силното му оръжие. В подобни мачове експерименти се правят само по принуда. Чоло не можеше да разчита на двама титуляри в защита - световния шампион Люка Ернандес и бразилския национал Филипе Луиш. Дори капитанът Диего Годин получи контузия преди няколко дни и не беше напълно възстановен. Като добавим наказанията на Диего Коща и Томас, който свърши отлична работа в средата на терена в първия мач, става ясно, че Симеоне беше доста ограничен при избора на състав. От другата страна единствената основна фигура, която не игра, беше Алекс Сандро.

Атлетико очаквано се прибра в половината си и истината е, че не допусна много положения пред вратата на Облак, но опитът и класата на Ювентус си проличаха в способността да накаже всички грешки на противника. Единственото изключение беше пропускът на младока Мойс Кийн при 2:0. Две перфектни центрирания и два майсторски удара с глава на Кристиано Роналдо изравниха общия резултат. Португалецът отново излезе на голямата сцена в точния момент и превърна представлението в свой моноспектакъл. Правил го е безброй пъти, но не и с екипа на "Старата госпожа". Срещу Атлетико CR7 показа характера, класата и самочувствието, които му донесоха 5 "Златни топки" и ореола на един от най-великите в историята на футбола. Ако питате него - най-великия.
Юве обаче имаше и друг герой. Федерико Бернардески можеше и да не е титуляр, ако не беше контузията на Дъглас Коща, но получи шанс и изигра невероятен мач. Всяка похвала за италианския национал ще е заслужена, а един епизод от двубоя илюстрира цялостното му представяне. Пет минути преди края на редовното време Бернардески с лекота финтира и надбяга влезлия малко по-рано на терена Анхел Корея, който го догони чак в наказателното поле, но там наивно протегна ръка и даде повод на рефера Бьорн Кайперс да посочи бялата точка. Дали контактът беше достатъчен за дузпа е отделен въпрос, но сигурното е, че Корея не трябваше да посяга към набралия скорост противников футболист.

Ясно беше, че в този си състав Атлетико много трудно може да удържи Ювентус в защита. Проблемът беше, че "дюшекчиите" не направиха абсолютно нищо в офанзивен план. Алваро Мората спечели много въздушни единоборства, но нямаше достатъчно подкрепа, защото Антоан Гризман се бе нагърбил със задачата да помага на халфовете и стоеше далеч от вратата на Юве. През последните сезони Атлетико отстрани във фазата на елиминациите в Шампионската лига отбори като Барселона (два пъти), Челси и Байерн. Подходът на Симеоне винаги беше подчертано дефанзивен, но в гостуванията си мадридчани съумяваха да вкарат поне един гол и това се оказваше решаващо. Снощи Атлетико дори нямаше удар в очертанията на вратата.
Ако се вгледаме в трансферите на Атлетико, лесно ще забележим, че Симеоне прави опити да внесе повече креативност в играта на отбора си. Аржентинецът обаче не иска от това да пострада организацията в защитната фаза. Затова му трябва точно определен тип футболист, който да е техничен, физически силен, енергичен и тактически подготвен, за да е полезен и при изграждането на атаките, и при спирането на тези на противника. В сегашния състав такъв е Саул, но той е силен на фланга, а Чоло има нужда от подобен играч в центъра на терена. В началото на периода на аржентинеца ролята на офанзивни полузащитници изпълняваха Диего и Хосе Соса, но и двамата не бяха постоянни. Преди три години Атлетико плати 25 млн. евро за Николас Гайтан, но той така и не разкри нищо от потенциала си. Някои от футболистите, привлечение с идеята да добавят острота по крилата, също се провалиха. Алесио Черчи изобщо не пасна на стила на Атлетико, а Яник Ферейра Караско не помагаше достатъчно в защита.

Това лято клубът инвестира рекордните в историята си 70 млн. евро за Тома Льомар именнно защото французинът е еднакво полезен и в двете фази. Засега неговото представяне е на приливи и отливи, но не е случайно, че срещу Юве Симеоне смени първо него, а след това и Сантиаго Ариас - двамата нови от този сезон, които все още не са напълно вникнали във философията на аржентинеца и съответно допуснаха най-много грешки.
Стилът на Атлетико не е зрелищен, но носи победи. Нима Манчестър Юнайтед надигра Пари Сен Жермен преди седмица? Нима Челси заслужаваше да спечели финала в Мюнхен срещу Байерн през 2012-а? Нима Интер не отстрани с късмет и катеначо Барселона по пътя към трофея през 2010-а? Примерите в тази посока са много и потвърждават това, което всички знаем - в спорта се помнят победителите. Симеоне има своето разбиране за футбола, което е предал на отбора си. Благодарение на този стил Атлетико спечели 7 трофея под ръководството на аржентинеца - една титла на Испания, една Купа на краля, една Суперкупа на Испания, два пъти Лига Европа и два пъти Суперкупата на Европа. Не е малко за отбор, който тънеше в посредственост преди идването на Чоло и беше свикнал всяка година да губи най-големите си звезди, нали? А и можем да сме сигурни, че във всяка друга лига Атлетико щеше да постигне повече, защото нямаше да се конкурира с Реал и Барса.

Именно успехите в последните години позволиха на клуба да стабилизира финансовото си състояние дотолкова, че да построи най-модерния стадион в Европа и да предложи заплата от над 20 млн. евро на сезон на Гризман, за да го откаже от намерението да премине в Барса. Самият Симеоне пък е най-скъпоплатеният треньор на Стария континент. 
"Чолизмът" не е само агресия и тичане до припадък. Симеоне дава на феновете на Атлетико онова, което най-много ценят - вяра, сплотеност и усещане за идентичност. За тях това е много по-важно от трофеите. 

Може би затова в минутите след третия гол на Роналдо се замислих, че евентуално отпадане би било много по-болезнено за Юве - отборът, който е хегемон в страната си и има самочувствието на основен фаворит за спечелване на Шампионската лига. В Торино живеят с увереността, че е дошло време да сложат край на серията от загубени финали и това е тяхната година. При Атлетико е различно: всеки неуспех в турнира зарежда с още повече амбиция всички, които обичат клуба. Нали знаете - щастието не е крайната спирка, то е начин на пътуване. Е, Атлетико вероятно ще пътува още дълго. Но никога няма да се откаже.  

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти